Бостънското клане се случва на 5 март 1770 г., когато шестима британски войници застрелват петима цивилни (хора, които не са били в армията). Това се случва в Бостън, Масачузетс, който по това време е британска колония. Събитието се случва през нощта, когато голяма тълпа се събира пред митницата. Един британски войник на име Хю Уайт е ударил момче, което е обидило неговия командир. Момчето избягало и се върнало с голяма тълпа разгневени хора. Още британски войници дойдоха, за да помогнат на Хю Уайт да се защити от хората. Тълпата хвърляше снежни топки с миди в тях. Тъй като тълпата ставаше все по-голяма, сцената ставаше все по-хаотична. Някой от тълпата изкрещя "огън". В суматохата някои от войниците стреляха по тълпата. Криспус Атъкс, афроамериканец, е един от първите убити.

Какво доведе до сблъсъка

В продължение на години преди 1770 г. напрежението между колонистите и британските власти растеше заради новите данъци и мерки като Townshend Acts, разполагането на британски войски в градове като Бостън и икономическата конкуренция между войници и местни работници. Присъствието на войници в центъра на града и честите дребни инциденти между тях и местните жители създадоха враждебна и взривоопасна обстановка.

Как протече събитието

Вечерта на 5 март около митницата (customs house) се събра тълпа, която обиждаше и замеряше с предмети охраната. Сцената бързо ескалира: според свидетелства тълпата е заплашвала войниците и е блъскала един от тях, а в суматохата някой е извикал „огън“. По-малко се знае със сигурност кой е натиснал спусъка пръв — показанията на очевидци са противоречиви. В крайна сметка няколко войника произведоха изстрели, при които загинаха петима цивилни, а други бяха ранени.

Жертвите и идентичността им

Петима цивилни загиват при стрелбата. Сред тях особено запомнен остава Криспус Атъкс, човек с афроамериканско и коренноамериканско произход, който е описван като един от първите убити. Жертвите бяха обикновени жители на Бостън — работници, моряци и градски обитатели — което допълнително разбуни обществените настроения.

Процесът и последствията

  • След случилото се властите арестуват няколко войници и техният офицер беше предаден на съд. Процесът по делото е важен пример за право и справедлив процес: един от най-известните защитници на войниците бе Джон Адамс, който по-късно става втори президент на САЩ. Той защити обвинените аргументирайки, че те имат право на справедлив съд и защита.
  • Резултатът от процеса: повечето войници бяха оправдани, но двама бяха признати за виновни в непредумишлено убийство (manslaughter) и бяха наказани с белег (бяха маркирани върху палеца). Командирът на войниците беше оправдан.
  • Случаят бе използван като силна антибританска пропаганда от местни активисти като Самюъл Адамс и други членове на движението за свобода. Най-известното изображение е гравюрата на Пол Ривър, която представя сцената като умишлено клане — това усили възмущението и помогна за мобилизирането на общественото мнение срещу британската власт.

Историческо значение

Бостънското клане не е единствената причина за Революцията, но е важен повратен момент. То засили недоволството срещу британската политика и спомогна за обединението на различни обществени групи в колониите. Събития като това ускориха процеса, довел до Войната за независимост на САЩ през 1775–1783 г.

Как се гледа на събитието днес

Историци и публицисти разглеждат Бостънското клане както като реален инцидент с жертви и виновни, така и като пример за това колко мощна може да бъде политическата пропаганда. За много американци то остава символ на борбата срещу тиранията, а за други — предупреждение за опасностите от ескалиращо насилие и манипулация на общественото мнение.