Morganucodon — ранен бозайник (205 млн. г.): описание, възраст и находки
Morganucodon е ранен род бозайници.p79 Живял е през късния горен триас или ранния юрски период. p299
За разлика от много други ранни бозайници, Morganucodon е познат от многобройни и добре запазени материали. По-голямата част от тях произхождат от Гламорган в Уелс (Morganucodon watsoni).
Според Кемп е невъзможно да се каже дали скалните пукнатини, в които са открити останките, са от най-късен триас или от най-ранна юра. p142
Morganucodon се появява за първи път преди около 205 милиона години. "Това е било малко животно с череп с дължина 2-3 см и тяло с дължина около 10 см. На външен вид е приличало на дребосък или мишка". p143
Описание и морфология
Morganucodon е дребен, ловък бозайниформ с ясно разграничени видове зъби — резци, кучешки, предкътници и кучешки/моларни редове с изпъкнали върхове, пригодени за разкъсване и смилане на насекоми и други дребни безгръбначни. Черепът е къс и здрав, с дължина около 2–3 см, а телесната дължина (без опашка) обикновено се оценява на около 8–12 см. Краниалните и челюстните структури показват комбинация от примитивни и напреднали черти.
Промежуточни черти — челюст и средно ухо
Една от най-важните характеристики на Morganucodon е наличието на двойна челюстна връзка: както примитивната артикулация между артикулар и квадратно (articular–quadrate), така и новата – между долночелюстната (dentary) и скумалната (squamosal) кост (dentary–squamosal). Това е класически пример за еволюционен преход към типичната за съвременните бозайници челюстна връзка. Костите, които при влечугите са част от челюстния апарат (артикулар и квадратно), при по-напредналите бозайници са редуцирани и в еволюционния процес ще се превърнат в малки слухови кости (малей и инкус), което дава по-добро предаване на звук.
Възраст и геологична среда
Morganucodon обитава преходния интервал между късен триас и ранен юра — време на големи екологични промени и радиация на много групи гръбначни. Поради особеностите на местонахождението (пукнатини и фисури, в които са запазени фосилите), датировката на някои находища остава предмет на дискусия и варира между най-късния триас и най-ранната юра. p142
Разпространение и находки
Най-голям брой и най-добре запазени екземпляри са открити в Гламорган, Уелс, което прави региона ключов за изучаване на рода (особено видът M. watsoni). Освен Великобритания, материали, приписвани на Morganucodontidae и родствени таксони, са откривани и в други части на Европа, а според някои публикации — и в Азия. Важността на находките се дължи на наличието на цели черепи, долни челюсти и добре запазени зъбни серии, които позволяват детайлни анатомични и функционални изследвания.
Биология и начин на живот
- Хранене: предимно насекомоядно — острите и нарязващи зъбни върхове са пригодени за улавяне и раздробяване на насекоми и други дребни животни.
- Поведение: вероятно нощно активно (ноктернално), което е типично за много ранни бозайни и може да обясни развитието на добър слух и терморегулация.
- Метаболизъм и продължителност на живот: анализи на растежни линии в зъбния цимент и други структури сочат, че тези ранни бозайници могат да са имали по-бавен метаболизъм и по-дълъг живот в сравнение със съвременните дребни бозайници, което отразява етапно придобиване на типичните за модерните бозайници физиологични черти.
Еволюционно значение
Morganucodon е често цитирана във връзка с еволюцията на бозайниците, защото демонстрира ключови преходни черти — както в строежа на челюстния апарат, така и в зъбната хетеродонтия и слуховия апарат. Тези характеристики правят рода важен за разбирането как и кога са се формирали фундаменталните морфологични и функционални адаптации, които характеризират съвременните бозайници.
Изследвания и бъдещи открития
Поради наличието на богати материали, Morganucodon продължава да бъде обект на подробни морфологични, микроструктурни и филогенетични изследвания. Нови методи като микрокомпютърна томография (micro-CT) и изследване на микроструктури в зъбите допринасят за по-прецизни реконструкции на растежа, биологията и еволюционните взаимоотношения на този род.
Като цяло, Morganucodon остава ключов пример за преходните форми между по-примитивните синатропси и по-модерните бозайници и предоставя уникално прозрение в ранните етапи от еволюционната история на Mammaliaformes.
Възстановяване на M. watsoni
Разпределение
Вкаменелости са открити и в провинция Юнан в Китай (Morganucodon oehleri), в различни части на Европа и Северна Америка, а някои поне близкородствени животни (Megazostrodon) са известни от изящни вкаменелости от Южна Африка. p21/33, 174
Физиология
Според размерите и зъбите им те може да са били насекомоядни.p300 Малкият размер предполага някакъв вид регулиране на температурата, което от своя страна предполага изолация под формата на козина. Нощната активност на животно с такъв размер на практика изисква повишено вътрешно производство на топлина. p124
Размерът на мозъка е друг фактор. Сигурно е, че ранните бозайници са имали уголемен мозък спрямо размера си. Реконструкциите на размера на мозъка показват това. Очевидно размерът на мозъка при мезозойските бозайници е бил в долния диапазон на размера на мозъка при живите бозайници. Това е общо увеличение от четири или повече пъти на обема на мозъка на базалните амниоти. Много е вероятно това да е свързано с развитието на неокортекса - "една от най-забележителните характеристики на всички бозайници". p120
Бозайник ли е?
Дълго време се спореше дали да бъде класифициран като бозайник или не. Някои предпочитат да го включат в по-широк клад, наречен Mammaliaformes.
Morganucodon се смята за много базичен (= примитивен). В долната му челюст има някои от костите, открити при синапсидните му предшественици, в много редуциран вид. Бозайниците имат челюстна кост, съставена единствено от зъбна кост.
Примитивната челюстна става между ставните и четириъгълните кости все още се открива при Morganucodon.p107/112 При съвременните бозайници тези кости са се преместили в средното ухо и са станали част от ушните миди като malleus и incus, Morganucodon е необичаен, защото освен че все още има примитивната шарнирна връзка, той е развил и производната на бозайниците и така има двойна челюстна става.
Замяната на зъбите и детерминираният растеж са характерни за бозайниците.p324/346 По-ранните синапсиди сменят зъбите си през целия си живот, както правят и зауропсидите. Това е известно като "полифиодонтия", докато при бозайниците растат само два комплекта зъби, при "дифиодонтията".
Morganucodontidae и други преходни форми са имали и двата вида челюстни стави: зъбно-челюстна (отпред) и ставно-челюстна (отзад).
