Детето от Таунг е вкаменелост на череп. В черепа има и отпечатък от мозъка. Принадлежи на Australopithecus africanus. Открит е през 1924 г. от каменоделец, работещ за Northern Lime Company в Таунг, Южна Африка. Реймънд Дарт, анатом от Университета Витватерсранд, разглежда фосила и вижда неговото значение. Дарт публикува своя разказ в списание Nature през 1925 г., като го описва като нов вид. Това откритие представлява първия почти пълен детски череп на древен хоминид от Южна Африка и включва добре запазен ендокаст (отпечатък на мозъка), който предоставя редица важни данни за вътрешната мозъчна морфология.
Фосилът е датиран на приблизително 2.8 милиона години (оценки варират, като някои проучвания дават диапазон около 2.3–3 млн. години). На смъртта си детето е било вероятно на около 3–4 години, според развитието на зъбите. Черепът е малък — с мозъчен обем значително по-малък от този на съвременния човек (≈400–500 куб. см при възрастни представители на таксона), но ендокастът показва черти, свързвани с по-голямо развитие на предните мозъчни дялове в сравнение с съвременните маймуни.
Анатомични особености: на черепа и зъбите се забелязват характеристики, утвърждаващи поставянето му сред ранните хоминини: напрежението на долната челюст и зъбната морфология показват по-малко остри канини и по-човекообразен зъбен комплект в сравнение с големите маймуни. Положението на foramen magnum (отворът в основата на черепа, където преминава гръбначният мозък) е по-напред от това при четирикраки примати — признак, който подсказва за изправен (двукрачен) начин на придвижване.
Първоначална реакция и по-късна оценка: По онова време британските антрополози вярват в съществуването на Пилтдаунския човек. Тази мистификация имала голям мозък и маймуноподобни зъби - точно обратното на детето от Таунг - така че откритието на Дарт не било оценено в продължение на десетилетия. Откриването и по-късното разобличаване на Пилтдаунската измама (1953 г.) и новите находки на други Australopithecus (особено от Sterkfontein и Kromdraai, открити от Р. Брум и колеги) довеждат до постепенното признаване на значението на Таунг като ключова вкаменелост.
Тафономия и причина за смъртта: по-късни изследвания установяват, че краят на детето вероятно е настъпил след нападение от хищник — на черепа и костите има следи, които съответстват на клюнови и зъбни наранявания и са подобни на повреди върху кости, причинени от големи птици грабливки (напр. орли). Това откритие хвърля светлина върху рисковете за ранните хоминини и техните екологични взаимоотношения.
Значение за еволюционната теория: Детето от Таунг е ключов доказателствен фосил за идеята, че двукракостта (бипедализмът) е възникнала преди значителното увеличаване на мозъчния обем при човешката линия. Откриването променя представите за това кои черти са дефиниращи за хоминините и подкрепя сценарий, в който походката на два крака се развива преди голямото увеличение на мозъка. През следващите десетилетия находката остава централен обект на изследване и дискусии в палеоантропологията.
Днес Детето от Таунг остава едно от най-изследваните и добре познатите открития в историята на човешката еволюция — символ на това как една малка, но добре запазена вкаменелост може да промени научните представи за произхода ни.
