Agilodocodon е докодон с размерите на дребна риба от Средна юра. Открит е в скални отлагания в североизточен Китай и датира от средна юра (преди около 165 милиона години). Това е най-ранният известен терапсид, който се катери по дърветата и прилича на бозайник, което показва, че адаптации към дървесен начин на живот са се появили много рано в еволюцията на бозайникоподобните животни.
Agilodocodon scansorius е бил с дължина от главата до опашката около 13 см и е тежал около 27 грама. Външният му вид е бил подобен на катерица, с дълга муцуна, извити, рогови нокти и гъвкави стави на глезените и китките, характерни за съвременните дървесни бозайници. Предните зъби са били лопатовидни, което показва, че Agilodocodon scansorius е можел да гризе кората на дърветата и да яде дъвка или сок. Фосилните останки включват черепни части и елементи от скелета, които позволяват да се реконструират тези адаптации — гъвкавостта в китките и глезените и формата на лапите подсказват способност за катерене и сцепление по клоните; дългата опашка вероятно е служела за баланс.
Това тълкуване се оспорва от друг палеонтолог. Той смята, че зъбите на Agilodocodon "доста се различават" от тези на съвременните маймуни, които се хранят със сокове, а дългата и тънка долна челюст изглежда твърде слаба за гризане на дървесна кора. Критиците предлагат и алтернативни обяснения за начина на хранене — например насекомоядство, излюпване на насекоми под кората или смесено хранене (насекоми и растителни части). Споровете подчертават, че интерпретацията на поведение и диета само по форма на зъби и челюст е несигурна и изисква сравнения с други находки и допълнителен анализ на микроструктурата на зъбите и износването им.
Независимо от дебатите, откритието на Agilodocodon е важно, защото илюстрира екологичното разнообразие на ранните бозайникоподобни форми и служи като пример за конвергентна еволюция — отделни групи развиват сходни адаптации за живот по дърветата независимо една от друга. То също така разширява представата ни за това колко рано някои от типичните за съвременните бозайници черти (като гъвкави крайници и пригоденост за катерене) са се появили в историята на гръбначните.