Еланд (антилопа): видове, описание, поведение и местообитания

Еландът е най-голямата антилопа. Съществуват два вида, и двата африкански.

Обикновеният еленд, Taurotragus oryx, произхожда от Източна Африка и Южна Африка. Гигантският еленд, Taurotragus derbianus, се среща в Судан, Централноафриканската република, Камерун, Сенегал и Западна Африка.

Размерите на двата вида са доста сходни: мъжките екземпляри обичайно тежат между 600 и 800 килограма (≈1320–1760 lb), а в редки случаи могат да достигнат и един тон (≈2200 lb); женските екземпляри тежат между 400 и 600 килограма (≈880–1320 lb). Височината при раменете рядко надвишава 1,6–1,8 m, но заради мощната им конституция еландите изглеждат още по-едри.

Описание и отличителни белези

Еландите имат масивно, добре полусферично тяло с къса козина. Цветът варира от светло кафяв до ръждив и при някои подвидове има ясно изразени бели вертикални ивици по тялото. Мъжките обикновено са по-едри и по-тъмни от женските. И двата пола носят дълги, спираловидно завити рога, които при мъжките са по-дебели и по-къси, а при женските — по-тънки и по-дълги. Характерна е и голямата гърлова "плисирана" кожа (девлап), особено изразена при възрастните мъже.

Поведение и социална структура

Еландите са социални животни. Обикновените еленди често образуват големи стада, които могат да включват както игриви млади, така и зрели индивиди. Гигантските еленди и други популации се наблюдават в по-малки групи, обикновено от около двадесет животни, но размерът на стадата варира в зависимост от година и наличието на храна и вода. В стадото има отделни групи на мъжки (бацхелорски) и женски с малките; в размножителния период доминиращите мъже си осигуряват достъп до женските.

Движение, скорост и скачане

Наблюденията за скоростта на елендите са противоречиви. Някои източници твърдят, че те могат да достигат над 70 км/ч в кратки ускорения и въпреки големите си размери да скачат лесно на височина около 1,5 m. Други отбелязват, че еландите не са сред най-бързите антилопи; въпреки това могат да прескочат препятствия над 2 m в отделни случаи. По-реалистично е да се приеме, че това са мощни животни с добро ускорение и способност за силни скокове при необходимост, но точните максимални стойности зависят от конкретния индивид и условията.

Храна и местообитание

Еландите се намират в различни местообитания — от открити гори и савани до полусухи хабитати. Те са смесено-кормещи животни (гранични между пасачи и браузъри): консумират трева, листа и клони, семена и плодовe, в зависимост от сезонната наличност. Еландите са добре адаптирани към сухи условия — могат да изминават дълги разстояния до източници на вода и да издържат сравнително дълго без чест достъп до вода.

Размножаване и жизнен цикъл

Полова зрялост настъпва обикновено в края на първата до втората година при женските, а при мъжките — по-късно, когато достигнат достатъчен размер и сила, за да конкурират други мъже. Бременността продължава около 8–9 месеца, след което се ражда обикновено едно малко. Кърменето продължава няколко месеца; младите стават независими след първата година, но може да останат в по-широката социална група.

Комуникация и звук от сухожилията

При ходене сухожилията или ставите на предния крак на еленда издават остър, кликащ звук. Причината за този звук не е напълно установена — природоизследователите предполагат, че може да служи като форма на комуникация и сигнализация за приближаващо се стадо, или да е страничен ефект от анатомичната структура на крака. Звукът се разнася на известно разстояние и често е индикация за групово движение.

Хищници, дълголетие и заплахи

Еландите са плячка на големи африкански хищници като лъвове, хиени и диви кучета, особено когато става дума за малките. Възрастните индивиди заради големия си размер са по-малко уязвими, но все пак могат да паднат жертва на кооперативни атаки. В дивата природа животните живеят обикновено 15–20 години; в плен могат да достигнат и до около 25 години.

Що се отнася до опазването: Обикновеният еленд на повечето места е сравнително разпространен и е класифициран като Най-малко засегнат в някои оценявания, но локално популациите могат да бъдат намалени от прекомерен лов и загуба на местообитание. Гигантският еленд е по-застрашен и е уязвим поради бракониерство, деградация на местообитанията и конфликти в районите, където живее. За опазването им се използват защитени територии, възстановителни програми и развъждане в затворени резервати.

Връзки с хората

Еландите имат значение за местните общности като източник на месо и кожи. В някои райони са обект на лов и търговия, но също така са ценени и в екотуризма — посетителите често ги наблюдават в резервати. Съществуват опити за полудомашни форми на еланди заради тяхната издръжливост и добив на месо и мляко, тъй като могат да се отглеждат при полусухи условия, които не са подходящи за много други домашни животни.

В обобщение, еландите са впечатляващи по размер и адаптивност антилопи с богата социална структура и интересни биологични особености. Запазването на техните естествени местообитания и контролирането на бракониерството остават ключови за устойчивостта на популациите, особено на гигантския еленд.

Въпроси и отговори

В: Кои са двата вида еланд?

В: Къде може да бъде открит всеки от видовете?

В: Колко тежат мъжките екземпляри?

В: Колко тежат женските?

В: Бързи бегачи ли са?

В: Добри скачачи ли са?

Въпрос: Какъв звук издават сухожилията или ставите при ходене?

Търсене по буква