Изгаряния: причини, степени, симптоми и спешна медицинска помощ

Научете причините, степените и симптомите на изгарянията и кога е нужна спешна помощ — практически съвети за първа помощ, лечение и предпазване.

Изгарянето е нараняване на кожата или дори на плътта на човека, предизвикано от външен фактор. Топлина, студ, електричество, химикали, триене или радиация могат да бъдат причина за изгаряне. Най-често срещаните са термичните изгаряния, причинени от горещи течности (скалдване), твърди предмети или открит огън, но всички посочени агенти могат да доведат до сериозни увреждания. Въпреки че общият брой изгаряния е сходен при мъжете и жените, обстоятелствата често се различават: при някои жени рискът е свързан с използване на открит огън за готвене или опасни печки, а при мъжете — с професионални експозиции. Алкохолизмът и тютюнопушенето увеличават риска, както и поведение, водещо до инциденти. Изгарянията могат да възникнат и в резултат на самонараняване или насилие между хората.

Изгарянията могат да бъдат много сериозни наранявания и в някои случаи да доведат до смърт. Тежестта зависи от дълбочината на увреждането, размера на засегнатата площ и местоположението по тялото, както и от възрастта и общото здравословно състояние на пострадалия. При децата е необходима по-малка засегната площ, за да се счита за сериозно — често се използва праг от около 5% от кожата; при възрастни прагът за спешна оценка може да е около 10%.

При по-обширни и дълбоки изгаряния възникват системни реакции: циркулаторен шок, синдром на системен възпалителен отговор и риск от сепсис. Тези усложнения могат да засегнат дихателната система, бъбреците, сърцето и да доведат до дълготрайни функционални и козметични последици.

Причини

• Термични: гореща вода/пара, контакт с нагорещени повърхности, пламък.
• Електрически: преминаване на ток през тялото — често с минимални външни белези, но с тежки вътрешни увреждания.
• Химически: киселини, основи и други агресивни вещества, които разрушават тъканите.
• Радиоактивни и слънчеви (UV) изгаряния.
• Механични: триене с висока скорост (абразивни), които причиняват топлинно увреждане.

Степени на изгаряне и характерни признаци

• Първа степен (повърхностни) — зачервяване, болка, суха кожа, без мехури; подобно на слънчево изгаряне. Обикновено зараства за няколко дни без белег.
• Втора степен (частична загуба на кожа) — болка, зачервяване, влага и мехури; раненето е по-болезнено и може да остави белези. Подразделя се на повърхностна и дълбока втора степен според дълбочината.
• Трета степен (пълна загуба на кожата) — кожата е бяла, восъчна, кафява или черна; може да има и липса на болка в областта заради увредени нервни окончания. Изисква хирургично лечение (кожни присадки).
• Четвърта степен — засяга мускули, сухожилия и кости; рядко, но най-тежко, често налага ампутация.

Симптоми и признаци, които изискват незабавна помощ

• Дълбоки изгаряния, които преминават през кожата или засягат голяма площ.
• Изгаряния по лице, в устата или гърлото (възможно е и инхалационно увреждане).
• Кръгови изгаряния на шия, гръд, ръка или крайник (рискове от нарушен кръвообращение).
• Електрически и химични изгаряния — изискват специализирана оценка.
• Пострадали с придружаващи заболявания (сърдечни, белодробни, диабет) или бременни жени.

Първа помощ и спешна медицинска помощ

• Премахнете източника на топлина/електричество/химикал. За електрически инциденти — не докосвайте пострадалия, ако контактът с електричество продължава; изключете захранването.
• Охладете изгарянето с течаща хладка (не ледена) вода поне 10–20 минути за повърхностни термични изгаряния. Не използвайте лед директно върху кожата — може да причини допълнително увреждане.
• За химически изгаряния промивайте обилно с вода за поне 20 минути и премахнете замърсените дрехи; обърнете се към токсикологичен център при необходимост.
• Не пробивайте мехурите; не нанасяйте мазнини, масла, масло или домашни средства (например масло или пасти), тъй като могат да влошат инфекцията и затоплимата тъкан.
• Покрийте раната с чиста, стерилна превръзка или неплътно покритие (физиологична марля, чиста кърпа). Избягвайте прилепващи материали директно върху дълбоки изгаряния.
• Премахнете бижута, часовници и дрехи около изгарянето, докато не се появи силен оток.
• При дихателни проблеми, изгаряния по лице или вдишване на дим — потърсете незабавно болнична помощ; може да е необходим прием в отделение за изгаряния или интензивно лечение.
• За електрически наранявания наблюдавайте за нарушения на сърдечния ритъм и спазми — незабавна медицинска оценка и мониторинг са необходими.
• Дайте болкоуспокояващи според инструкциите (напр. парацетамол или ибупрофен), ако няма противопоказания.

Усложнения

• Инфекция и сепсис при замърсени или обширни рани.
• Дехидратация и електролитни нарушения при голямо поражение на кожата.
• Контрактури и трайна загуба на движение при засягане на стави и мускули.
• Психологически последици — посттравматичен стрес и проблеми със самочувствието при видими белези.

Профилактика

• Спазвайте безопасни практики в кухнята и при работа с открит огън; използвайте защитно оборудване при опасни професии.
• Поддържайте подходяща температура на детските бани и бойлери, за да предотвратите скалдвания.
• Съхранявайте химикали и запалими вещества далече от деца и в оригиналните им опаковки.
• Обучение по първа помощ и инсталиране на детектори за дим и противопожарни средства в дома.

Ако има съмнение за сериозно изгаряне, винаги потърсете професионална медицинска помощ. Ранната оценка и адекватното лечение намаляват риска от усложнения и подобряват шансовете за по-добро възстановяване.

Характеристики

Обикновено изгарянията са леки. Обикновено те са от първа до втора степен. Други са по-силни, например степен 3. Хората могат да получат по-силни изгаряния от висока температура или радиоактивни предмети.

Първа степен на изгаряне

Изгарянията от първа степен са леки и могат да се лекуват в домашни условия. Те рядко оставят белези. Човек може да ги получи от гореща вода, леко слънчево изгаряне или при допир с горещ метал. То причинява болка, но изгаря само горният слой на кожата и не се нараняват нерви.

Изгаряния от втора степен

Изгарянията от втора степен могат да се лекуват в домашни условия, но някои хора предпочитат да ги заведат в болница. Тази степен на изгаряне засяга втория слой на кожата.

Трета степен изгаряния

Изгарянията от трета степен са най-тежките изгаряния, от които повечето хора могат да оцелеят. Въпреки че са тежки, вероятността за смърт е много малка, ако се лекуват веднага в болница. Изгарянето преминава през трите слоя на кожата, като оставя струпеи.

Четвърта степен на изгаряне

Тази степен на изгаряне преминава през кожата и разрушава нервите в близост до нея. На мястото на изгарянето от 4-та степен няма болка поради разрушаването на нервите, но в зоната около изгарянето може да има силна болка. Много малко хора оцеляват след това. Ако се случи и човекът е все още жив, трябва да бъде лекуван в болница възможно най-скоро.

Имена	Участващи слоеве	Външен вид	Текстура	Sensation	Време за изцеление	Усложнения	Пример:
Повърхностен (първа степен)	Епидермис	Червено без мехури	Сух	Болезнен	5-10 дни	Многократните слънчеви изгаряния увеличават риска от рак на кожата в по-късна възраст
Повърхностна частична дебелина (2-ра степен)	Продължава в повърхностната (папиларна) дерма	Червено с прозрачен мехур. Бланшира при натиск	Влажен	Много болезнено	2-4 седмици	Местна инфекция/целулит
Дълбока частична дебелина (2-ра степен)	Продължава в дълбоката (ретикуларна) дерма	Червено-бяло с кървави мехури. По-малко побеляване.	Влажен	Болезнено при дълбок натиск	4-8 седмици	Белези, контрактури (може да се наложи изрязване и присаждане на кожа)
Пълна дебелина (трета степен)	Простира се през цялата дерма	Твърда и бяла/кафява	Сух, кожест	Безболезнено	Продължителни и непълни	Белези, контрактури, ампутация
4-та степен	Прониква през кожата, подкожната тъкан и в подлежащите мускули и кости	Черен; овъглен с есхара	Сух	Безболезнено	Изисква ексцизия	Ампутация, значително функционално увреждане, възможна гангрена и в някои случаи смърт.

Диаграма на Лунд-Броудър за оценка на общата повърхност на тялото при изгаряне.

История

Пещерни рисунки отпреди повече от 3500 години документират изгарянията и тяхното управление. В най-ранните египетски документи за лечение на изгаряния се описват превръзки, приготвени с мляко от майките на малки момченца. Папирусът на Едуин Смит от 1500 г. пр.н.е. описва лечение с мед и мазило от смола. През вековете са използвани и много други методи за лечение, включително използването на чаени листа от китайците, документирано до 600 г. пр.н.е., свинска мас и оцет от Хипократ, документирано до 400 г. пр.н.е., и вино и смирна от Целз, документирано до 100 г. от н.е. Френският бръснар-хирург Амброаз Паре е първият, който описва различните степени на изгаряне през 1500 г. През 1832 г. Гийом Дюпюитрен разширява тези степени до шест различни степени.

Първата болница за лечение на изгаряния е открита през 1843 г. в Лондон, Англия, а развитието на съвременните грижи за изгаряния започва в края на XIX в. и началото на XX в. По време на Първата световна война Хенри Д. Дакин и Алексис Карел разработват стандарти за почистване и дезинфекция на изгаряния и рани с помощта на разтвори на натриев хипохлорит, които значително намаляват смъртността. През 40-те години на ХХ в. се признава значението на ранното изрязване и присаждане на кожа, като по същото време са разработени течна реанимация и формули за нейното провеждане. През 70-те години на миналия век изследователите доказаха значението на хиперметаболитното състояние, което следва големи изгаряния.

Гийом Дюпюитрен (1777-1835), който разработва класификацията на степента на изгарянията

Търсене по буква