Моноцити — какво представляват, функции и роля в имунната система

Моноцитите са вид бели кръвни клетки, част от имунната система на човешкото тяло. В оцветени натривки те се разпознават по относително големите си двуделни ядра и по обема на цитоплазмата. Моноцитите представляват около 2–8% от периферните левкоцити, имат диаметър обикновено между 12 и 20 µm и действат като резервоарни клетки, които могат да се превърнат в макрофаги и в помощни имунни клетки, наречени дендритни клетки.

Произход, циркулация и резервоари

Моноцитите произхождат от стволови клетки в костния мозък. След образуването си те циркулират в кръвта обикновено 1–3 дни, преди да мигрират в тъканите, където диференцират в макрофаги или дендритни клетки. Част от популацията се съхранява като резерв в далака, а останалите циркулират или се намират в различни тъкани по тялото.

Две „скорости“ на действие

1. Постепенно попълване на резидентните макрофаги и дендритни клетки при нормални условия чрез постоянен приток на нови моноцити от кръвта.
2. Бърза миграция към огнища на инфекция или увреждане — моноцитите се придвижват към възпалената тъкан за около ~8–12 часа в отговор на сигналите за възпаление. Там те могат да се делят и да диференцират в макрофаги и дендритни клетки, за да инициират и подпомогнат имунния отговор.

Основни функции

• Фагоцитоза: поемане и разграждане на бактерии, мъртви клетки и други чужди частици.
• Представяне на антигени: моноцитите и получените от тях макрофаги/дендритни клетки експресират MHC II молекули и представят антигени пред Т‑лимфоцитите, което е ключово за адаптивния имунитет.
• Секреция на цитокини: продуцират провъзпалителни и регулаторни молекули (напр. TNF-α, IL-1, IL-6), които координират локалния и системен имунен отговор.
• Участие в резолюцията и възстановяването: макрофагите, произлезли от моноцити, помагат за почистването на некротична тъкан и стимулират процеси на ремонт и ремоделиране.

Подвиди на моноцитите

Човешките моноцити могат да се групират в няколко подтипа според експресията на повърхностни маркери (най-често CD14 и CD16):

• Класически: CD14++ CD16− — най‑голям процент, бързо мигрират към възпалени зони и участват активно във фагоцитозата.
• Интермедийни: CD14++ CD16+ — имат смесени функции и усилено представяне на антиген.
• Некакласически: CD14+ CD16++ — „патрулиращи“ моноцити, важни за наблюдението и отговора при съдова увреда и вирусни инфекции.

Клинично значение

Промените в броя и функциите на моноцитите имат диагностично и прогностично значение:

• Моноцитоза (повишен брой) може да се наблюдава при хронични инфекции, възпалителни заболявания, някои злокачествени заболявания и при възстановяване след остра инфекция.
• Моноцитопения (понижен брой) е по‑рядка, но може да се види при някои инфекции, апластична анемия или при имуносупресивни състояния.
• Функционални промени в моноцитите и макрофагите участват в патогенезата на атеросклероза (формиране на „foam cells“), хронични възпалителни и автоимунни заболявания, както и в тежки системни инфекции (сепсис) — например понижаване на HLA‑DR експресията на моноцитите при тежък сепсис е свързано с имунна дисфункция.

Изследвания и измерване

Моноцитният брой се определя чрез обща кръвна картина. Допълнителни изследвания като имунофенотипиране (за CD14/CD16), функционални тестове и измерване на експресията на MHC II могат да дават информация за подтипове и функционално състояние при клинични изследвания.

В заключение, моноцитите са ключови клетки във връзката между вродения и придобития имунитет: те почистват, представят антигени, координират възпалителните процеси и подпомагат възстановяването на тъканите. Половината от всички моноцити се съхраняват като резерв в далака, а останалите циркулират или се намират в тъканите.

Физиология

Моноцитите се произвеждат в костния мозък от прекурсори на стволови клетки, наречени монобласти. Моноцитите циркулират в кръвния поток за около един до три дни и след това обикновено се преместват в тъканите на цялото тяло. Те съставляват от три до осем процента от левкоцитите в кръвта.

Моноцитите, които мигрират от кръвния поток към тъканите, се диференцират в макрофаги или дендритни клетки, които остават в тъканите. Макрофагите са отговорни за защитата на тъканите от чужди вещества. Те са клетки, които притежават голямо гладко ядро, голяма площ от цитоплазма и много вътрешни везикули за обработка на чужди материали.

Моноцитите и техните потомци макрофаги и дендритни клетки изпълняват три основни функции в имунната система. Това са фагоцитоза, представяне на антигени и производство на цитокини.

1. Фагоцитозата е процес на поглъщане на микроби и частици, последван от храносмилане и унищожаване на този материал. Моноцитите са способни също така да убиват заразени клетки на гостоприемника, като използват антитела.
2. Микробните фрагменти, които остават след такова храносмилане, могат да служат като антигени. Този процес се нарича представяне на антигени и води до активиране на Т-лимфоцитите. Те осъществяват специфичен имунен отговор срещу антигена.
3. Други микробни продукти могат директно да активират моноцитите и това да доведе до производството на провъзпалителни цитокини.

Моноцити

Въпроси и отговори

В: Какво представляват моноцитите?

В: Как могат да бъдат идентифицирани моноцитите?

В: В какво се превръщат моноцитите?

В: Кои са двете скорости, с които моноцитите работят в имунната система?

В: Какво правят моноцитите, когато достигнат заразена тъкан?

В: Къде се съхраняват половината от всички моноцити?

В: Къде се намират останалите моноцити?

Търсене по буква