Изгаряне

Изгарянето е нараняване на кожата или дори на плътта на човека. Топлина, студ, електричество, химикали, триене или радиация могат да бъдат причина за изгаряне. Повечето изгаряния се дължат на топлина от горещи течности, твърди вещества или огън. Въпреки че процентът на изгарянията е сходен при мъжете и жените, причините за тях често се различават. Сред жените в някои райони рискът е свързан с използването на открит огън за готвене или опасни печки. При мъжете рискът е свързан с работната среда. Алкохолизмът и тютюнопушенето са други рискови фактори. Изгарянията могат да възникнат и в резултат на самонараняване или насилие между хората.

Изгарянията могат да бъдат много сериозни наранявания, а в някои случаи могат да причинят дори смърт. В зависимост от дълбочината на изгарянето и размера на засегнатата кожа, изгарянето може да бъде спешна медицинска помощ. При децата е необходимо да бъдат засегнати поне пет процента от кожата. Възрастните могат да понесат до десет процента от засегнатата кожа.

Изгарянията от определена степен засягат тялото като цяло: Често срещани реакции са циркулаторен шок, синдром на системен възпалителен отговор и сепсис.

Причини

В Съединените щати почти осем от десет изгаряния са причинени от огън, пламъци или горещи течности. Повечето (69%) изгаряния се случват у дома или на работното място (9%) и повечето са случайни, като 2% се дължат на нападение от друг човек, а 1-2% са резултат от опит за самоубийство. Тези източници могат да причинят инхалационно нараняване на дихателните пътища и/или белите дробове, което настъпва в около 6%.

Характеристики

Обикновено изгарянията са леки. Обикновено те са от първа до втора степен. Други са по-силни, например степен 3. Хората могат да получат по-силни изгаряния от висока температура или радиоактивни предмети.

Първа степен на изгаряне

Изгарянията от първа степен са леки и могат да се лекуват в домашни условия. Те рядко оставят белези. Човек може да ги получи от гореща вода, леко слънчево изгаряне или при допир с горещ метал. То причинява болка, но изгаря само горният слой на кожата и не се нараняват нерви.

Изгаряния от втора степен

Изгарянията от втора степен могат да се лекуват в домашни условия, но някои хора предпочитат да ги заведат в болница. Тази степен на изгаряне засяга втория слой на кожата.

Трета степен изгаряния

Изгарянията от трета степен са най-тежките изгаряния, от които повечето хора могат да оцелеят. Въпреки че са тежки, вероятността за смърт е много малка, ако се лекуват веднага в болница. Изгарянето преминава през трите слоя на кожата, като оставя струпеи.

Четвърта степен на изгаряне

Тази степен на изгаряне преминава през кожата и разрушава нервите в близост до нея. На мястото на изгарянето от 4-та степен няма болка поради разрушаването на нервите, но в зоната около изгарянето може да има силна болка. Много малко хора оцеляват след това. Ако се случи и човекът е все още жив, трябва да бъде лекуван в болница възможно най-скоро.

Имена	Участващи слоеве	Външен вид	Текстура	Sensation	Време за изцеление	Усложнения	Пример:
Повърхностен (първа степен)	Епидермис	Червено без мехури	Сух	Болезнен	5-10 дни	Многократните слънчеви изгаряния увеличават риска от рак на кожата в по-късна възраст
Повърхностна частична дебелина (2-ра степен)	Продължава в повърхностната (папиларна) дерма	Червено с прозрачен мехур. Бланшира при натиск	Влажен	Много болезнено	2-4 седмици	Местна инфекция/целулит
Дълбока частична дебелина (2-ра степен)	Продължава в дълбоката (ретикуларна) дерма	Червено-бяло с кървави мехури. По-малко побеляване.	Влажен	Болезнено при дълбок натиск	4-8 седмици	Белези, контрактури (може да се наложи изрязване и присаждане на кожа)
Пълна дебелина (трета степен)	Простира се през цялата дерма	Твърда и бяла/кафява	Сух, кожест	Безболезнено	Продължителни и непълни	Белези, контрактури, ампутация
4-та степен	Прониква през кожата, подкожната тъкан и в подлежащите мускули и кости	Черен; овъглен с есхара	Сух	Безболезнено	Изисква ексцизия	Ампутация, значително функционално увреждане, възможна гангрена и в някои случаи смърт.

Диаграма на Лунд-Броудър за оценка на общата повърхност на тялото при изгаряне.

История

Пещерни рисунки отпреди повече от 3500 години документират изгарянията и тяхното управление. В най-ранните египетски документи за лечение на изгаряния се описват превръзки, приготвени с мляко от майките на малки момченца. Папирусът на Едуин Смит от 1500 г. пр.н.е. описва лечение с мед и мазило от смола. През вековете са използвани и много други методи за лечение, включително използването на чаени листа от китайците, документирано до 600 г. пр.н.е., свинска мас и оцет от Хипократ, документирано до 400 г. пр.н.е., и вино и смирна от Целз, документирано до 100 г. от н.е. Френският бръснар-хирург Амброаз Паре е първият, който описва различните степени на изгаряне през 1500 г. През 1832 г. Гийом Дюпюитрен разширява тези степени до шест различни степени.

Първата болница за лечение на изгаряния е открита през 1843 г. в Лондон, Англия, а развитието на съвременните грижи за изгаряния започва в края на XIX в. и началото на XX в. По време на Първата световна война Хенри Д. Дакин и Алексис Карел разработват стандарти за почистване и дезинфекция на изгаряния и рани с помощта на разтвори на натриев хипохлорит, които значително намаляват смъртността. През 40-те години на ХХ в. се признава значението на ранното изрязване и присаждане на кожа, като по същото време са разработени течна реанимация и формули за нейното провеждане. През 70-те години на миналия век изследователите доказаха значението на хиперметаболитното състояние, което следва големи изгаряния.

Гийом Дюпюитрен (1777-1835), който разработва класификацията на степента на изгарянията