Персийският е официалният език на Иран, Афганистан и Таджикистан. Говори се и от много хора в Пакистан, Узбекистан, Азербайджан и други съседни страни, както и от имигранти от Централна Азия в Русия. До 2006 г. персийският език се преподава и като втори език в училищата в Пакистан. В миналото много от тези места са били част от Персийската империя и персийският е имал голямо влияние като административен и културен език в региона.
Разпространение и говорещи
Персийският е майчин език на десетки милиони хора и служи като език на междуетническо общуване за още много други. Освен в трите държави, където е официален, персийските говорни варианти присъстват и в малцинствени общности извън тях — в градове, селски райони и сред диаспори. В резултат от историческото разширение на персийската култура и администрация персийският език е оставил силен отпечатък върху езиците и културите на Южна и Централна Азия.
Диалекти и официални варианти
Персийският език има много диалекти и официално се нарича фарси в Иран, дари и фарси в Афганистан и таджики в Таджикистан. Литературният език на всяка страна е малко по-различен, но хората от всяка страна могат да се разбират помежду си, когато разговарят. Въпреки това съществуват местни говори и регионални варианти, които понякога включват специфични фонетични, лексикални и граматични особености. Примери за такива варианти в рамките на персийското езиково пространство са т.нар. хазарейски (хазараги) и аймакски говори в Афганистан, както и множество регионални говори в Иран (централни, южни и западни диалекти).
Писмени системи и правопис
В Иран и Афганистан персийският се записва главно с адаптирана вариант на арабската писменост (персо-арабска азбука), с някои локални орфографични различия. В Таджикистан след революцията и установяването на съветската власт през 20. век се въвежда кирилицата за запис на таджики, което води до отличителни правописни и лексикални особености в сравнение с фарси и дāри. През годините са правени и предложения за използване на латиница, но основните системи остават персо-арабската графика в Иран и Афганистан и кирилицата в Таджикистан.
Лексика и езикови влияния
Персийският богато е заимствал от други езици през вековете. Висока е частта на думи с арабски произход в официално и религиозно-литературния регистър. В различните държави се наблюдават и специфични влияния: в Иран има заимствания от френския език и в съвременните области — от английски, а в Таджикистан много руски заемки са навлезли в ежедневната реч поради дългия съветски период и контакти с руския. В региона също така са видими турцизми от контактите със Азербайджан и други тюркски езици.
Произношение и граматика
Граматическата структура на персийските варианти остава относително консервативна и обща: подредба подлог–сказуемо–допълнение, използване на послелоги, аналитична конструкция за образуване на бъдеще време и др. Произношението обаче се различава: афганският дāри често запазва стари фонетични черти и се възприема като по-"твърд" в някои съгласни; в Иран е характерна определена вокална промяна в разговорния стил; в Таджикистан звуковият инвентар е повлиян от руската фонетика и местни особености. Тези различия обикновено не пречат на разбирането между носителите на стандартните варианти.
Културно и историческо значение
Литературният персийски е един от най-значимите клонове на иранските литература и култура: класическата персийска поезия и проза (Фирдоуси, Руми, Хафез, Саади и др.) са оставили дълбока следа в литературата на целия регион. Персийският е служил исторически като език на администрацията, науката и културата в обширни територии, включително в южна Азия по време на моголската епоха, и е повлиял силно на формирането на съвременни езици като урду.
Съвременна употреба
Днес персийският е език на медиите, образованието, литературата и религиозните текстове в съответните държави. Международни културни и научни контакти, имиграция и дигитални медии поддържат както традиционните, така и модерните форми на езика. Таджики, фарси и дāри продължават да споделят общо литературно наследство, въпреки различията в правописа, произношението и заемките, които ги правят регионално отличими.