Персийски език — фарси, дари и таджики: разпространение и диалекти
Персийски език: фарси, дари, таджики — разпространение, диалекти, влияние на руски и френски и взаимна разбирателност в Иран, Афганистан и Таджикистан.
Персийският е официалният език на Иран, Афганистан и Таджикистан. Говори се и от много хора в Пакистан, Узбекистан, Азербайджан и други съседни страни, както и от имигранти от Централна Азия в Русия. До 2006 г. персийският език се преподава и като втори език в училищата в Пакистан. В миналото много от тези места са били част от Персийската империя и персийският е имал голямо влияние като административен и културен език в региона.
Разпространение и говорещи
Персийският е майчин език на десетки милиони хора и служи като език на междуетническо общуване за още много други. Освен в трите държави, където е официален, персийските говорни варианти присъстват и в малцинствени общности извън тях — в градове, селски райони и сред диаспори. В резултат от историческото разширение на персийската култура и администрация персийският език е оставил силен отпечатък върху езиците и културите на Южна и Централна Азия.
Диалекти и официални варианти
Персийският език има много диалекти и официално се нарича фарси в Иран, дари и фарси в Афганистан и таджики в Таджикистан. Литературният език на всяка страна е малко по-различен, но хората от всяка страна могат да се разбират помежду си, когато разговарят. Въпреки това съществуват местни говори и регионални варианти, които понякога включват специфични фонетични, лексикални и граматични особености. Примери за такива варианти в рамките на персийското езиково пространство са т.нар. хазарейски (хазараги) и аймакски говори в Афганистан, както и множество регионални говори в Иран (централни, южни и западни диалекти).
Писмени системи и правопис
В Иран и Афганистан персийският се записва главно с адаптирана вариант на арабската писменост (персо-арабска азбука), с някои локални орфографични различия. В Таджикистан след революцията и установяването на съветската власт през 20. век се въвежда кирилицата за запис на таджики, което води до отличителни правописни и лексикални особености в сравнение с фарси и дāри. През годините са правени и предложения за използване на латиница, но основните системи остават персо-арабската графика в Иран и Афганистан и кирилицата в Таджикистан.
Лексика и езикови влияния
Персийският богато е заимствал от други езици през вековете. Висока е частта на думи с арабски произход в официално и религиозно-литературния регистър. В различните държави се наблюдават и специфични влияния: в Иран има заимствания от френския език и в съвременните области — от английски, а в Таджикистан много руски заемки са навлезли в ежедневната реч поради дългия съветски период и контакти с руския. В региона също така са видими турцизми от контактите със Азербайджан и други тюркски езици.
Произношение и граматика
Граматическата структура на персийските варианти остава относително консервативна и обща: подредба подлог–сказуемо–допълнение, използване на послелоги, аналитична конструкция за образуване на бъдеще време и др. Произношението обаче се различава: афганският дāри често запазва стари фонетични черти и се възприема като по-"твърд" в някои съгласни; в Иран е характерна определена вокална промяна в разговорния стил; в Таджикистан звуковият инвентар е повлиян от руската фонетика и местни особености. Тези различия обикновено не пречат на разбирането между носителите на стандартните варианти.
Културно и историческо значение
Литературният персийски е един от най-значимите клонове на иранските литература и култура: класическата персийска поезия и проза (Фирдоуси, Руми, Хафез, Саади и др.) са оставили дълбока следа в литературата на целия регион. Персийският е служил исторически като език на администрацията, науката и културата в обширни територии, включително в южна Азия по време на моголската епоха, и е повлиял силно на формирането на съвременни езици като урду.
Съвременна употреба
Днес персийският е език на медиите, образованието, литературата и религиозните текстове в съответните държави. Международни културни и научни контакти, имиграция и дигитални медии поддържат както традиционните, така и модерните форми на езика. Таджики, фарси и дāри продължават да споделят общо литературно наследство, въпреки различията в правописа, произношението и заемките, които ги правят регионално отличими.
Азбука
Персийската азбука има следните букви:
ا ب پ ت ث ج چ ح خ د ذ ر ز ژ س ش ص ض ط ظ ع غ ف ق ک گ ل م ن و ه ی
Персийската азбука, използвана в Иран и Афганистан, е подобна на арабската, но тъй като персийският език е от различно семейство от арабския, лексиката и граматиката му са много различни. От 30-те години на ХХ век в страните, които са в състава на Съветския съюз, като Таджикистан и Узбекистан, персийският език се пише на кирилица, подобно на руската азбука. Всички говорещи персийски език са използвали арабската азбука.
История
Персийският език е много стар и лингвистите използват имена за три различни версии на персийския, които са били използвани в три различни времена. Староперсийският език се е говорел в първата Персийска империя, при царете на Ахеменидите, включително Кир и Дарий Велики. Империята съществува от VI в. пр. н. е. до завладяването ѝ от Александър Велики. Втората персийска империя е управлявана от сасанидските царе от II в. от н.е. до мюсюлманското завладяване на Иран от арабите през VII в. и в нея се говори средноперсийски, или пехлеви.
Новият или съвременен персийски език се говори днес и е записан за пръв път през IX в. по време на Саманидската империя, която е първото мюсюлманско персийско царство, разположено в Централна Азия. Сред първите автори на новоперсийски език са поети като Рудаки и Фердоуси, който написва епос, много дълга поема, наречена Шахнаме, преведена на български като "Книга на царете". Тя съдържа митове и исторически истории отпреди арабите да завладеят Персия.
Много други известни писатели на персийски език също са били поети, като някои от тях са Саади, Хафез, Руми. Персийският език е бил много важен за литературата. След арабския той е вторият най-разпространен писмен език в мюсюлманските страни, особено в Изтока.
Образец
| من پارسی هستم و کتاب دارم. |
| Аз съм персиец и имам книга. |
Свързани страници
- Дари (източноперсийски език)
- Таджикски език
Въпроси и отговори
В: Какво е персийски?
О: Персийският език е западноирански език, наричан също фарси.
В: В кои държави персийският е официален език?
О: Персийският е официален език на Иран, Афганистан и Таджикистан.
В: В кои други страни се говори персийски?
О: Персийският се говори и от много хора в Пакистан, Узбекистан, Азербайджан и от имигранти от Централна Азия в Русия.
Въпрос: Персийският език е бил преподаван като втори език в училищата в Пакистан?
О: Да, до 2006 г. персийският език се преподаваше като втори език в училищата в Пакистан.
В: Какви са различните наименования на персийския език в различните страни?
О: Официално персийският език се нарича фарси в Иран, дари и фарси в Афганистан и таджики в Таджикистан.
В: Има ли много диалекти на персийския език?
О: Да, персийският език има много диалекти.
В: Кои чужди езици са оказали влияние върху персийския език?
О: В персийския език има думи от френския език в Иран и много думи от руския език в Таджикистан.
обискирам