Гравиране — дефиниция, методи, история и приложения
Гравирането представлява нанасяне на дизайн или текст върху твърда повърхност чрез механично или химическо отстраняване на материал, така че върху предмета да остане траен релеф или издълбан отпечатък. Резултатът може да бъде декоративен елемент сам по себе си — например при гравиране върху сребро, злато или стомана — или може да служи като печатна плоча от мед или друг метал за отпечатване на изображения върху хартия; такива печатни плочи и произведения върху хартия в исторически контекст често се наричат гравюри. Разликата в терминологията е важна: в българския език "гравиране" обикновено означава самия процес на издълбаване върху предмети, а "гравюра" — както техниката на печат с издълбана плоча, така и готовото отпечатано изображение.
Методи и техники
- Ръчно гравиране — изпълнява се с ризи или специални стругови инструменти (бюрени, гравери). Подходящо за бижута, оръжие, монети и реставрация.
- Ецване (acid etching) — използва химически разтвори за отстраняване на метал в зоните, които не са защитени с устойчиво покритие. Широко приложение в художествените гравюри и производството на печатни плочи.
- Ротационно/цифрово гравиране (CNC) — използва компютърно управлявани фрези или стругове за прецизни и повторяеми модели върху метал, пластмаса, дърво и други материали.
- Лазерно гравиране — бърз и чист метод, при който лазерен лъч изпарява или променя повърхността. Подходящ за текст, баркодове, персонализация и маркиране на различни материали.
- Дълбока гравюра (intaglio) и офорт — техники за създаване на печатни платки, използвани в изкуството и висококачественото печатане (например при художествени репродукции и банкноти).
- Фоточертане и фоторелефни методи — комбинират фотографски процеси с ецване или химична обработка за пренос на фини детайли върху плочи.
Материали и инструменти
Обичайните материали за гравиране включват благородни и обикновени метали (като сребро, злато, стомана и мед), дърво, стъкло, пластмаси, керамика и камък. Инструментите варират от прости ръчни дерета и гравери до сложни CNC машини и лазерни системи. При ецване се използват химикали (киселини) и защитни лакове или восъци.
Кратка историческа справка
Гравирането е познато от древността като техника за украса на орнаменти, инструменти и монети. В Европа техниките за издълбаване и ецване се развиват изключително през Средновековието и Ренесанса, когато гравюрата (като печатна техника) става важен способ за разпространение на изображения и илюстрации в книги. През XIX век се появяват фотографии и фототехники, които променят търговските и индустриалните приложения: в някои области печатът и илюстрацията биват заменени от фотографията и свързани процеси. По-късно, в печатарството и маркирането, повечето масови технологии биват заместени от офсет, литография и дигитален печат, а в някои производствени и декоративни случаи гравирането се комбинира или допълва от автоматизирани методи и лазерни техники. В същото време ръчните и художествените форми на гравиране остават ценени за уникалност и майсторство.
Приложения
- Декоративни и художествени произведения (бижута, часовници, монети, скулптури).
- Маркиране и идентификация на промишлени детайли (серийни номера, баркодове, логотипи).
- Персонализация на подаръци и предмети — гравиране на имена, послания и дати.
- Производство на печатни плочи за художествени гравюри и специални отпечатъци.
- Сигурност и антифалшификация — елементи върху банкноти, документи и ценни книжа.
- Реставрация и възстановяване на исторически предмети.
Практически съвети и безопасност
При ръчното гравиране е важно да се използват правилни защитни средства — очила, ръкавици и добро осветление. При ецване и работа с химикали трябва да се спазват правилата за вентилация и безопасно складиране на киселините и разтворителите. Лазерните системи изискват специални предпазни мерки срещу лъчение и дим, а CNC оборудването — правилна настройка и закрепване на детайлите, за да се избегне повреда и нараняване.
Запазване и консервация
Гравираните предмети и печатни плочи изискват грижа за запазване: почистване с подходящи, неабразивни средства, защита от корозия (при металите) и контрол на влажността и температурата при съхранение. При художествени гравюри върху хартия е важна защита от светлина и киселинни среди.
Обобщение: Гравирането е многостранна техника с дълга история — от ръчно украсени предмети до модерни промишлени и лазерни приложения. То съчетава занаятчийско умение, художествен израз и точни технологични решения, като остава важно в сферата на изкуството, индустрията и персонализацията.
Херкулес се бори с кентаврите, гравюра на Себалд Бехам
Процесът на гравиране
Гравьорите използват стоманен инструмент, наречен бурен, за да изрежат картината или модела върху повърхността, най-често медна плоча.Гравьорите се предлагат в различни форми и размери, които дават различни видове линии. Буринът ни дава линия, която е уникална поради стабилния си вид и гладките си ръбове. Инструментът за ъглошлайф има леко извит връх, който често се използва в гравюрата. Флорентинските лайнери са инструменти с плоско дъно и множество линии върху него, които се използват за работа върху по-големи площи. Плоските гравьори се използват за извършване на работа върху букви, както и за повечето работи по гравиране на музикални инструменти. Кръглите грайфери обикновено се използват за обработка на сребро, както и на други трудни за рязане метали като никел и стомана.
Асортимент от инструменти за ръчно гравиране
Свети Йероним от Албрехт Дюрер, 1514 г.
История и употреба
В древната история единствената гравировка, която е можела да бъде направена, са плитките жлебове, открити в някои бижута след 1000 г. пр.
През Европейското средновековие златарите използват гравирането за украса на метала. Смята се, че те са започнали да отпечатват отпечатъци на своите проекти, за да ги записват. От това се развива гравирането на медни печатни плочи за създаване на художествени изображения върху хартия в Германия през 30-те години на XIV век. Първият и най-велик период на гравиране е от около 1470 г. до 1530 г., като в него участват майстори като Мартин Шонгауер, Албрехт Дюрер и Лукас ван Лайден.
След това гравирането губи популярност за сметка на офорта, който е много по-лесна техника за усвояване от художника. През XIX в. повечето гравюри се използват за създаване на картини с търговска цел.
Преди изобретяването на фотографията гравирането се е използвало за възпроизвеждане на други форми на изкуство, например картини. Гравюрите продължават да бъдат често срещани във вестниците и в много книги до началото на XX век, тъй като са евтини за използване в печата.
Когато два набора от паралелни линии се пресичат помежду си за по-голяма плътност, моделът е известен като кръстосано щриховане. Клод Мелан е добре известен с техниката си на използване на линии с различна дебелина. Един от примерите е неговият Сударий на Света Вероника - гравюра на лицето на Исус от една спираловидна линия, която започва от върха на носа на Исус (на снимката).
Судариум на Света Вероника от Клод Мелан (1649 г.)
Съвременна гравюра
Поради високата степен на детайлност, която може да бъде постигната от майстор гравьор, фалшифицирането на гравирани дизайни е почти невъзможно и съвременните банкноти почти винаги са гравирани, както и плочите за печатане на пари, чекове, облигации и други документи, които не бива да се фалшифицират. Гравюрата е толкова фина, че обикновеният принтер не може да направи правилно детайлите на ръчно гравираните изображения. В Бюрото за гравиране и печат на САЩ върху една и съща печатна плака работят повече от един гравьор, което прави почти невъзможно за всеки човек да възпроизведе всички гравюри върху почти всяка банкнота или документ.
Много от класическите пощенски марки са гравирани, макар че тази практика вече се ограничава предимно до определени държави или се използва, когато се желае по-елегантен дизайн и е допустимо ограничено количество различни цветове.
Машините за гравиране, като например K500 или K6 на Hell Gravure Systems, използват диамантена "писалка" за изрязване на клетките. Всяка клетка създава една печатна точка по-късно в процеса. Една K6 може да има до 18 гравиращи глави, всяка от които изрязва 8000 клетки в секунда с точност до 0,1 µm и по-малко. Те, разбира се, се управляват изцяло от компютър и целият процес на изработване на цилиндри е напълно автоматичен.
Процесът на гравиране с диаманти е най-съвременният от 60-те години на миналия век.
Сега се произвеждат машини за лазерно гравиране и дори днес механичното рязане е доказало своята сила по отношение на икономичност и качество. Повече от 4000 гравиращи машини изработват годишно около 8 милиона печатарски цилиндъра в световен мащаб.
Библейски препратки
Най-ранната алюзия за гравиране в Библията може би е споменаването на пръстена с печата на Юда. (Битие 38:18), последвана от (Изход 39.30). Гравирането обикновено се извършвало с остри железни инструменти или дори с диамантени остриета. (Йеремия 17:1).
На всеки от двата ониксни камъка на раменните части на ефода на първосвещеника бяха гравирани имената на шест различни израилеви племена, а на всеки от 12-те скъпоценни камъка, които украсяваха нагръдника му, беше гравирано името на едно от племената. Свещеният знак на посвещение, блестящата златна плочка на чалмата на първосвещеника, беше гравиран с думите: "Святостта принадлежи на Йехова". Бесалел, заедно с Охолиав, бил квалифициран да извършва тази специализирана гравьорска работа, както и да обучава други." - Изх. 35:30-35; 28:9-12; 39:6-14, 30.
Херкулес от Фарнезе, Хендрик Голциус, 1591 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява гравирането?
О: Гравирането е процес на издълбаване на дизайн върху твърда, плоска повърхност.
В: Кои са някои примери за материали, които могат да се гравират?
О: Материалите, които могат да бъдат гравирани, включват сребро, злато, стомана, мед и други метали.
В: За какво се използват гравюрите?
О: Гравюрите могат да се използват за декоративни цели или за създаване на печатни плочи за изображения върху хартия.
В: Било ли е гравирането важен метод за създаване на изображения в миналото?
О: Да, гравирането е било важен метод за създаване на изображения върху хартия в миналото.
В: Защо гравирането е заменено от фотографията в търговските приложения?
О: Гравюрата е заменена от фотографията в търговските приложения, защото фотографията е по-бърза, по-рентабилна и може да създава изображения с по-високо качество.
В: Какви техники за печат са заменили гравирането?
О: Гравюрата е почти напълно заменена от гравирането и други техники в печатарството.
В: Разпространено ли е гравирането днес?
О: Не, днес гравирането е много по-малко разпространено, отколкото в миналото.
