Докодонтите са разред или подразред на изчезнали бозайници, познати основно от мезозойската ера — главно от средния и късния юра и от ранния креда. Те представляват важна група за разбирането на ранната еволюция на мамалиформите и разнообразието на животинските екониши през мезозоя.

Таксономия и възраст

Докодонтите (Docodonta) са разпознати като отделна група меzozoйски мамалиформни таксони. Някои автори ги поставят на равнището на подразред, други — като разред. Общоприето е, че техният хронологичен диапазон обхваща предимно средния и късния юра, като има и находки от ранния креда. Откривани са главно в Лауросия — Европа, Азия и Северна Америка.

Морфология и зъбна структура

Името на групата идва от отличителните им, много сложни молари — молари, откъдето идва и името на подразреда. Тези зъби имат серия от издадени върхове (кучета) и вдлъбнати участъци, които образуват добре развито оклузално (дъвкателно) лице. Тази конструкция позволява по-ефективно смилане и раздробяване на храната, което ги отличава от по-примитивните триконодонтни или тричастови зъби на по-ранните форми.

В изкопаемите останки често се откриват отделни зъби и парчета от челюстни кости, но има и значими частични и почти пълни скелети, които дават информация и за посткраниалната анатомия. По структура на долната челюст те показват характерната за мамалите тенденция към единствена челюстна кост: долната им челюст е от една кост (дентария), което е една от причините те обикновено да се считат за бозайници. Все пак някои изследователи, които ограничават понятието "бозайници" до групата на живите коронки, предпочитат да ги причисляват към по-широката група Mammaliaformes, а не към коронните Mammalia.

Палеобиология и начин на живот

Докодонтите са показали разнообразие в начина на хранене и екологията. Много видове са били предимно растителноядни или насекомоядни, като сложните им молари са подходящи за смилане на растителна материя или раздробяване на твърди хитинови покрития на насекоми. Няколко форми обаче демонстрират специални адаптации:

  • Някои видове имат по-издължени и комбинирани зъбни редици, подходящи за омнивория (смесено хранене).
  • Castorocauda, адаптиран към полуводен живот, има зъбна морфология и посткраниална анатомия, които предполагат, че е хранел се с риба и водни безгръбначни. Този род има и удължен, плосък опашен край, подобен на бумера на бобровите, и силни крайници за плуване и копаене.
  • Други представители показват белези за дървесен (арбоален) или подземен (фосориален) начин на живот, като специализирани крайници и обща постура, пригодена към катерене или ровене.

Значение на находките и физиология

Castorocauda е особено важен пример, защото първата находка представлява почти пълен скелет — истински лукс в палеонтологията. Този образец разчупва клишето за "малки нощни насекомоядни" мезозойски бозайници: той е значително по-голям от повечето мезозойски вкаменелости на бозайници и дава директни доказателства за наличие на косми и козина. Наличието на космена покривка и други анатомични белези са силни индикации за наличие на вътрешна температурна регулация от типа на бозайниците (температурна регулация от), което подсказва по-интензивен метаболизъм в сравнение с повечето влечуги от същото време.

Географско разпространение и известни родове

Докодонтите са познати от находки в Азия (особено Китай и Монголия), Европа (Великобритания, Португалия) и Северна Америка. Между по-известните родове и видове са Docodon, Borealestes, Haldanodon, Castorocauda и други, всеки от които допринася с различни аспекти за разбирането на биологията и еволюцията на групата.

Заключение

Докодонтите са важно еволюционно звено между по-примитивните триконодонтни форми и по-специализираните коронни бозайници. Тяхната сложна зъбна структура, разнообразието от екологични ниши и находките с добре запазена посткраниална анатомия (включително доказателства за козина) правят докодонтите ключов обект на изследване за ранната еволюция на бозайниците и адаптациите към различни среди през мезозоя.