Гравиране

Процесът на гравиране

Гравьорите използват стоманен инструмент, наречен бурен, за да изрежат картината или модела върху повърхността, най-често медна плоча.Гравьорите се предлагат в различни форми и размери, които дават различни видове линии. Буринът ни дава линия, която е уникална поради стабилния си вид и гладките си ръбове. Инструментът за ъглошлайф има леко извит връх, който често се използва в гравюрата. Флорентинските лайнери са инструменти с плоско дъно и множество линии върху него, които се използват за работа върху по-големи площи. Плоските гравьори се използват за извършване на работа върху букви, както и за повечето работи по гравиране на музикални инструменти. Кръглите грайфери обикновено се използват за обработка на сребро, както и на други трудни за рязане метали като никел и стомана.

Асортимент от инструменти за ръчно гравиране


Свети Йероним от Албрехт Дюрер, 1514 г.

История и употреба

В древната история единствената гравировка, която е можела да бъде направена, са плитките жлебове, открити в някои бижута след 1000 г. пр.

През Европейското средновековие златарите използват гравирането за украса на метала. Смята се, че те са започнали да отпечатват отпечатъци на своите проекти, за да ги записват. От това се развива гравирането на медни печатни плочи за създаване на художествени изображения върху хартия в Германия през 30-те години на XIV век. Първият и най-велик период на гравиране е от около 1470 г. до 1530 г., като в него участват майстори като Мартин Шонгауер, Албрехт Дюрер и Лукас ван Лайден.

След това гравирането губи популярност за сметка на офорта, който е много по-лесна техника за усвояване от художника. През XIX в. повечето гравюри се използват за създаване на картини с търговска цел.

Преди изобретяването на фотографията гравирането се е използвало за възпроизвеждане на други форми на изкуство, например картини. Гравюрите продължават да бъдат често срещани във вестниците и в много книги до началото на XX век, тъй като са евтини за използване в печата.

Когато два набора от паралелни линии се пресичат помежду си за по-голяма плътност, моделът е известен като кръстосано щриховане. Клод Мелан е добре известен с техниката си на използване на линии с различна дебелина. Един от примерите е неговият Сударий на Света Вероника - гравюра на лицето на Исус от една спираловидна линия, която започва от върха на носа на Исус (на снимката).

Судариум на Света Вероника от Клод Мелан (1649 г.)

Съвременна гравюра

Поради високата степен на детайлност, която може да бъде постигната от майстор гравьор, фалшифицирането на гравирани дизайни е почти невъзможно и съвременните банкноти почти винаги са гравирани, както и плочите за печатане на пари, чекове, облигации и други документи, които не бива да се фалшифицират. Гравюрата е толкова фина, че обикновеният принтер не може да направи правилно детайлите на ръчно гравираните изображения. В Бюрото за гравиране и печат на САЩ върху една и съща печатна плака работят повече от един гравьор, което прави почти невъзможно за всеки човек да възпроизведе всички гравюри върху почти всяка банкнота или документ.

Много от класическите пощенски марки са гравирани, макар че тази практика вече се ограничава предимно до определени държави или се използва, когато се желае по-елегантен дизайн и е допустимо ограничено количество различни цветове.

Машините за гравиране, като например K500 или K6 на Hell Gravure Systems, използват диамантена "писалка" за изрязване на клетките. Всяка клетка създава една печатна точка по-късно в процеса. Една K6 може да има до 18 гравиращи глави, всяка от които изрязва 8000 клетки в секунда с точност до 0,1 µm и по-малко. Те, разбира се, се управляват изцяло от компютър и целият процес на изработване на цилиндри е напълно автоматичен.

Процесът на гравиране с диаманти е най-съвременният от 60-те години на миналия век.

Сега се произвеждат машини за лазерно гравиране и дори днес механичното рязане е доказало своята сила по отношение на икономичност и качество. Повече от 4000 гравиращи машини изработват годишно около 8 милиона печатарски цилиндъра в световен мащаб.

Библейски препратки

Най-ранната алюзия за гравиране в Библията може би е споменаването на пръстена с печата на Юда. (Битие 38:18), последвана от (Изход 39.30). Гравирането обикновено се извършвало с остри железни инструменти или дори с диамантени остриета. (Йеремия 17:1).

На всеки от двата ониксни камъка на раменните части на ефода на първосвещеника бяха гравирани имената на шест различни израилеви племена, а на всеки от 12-те скъпоценни камъка, които украсяваха нагръдника му, беше гравирано името на едно от племената. Свещеният знак на посвещение, блестящата златна плочка на чалмата на първосвещеника, беше гравиран с думите: "Святостта принадлежи на Йехова". Бесалел, заедно с Охолиав, бил квалифициран да извършва тази специализирана гравьорска работа, както и да обучава други." - Изх. 35:30-35; 28:9-12; 39:6-14, 30.

Херкулес от Фарнезе, Хендрик Голциус, 1591 г.