Основен комплекс на хистосъвместимост
Главният комплекс за хистосъвместимост (MHC) е молекула, разположена от външната страна на имунните клетки, например белите кръвни клетки. Той се кодира от голямо семейство гени при всички гръбначни животни.
Функцията на MHC молекулите е да разпознават чужди антигени, а оттам и наличието на "чужди" протеини. Те свързват пептидни фрагменти от патогени върху клетъчната си повърхност. Веднъж попаднали там, фрагментите се разпознават от Т-клетките. Адаптивният имунитет зависи от тази реакция.
Ефективност
Две свойства на молекулите MHC затрудняват патогените да избегнат имунния отговор.
1. MHC е полигенен. Съществуват няколко различни гена, така че всеки човек или животно има набор от MHC молекули, които свързват малко по-различни диапазони от пептиди.
2. Гените на MHC са силно полиморфни. Това означава, че в популацията има множество варианти на алели на всеки ген. Полиморфизмът е толкова висок, че в смесена популация няма двама души с абсолютно еднакъв набор от MHC гени и молекули, с изключение на еднояйчните близнаци.
Наличието на много различни алели в популацията означава, че почти винаги ще има индивид със специфична MHC молекула, способна да зареди правилния пептид за разпознаване на конкретен микроб. Еволюцията на MHC полиморфизма означава, че популацията няма да се поддаде на нов или мутирал патоген, защото поне някои индивиди ще могат да развият адекватен имунен отговор, за да победят патогена. Вариациите в молекулите на MHC са резултат от унаследяването на различни молекули на MHC.
Трансплантации
Трансплантациите се ограничават до тези, които предизвикват най-слаба реакция от страна на системата MHC при тестовете за тъканно съответствие.
Автоимунни заболявания
Автоимунното заболяване възниква, когато имунните клетки не разпознават MHC молекулите на други клетки и започват да атакуват собственото си тяло.
