Morganucodon
Morganucodon е ранен род бозайници.p79 Живял е през късния горен триас или ранния юрски период. p299
За разлика от много други ранни бозайници, Morganucodon е познат от многобройни и добре запазени материали. По-голямата част от тях произхождат от Гламорган в Уелс (Morganucodon watsoni).
Според Кемп е невъзможно да се каже дали скалните пукнатини, в които са открити останките, са от най-късен триас или от най-ранна юра. p142
Morganucodon се появява за първи път преди около 205 милиона години. "Това е било малко животно с череп с дължина 2-3 см и тяло с дължина около 10 см. На външен вид е приличало на дребосък или мишка". p143
Възстановяване на M. watsoni
Разпределение
Вкаменелости са открити и в провинция Юнан в Китай (Morganucodon oehleri), в различни части на Европа и Северна Америка, а някои поне близкородствени животни (Megazostrodon) са известни от изящни вкаменелости от Южна Африка. p21/33, 174
Физиология
Според размерите и зъбите им те може да са били насекомоядни.p300 Малкият размер предполага някакъв вид регулиране на температурата, което от своя страна предполага изолация под формата на козина. Нощната активност на животно с такъв размер на практика изисква повишено вътрешно производство на топлина. p124
Размерът на мозъка е друг фактор. Сигурно е, че ранните бозайници са имали уголемен мозък спрямо размера си. Реконструкциите на размера на мозъка показват това. Очевидно размерът на мозъка при мезозойските бозайници е бил в долния диапазон на размера на мозъка при живите бозайници. Това е общо увеличение от четири или повече пъти на обема на мозъка на базалните амниоти. Много е вероятно това да е свързано с развитието на неокортекса - "една от най-забележителните характеристики на всички бозайници". p120
Бозайник ли е?
Дълго време се спореше дали да бъде класифициран като бозайник или не. Някои предпочитат да го включат в по-широк клад, наречен Mammaliaformes.
Morganucodon се смята за много базичен (= примитивен). В долната му челюст има някои от костите, открити при синапсидните му предшественици, в много редуциран вид. Бозайниците имат челюстна кост, съставена единствено от зъбна кост.
Примитивната челюстна става между ставните и четириъгълните кости все още се открива при Morganucodon.p107/112 При съвременните бозайници тези кости са се преместили в средното ухо и са станали част от ушните миди като malleus и incus, Morganucodon е необичаен, защото освен че все още има примитивната шарнирна връзка, той е развил и производната на бозайниците и така има двойна челюстна става.
Замяната на зъбите и детерминираният растеж са характерни за бозайниците.p324/346 По-ранните синапсиди сменят зъбите си през целия си живот, както правят и зауропсидите. Това е известно като "полифиодонтия", докато при бозайниците растат само два комплекта зъби, при "дифиодонтията".
Morganucodontidae и други преходни форми са имали и двата вида челюстни стави: зъбно-челюстна (отпред) и ставно-челюстна (отзад).