Главен комплекс за хистосъвместимост (MHC): функция, типове и роля в имунитета
MHC: как работи главният комплекс за хистосъвместимост, неговите типове и роля в адаптивния имунитет — разбираемо обяснение за разпознаване и представяне на антигени.
Главният комплекс за хистосъвместимост (MHC) е молекула, разположена от външната страна на имунните клетки, например белите кръвни клетки. Той се кодира от голямо семейство гени при всички гръбначни животни.
Функцията на MHC молекулите е да разпознават чужди антигени, а оттам и наличието на "чужди" протеини. Те свързват пептидни фрагменти от патогени върху клетъчната си повърхност. Веднъж попаднали там, фрагментите се разпознават от Т-клетките. Адаптивният имунитет зависи от тази реакция.
Структура и основни типове
При гръбначните животни MHC молекулите са разделени основно на два класа:
- MHC клас I — присъстват на почти всички ядросъдържащи клетки. Те представят предимно пептиди, получени от вътрешноклетъчни (ендогенни) белтъци — например вирусни протеини — и ги показват на CD8+ цитотоксични Т-клетки.
- MHC клас II — експресират се основно върху професионални антигенпредставящи клетки (например дендритни клетки, макрофаги, B-клетки). Те представят пептиди, произлезли от външни (ексогенни) патогени, и активират CD4+ помощни Т-клетки.
Има и нерядко споменавани нефункционални или „некласически“ MHC молекули (напр. някои HLA-E, HLA-G при хората), както и MHC клас III, който включва гени, кодиращи компоненти на комплемента и други имунни протеини, макар че те не представят антигени по същия начин.
Път за представяне на антигени
Антигените достигат MHC молекулите по два основни пътя:
- Ендогенен път (MHC I): Вътрешноклетъчни белтъци се разграждат от протеасома, получените пептиди се транспортират в ендоплазмения ретикулум чрез TAP протеини и се товарят върху MHC I молекулата. Комплексът се пренася към клетъчната повърхност, където може да бъде разпознат от CD8+ Т-клетки.
- Ексогенен път (MHC II): Патогените или чуждите белтъци биват погълнати чрез фагоцитоза или ендоцитоза, разграждат се в ендозоми/лизозоми и пептидите се свързват с MHC II в енродеалителни компартменти. След това комплексът излиза на повърхността за разпознаване от CD4+ Т-клетки.
Полиморфизъм и еволюционно значение
MHC гените са едни от най-полиморфните в генома — съществуват много алели в популациите. Тази вариабилност осигурява по-широк спектър на разпознаване на различни патогени в дадена популация и е важен механизъм за оцеляване при еволюционен натиск. В човека тези гени са известни като HLA (human leukocyte antigen) система — например HLA-A, HLA-B, HLA-C (клас I) и HLA-DR, HLA-DQ, HLA-DP (клас II).
Роля в имунитета и клинично значение
MHC е ключов за:
- Активиране на адаптивния имунен отговор чрез презентация на антигени на Т‑клетките.
- Опознаване на „себе си“ спрямо „не себе си“ — липсата или промяната на MHC представянето може да доведе до елиминиране на заразени или трансформирани клетки.
- Взаимодействие с естествени килъри (NK) — ниската експресия на MHC клас I може да активира NK клетки (те разпознават „липсата на себе си“ като сигнал за опасност).
- Трансплантации — различия в MHC (HLA несъвместимост) между донор и реципиент са главна причина за отхвърляне на трансплантирани органи; поради това се прави HLA типизиране преди трансплантация.
- Асоциации с автоимунни заболявания — някои HLA алели увеличават риска от автоимунитет (например HLA-B27 и анкилозиращ спондилит), което показва, че определени варианти на MHC могат да влияят на склонността към неправилни имунни реакции.
Практически приложения и изследвания
Знанията за MHC са важни при:
- Разработване на ваксини — изборът на антигенни пептиди, които добре се представят от човешки MHC молекули, подобрява ефективността.
- Имунотерапии — при рак се използват стратегии за подобряване на представянето на туморни антигени или за таргетиране на T-клетки спрямо MHC-представени антигени.
- Диагностика и персонализирана медицина — HLA типизация помага при подбор на донори и прогнозиране на риск от някои заболявания.
В обобщение, MHC молекулите са централни за работата на адаптивния имунитет: чрез представяне на пептидни фрагменти те свързват вродените и придобити имунни механизми, определят резултата от инфекции, трансплантации и влияят върху риска от автоимунни заболявания.
Ефективност
Две свойства на молекулите MHC затрудняват патогените да избегнат имунния отговор.
1. MHC е полигенен. Съществуват няколко различни гена, така че всеки човек или животно има набор от MHC молекули, които свързват малко по-различни диапазони от пептиди.
2. Гените на MHC са силно полиморфни. Това означава, че в популацията има множество варианти на алели на всеки ген. Полиморфизмът е толкова висок, че в смесена популация няма двама души с абсолютно еднакъв набор от MHC гени и молекули, с изключение на еднояйчните близнаци.
Наличието на много различни алели в популацията означава, че почти винаги ще има индивид със специфична MHC молекула, способна да зареди правилния пептид за разпознаване на конкретен микроб. Еволюцията на MHC полиморфизма означава, че популацията няма да се поддаде на нов или мутирал патоген, защото поне някои индивиди ще могат да развият адекватен имунен отговор, за да победят патогена. Вариациите в молекулите на MHC са резултат от унаследяването на различни молекули на MHC.
Трансплантации
Трансплантациите се ограничават до тези, които предизвикват най-слаба реакция от страна на системата MHC при тестовете за тъканно съответствие.
Автоимунни заболявания
Автоимунното заболяване възниква, когато имунните клетки не разпознават MHC молекулите на други клетки и започват да атакуват собственото си тяло.
обискирам