Императорски пингвин (Aptenodytes forsteri) — описание, местообитание и размери
Императорският пингвин (Aptenodytes forsteri) е пингвин, който обитава континента Антарктида. Това е най-големият и най-тежкият от съвременните пингвини и един от най-интересните видове поради способността си да размножава и да се храни в екстремни арктически условия. Те са единствените птици, които инкубират яйцата си върху леда, като ги държат на краката си, покрити от специална кожна гънка.
Описание и размери
Императорските пингвини имат характерна черно-бяла окраска: черна глава и гръб, бяла гръд, със златисти или жълтеникави оттенъци в областта на шията и гръдния кош. Средни размери:
- Височина: около 1,1–1,2 м;
- Тегло: до около 45 кг, обикновено между 20 и 40 кг в зависимост от сезона и индивида;
- Дължина на плавателните „крила“/перки: често цитирана стойност около 76 см като размах на перките;
Подобно на другите пингвини, императорските са с компактно тяло, къси шии и мощни перки, пригодени за бързо и ефективно плуване под водата. Те могат да се гмуркат на голяма дълбочина и да остават под вода дълго време.
Местообитание и разпространение
Императорските пингвини гнездят на стабилен морски лед (fast ice) в крайбрежните райони на Антарктида. Точното разположение на колониите зависи от годишните ледени условия и достъпа до открити води за хранене. Оценки посочват, че в Антарктида има приблизително 595 000 възрастни императорски пингвини.
Храна и поведение
Основната храна на императорските пингвини включва риба, калмари и ракообразни като крил. За да се хранят, те извършват продължителни подводни ловни излети: могат да достигнат дълбочини над 500 м и да задържат дишането си за повече от 15–20 минути при отделни записи.
Водните им движения са силни и динамични. Подобно на другите пингвини, те изпълняват т.нар. „porpoising“ — периодично изскачане над повърхността на водата по време на плуване, което намалява съпротивлението и ускорява придвижването.
Размножаване и жизнен цикъл
Размножителният цикъл на императорските пингвини е уникален: размножават се през антарктическата зима. След чифтосване женската снася едно яйце, което мъжкият поема и поставя върху краката си, покривайки го с коремна кожна гънка (brood pouch) за изолация. По време на инкубацията, продължаваща около 64 дни, мъжките стоят в групи, за да запазят топлината си, и преживяват дълги периоди на гладуване.
Женската отива да търси храна и се връща към края на инкубационния период, когато малкото се излюпва. След това и двамата родители участват в храненето и отглеждането на пиленцето, което първоначално остава в „ячейки“ (crèches) с други малки за по-добра защита и топлина.
Адаптации към студа
- Гъст и плътен слой пера, които задържат въздух и изолация;
- Масивно тяло с ниска повърхност/обемност, което намалява загубата на топлина;
- Специална структура на кръвоносните съдове в краката и кракозна гънка за инкубация, която предпазва яйцето от студа;
- Колективно поведение (сгрупчване), което помага за запазване на топлината през най-студените периоди.
Заплахи и опазване
Най-голямата заплаха за императорските пингвини е изменението на климата: топенето и променливостта на морския лед влияят на възможностите за гнездене и достъпа до храна. Допълнителни заплахи включват замърсяване, прекомерен риболов в определени райони и човешка активност около колониите. За опазването им е важен мониторингът на популациите, защитата на местообитанията и ограничаването на антропогенните въздействия.
Интересни факти
- Императорските пингвини са единствените пингвини, които редовно се размножават през антарктическата зима.
- Те са способни на дълбоки и продължителни гмуркания — сред най-дълбоките и продължителни за птици.
- Колониите могат да бъдат много големи и се придвижват в зависимост от ледовите условия и наличието на храна.
Императорските пингвини остават емблематичен вид за Антарктида и индикатор за здравето на морската екосистема в региона. Защитата им изисква международни усилия и дългосрочно наблюдение на промените в околната среда.
Яйца
Живот
Те се хранят предимно с ракообразни, като крил, и риба, но също така и с главоноги, като калмари, сепии и октоподи.
Императорите живеят в най-студения климат на земята. Температурите могат да паднат до -140 градуса по Фаренхайт (-95,6 °C) в ледовете на Антарктида. Те се размножават в началото на антарктическата зима (март и април) върху леда около целия антарктически континент. Живеят на големи групи, наречени колонии, които могат да наброяват до 20 000 птици. Те се сгушват близо една до друга, за да се стоплят. Императорските пингвини живеят около 20 години, въпреки че някои от тях са известни с 40-годишен живот. Те се гмуркат при храната си и се държат на малки групи
Формата на тялото им помага да оцелеят. Те имат къси крила, които им помагат да плуват и да се гмуркат до 274 м, за да ловят по-големи риби. Най-дълбокото регистрирано гмуркане е на 525 м (1722 фута). Могат да плуват със скорост до 15 км/ч за кратко време, което им позволява да избягат от основния си враг - леопардовия тюлен. Могат да се стоплят, защото имат дебел слой мас. Слой от пухкави пера задържа въздуха, който задържа топлината на тялото, а студения въздух и водата - навън. Те имат и голямо количество телесна мазнина, която им помага да останат сухи във водата.
Докато във водата са много бързи, на сушата птиците могат да ходят много бавно. Върху леда те могат да лежат по корем и да използват крилата си, за да се придвижват като шейна.
Развъждане
Императорските пингвини прекарват по-голямата част от времето си във водата, като излизат на брега, за да се размножават. На леда няма нищо за гнездо, така че след като женската снесе едно яйце през зимата, мъжкият поставя яйцето на краката си, за да го държи на топло до пролетта. Този период може да бъде от 65 до 75 дни. Той има специална кожна гънка на корема си, която може да се сгъва и да покрива яйцето, за да го държи топло. Това е трудно действие за прехвърляне на яйцето от женската на мъжкия; ако то престои твърде дълго върху леда, ще замръзне. През това време той не се храни и може да загуби до половината от теглото си. За да се стоплят, всички мъжки пингвини се сгушват заедно. Тези, които се намират извън групата, бавно си проправят път към средата; групата винаги се движи и може да се придвижи до 200 m (219 yd) за 24 часа. Женската се завръща през пролетта, когато яйцето се излюпи, а мъжкият се връща в морето, за да се храни, но се връща, за да помага в грижите за пиленцето. Малкото живее на краката на родителите си около 50 дни, докато стане достатъчно силно, за да оцелее на студа.
Филми
Австралийският филм "Щастливи крачета" се основава на историята на императорски пингвин, който не може да пее и да си намери партньорка, защото е бил оставен твърде дълго на леда, когато е бил още яйце.
Документалният филм "Маршът на пингвините" разказва за императорските пингвини, които се придвижват по леда, за да снесат яйца.
Въпроси и отговори
В: Как се нарича видът пингвин?
О: Видът пингвин се нарича императорски пингвин (Aptenodytes forsteri).
В: Колко високи и тежки са императорските пингвини?
О: Императорските пингвини са високи около 1,1 м и тежат до 45 кг.
В: Какъв цвят са императорските пингвини?
О: Императорските пингвини са черно-бели, със златисти страни на шията и гърдите.
В: Могат ли да се гмуркат по-дълбоко от другите птици?
О: Да, императорските пингвини могат да се гмуркат по-дълбоко от всяка друга птица, включително и от другите пингвини.
В: Колко възрастни императорски пингвини живеят в Антарктида?
О: В Антарктида живеят около 595 000 възрастни императорски пингвини.
В: Строят ли гнезда или снасят ли яйца върху леда?
О: Не, те не строят гнезда, а снасят яйцата си върху леда чрез краката си.
В: Има ли специална техника на плуване, която императорските пингвини използват?
О: Да, подобно на другите пингвини, императорите скачат във въздуха, докато плуват, което се нарича порпуринг.
