Таджиките (на персийски: تاجيک Tājīk) са персийско-говорящ народ, който се среща предимно на територията на днешен Таджикистан, включително в части от Афганистан, Узбекистан и Китай. След съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. някои таджикски бежанци бягат да живеят в съседните Иран и Пакистан. Повечето таджики са мюсюлмани сунити, но някои от тях в отдалечените планински райони изповядват шиитски ислям.

Названието таджик се използва за тази група хора от руснаците в началото на 20 век. Преди това те са били наричани сарти. Името таджик се отнася до традиционно уседнал народ, който говори форма на персийския език, наречена таджики в Таджикистан и Узбекистан, и който говори днешния език дари в Афганистан.

Език и писменост

Езикът на таджиките е вариант на персийския (фарси). В Таджикистан и в част от Узбекистан говоримият език обикновено се нарича таджики, в Афганистан — дари. Главни характеристики:

  • Лексика и граматика са близки до иранския фарси, но имат регионални особености и заемки от турски и руски.
  • В Таджикистан официалният правопис от съветския период използва кирилица (въведена през 1940-те години). В Афганистан дари се изписва с арабско-персийска писменост (ранонски/персо-арабски шрифт).
  • Съществуват диалектни разлики между градските и планинските райони; някои групи в Памир (официално в Китай като „таджици“) говорят източноирански (памирски) езици, които са различни от стандартния фарси.

Религия

Повечето таджики са мюсюлмани сунити (главно ханафити). В някои планински и отдалечени райони — особено в района на Памир и Бадахшан — има шиитски общности, включително исмаилити, които имат свои религиозни особености и културни традиции. Важно е да се отбележи, че някои от тези планински групи (напр. памирите) понякога се разглеждат като отделни етнолингвистични общности, различни от "класическите" таджики.

Произход и историческо развитие

Общоприето е, че произходът на думата "таджик" е средноперсийски Tāzīk "арабин" (новоперсийски: Tazi) или иранска (согдийска или партска) родствена дума. Някои тюрки от Централна Азия възприемат вариант на тази дума - Täžik, за да обозначат персийските мюсюлмани в басейна на Оксус и Хорасан, които са съперници на тюрките.

Историците смятат, че някои таджики може да са свързани с древните арийци, които са живели в региона в продължение на хиляди години. Те са наследници и разпространители на средноазиатската уседнала култура, която в праисторически времена се разпространява от Иранското плато в район, простиращ се приблизително от Каспийско море до границите на Китай. Арийците са съставлявали ядрото на древното население на Хварезм, Согдиана и Бактрия, които са били част от Трансоксания. Тези области са били включвани в редица империи — персийски, елинистически (след Александър Велики), както и в държави и племенни образувания като кушаните и хепталитите. По-късно идват и арабските завоевания, а след това — средновековни персийски династии (например самани) и други политически центрове, които утвърждават персийската култура и език в региона.

През XIII в. Чингис хан и монголските нашественици опразват и разрушават много от градовете в региона; с течение на времето монголите в Голямото Средна Азия възприемат персийския език и ислямската религия. Също така, в средновековната епоха персийският език се развива като език на администрацията и литературата и дава значителен принос за културното наследство на региона — поезия, наука и архитектура.

Култура и традиции

  • Таджикската култура е част от персийската цивилизация: силна традиция в поезията (класически персийски поети), архитектурата (джамии, минарета), декоративните изкуства (керамика, килими) и музиката.
  • Празници: Новруз (персийската Нова година) е сред най-важните и се отбелязва широко с ритуали, семейни трапези и културни прояви.
  • Кулинария: ястия като плов (ориз с месо и подправки), пържени и задушени меса, хлябове и сладкиши са част от ежедневието и тържествените менюта.
  • Религиозните и местните обичаи често се преплитат — например сватбени ритуали, местни фестивали и занаятчийски практики.

Разпространение, население и съвременни проблеми

Таджиките са основното население на Република Таджикистан, където формират значителна част от населението. Освен това големи общности живеят в северен и западен Афганистан (както градски, така и селски райони), в някои части на Узбекистан (особено около градовете Самарканд и Бухара) и по-малки групи в Китай (в провинция Синджян, където официално има групи, наречени „таджици“, които включват памирски говорещи общности).

Някои съвременни теми свързани с таджиките:

  • Съветският период и националните политики — границите на съвременните държави и административната идентификация често са формирали етническите регистри (напр. в Узбекистан много говорещи персийски хора били регистрирани като узбеки).
  • Гражданската война в Таджикистан (1992–1997) и последвалите миграции са имали голямо влияние върху демографията и социалната структура.
  • Емиграция и диаспора — икономически и политически причини карат част от таджиките да търсят работа или убежище в Русия, Иран, Пакистан и други държави.
  • Езиковите и културни политики — въпроси относно писмеността (кирилица срещу персо-арабска писменост), образованието и опазването на местните диалекти.

Значение и принос

Таджиките са носители и продължители на богата персийска културна традиция в Централна Азия. Те са дали значителен принос към литературата, науката, архитектурата и търговията в региона. Повечето големи исторически градове в Средна Азия — Самарканд, Бухара, Хива — са били центрове на персийската култура и на които таджикското наследство оказва силно влияние.

Съвременните таджики запазват много от тези традиции, като същевременно се сблъскват със съвременни политически, икономически и социални предизвикателства, свързани с държавните граници, миграцията и глобализацията.