Ернесто "Че" Гевара, известен като ел Че или Че (14 юни 1928 г. - 9 октомври 1967 г.), е аржентински марксист, революционер, лекар, писател, партизанин, дипломат и военен теоретик. Той е популярен сред социалистите. Освен това е бил писател и някои от неговите статии и речи дори са публикувани.

Според списание "Тайм" той е един от най-влиятелните хора на XX век. Снимката му Guerrillero Heroico е наречена "най-известната фотография в света".

Ранен живот и образование

Ернесто Гевара де ла Серна е роден в Росарио, провинция Санта Фе, Аржентина. От малък страда от бронхиална астма, но това не му попречва да бъде активен в гимнастиката и алпинизма в младежките си години. Завършва медицина в Университета на Буенос Айрес, но не упражнява продължително като лекар — през 1951–1952 г. предприема дълго пътуване из Латинска Америка, описано по-късно в книгата му Diarios de motocicleta (Дневниците от мотоциклетното пътешествие). Това пътуване оформя социалното му съзнание и убеждения относно бедността и неравенството в региона.

Ролята в Кубинската революция

През 1955 г. в Мексико Гевара се среща с Фидел Кастро и се присъединява към движението 26 юли. Върху тяхното въоръжено десантиране в Куба (яхтата Granma) и последвалата партизанска война в Сиера Маестра Гевара придобива репутация на умел командир. След успеха на революцията през 1959 г. той заема ключови постове в новото правителство и става лице на социалистическата трансформация на Куба.

Дейност в правителството и идеология

  • Заема постове като ръководител на Националната банка на Куба и впоследствие министър на промишлеността, където участва в реформи, национализации и централизирано планиране.
  • Подпомага аграрната реформа и програмите за ликвидиране на неграмотността, но също така е свързван и с репресивни мерки срещу бивши служители на режима на Батиста — факт, който поражда широко обсъждане и критики.
  • Идеологически Гевара застъпва тезата за въоръжена борба като метод за осъществяване на революция и за изграждане на „новия социалистически човек“, свободен от егоистични навици.

Опити за революция извън Куба и смърт

В средата на 1960-те години Гевара решава да подпомогне революционните движения извън Куба. Организира партизански операции в Конго (1965) и по-късно в Боливия (1966–1967), където се опитва да формира селско въоръжено движение. Боливийската кампания е белязана от организационни трудности, липса на местна подкрепа и интензивно преследване от местните въоръжени сили.

На 8 октомври 1967 г. Гевара е заловен от боливийската армия в селото Ла Игуера; на 9 октомври е екзекутиран. Заловяването и смъртта му стават с участието на външни съветници и агенти, което по-късно предизвиква спорове и различни интерпретации за ролята на международни служби в тези събития.

Писания, образ и култура

Гевара е автор на теоретични и политически текстове — между най-известните са La Guerra de Guerrillas (Войната на партизаните) и есета за социализма и човека в Куба. Неговите дневници и писма, включително Diarios de motocicleta, са публикувани и превърнати в източник за разбиране на неговия мироглед и личност.

Снимката на Гевара, направена от фотографа Алберто Корда и известна като Guerrillero Heroico, се превръща в международен символ — ползвана като емблема на революцията, контракултурата и идеализирания образ на бореца срещу империализма. В същото време образът му е обект на комерсиализация и различни интерпретации.

Наследство и противоречия

Че Гевара остава една от най-поляризиращите фигури на XX век. За мнозина той е икона на антиколониалната и социалистическата борба, символ на солидарност с потиснатите. Други го критикуват за авторитарни практики, участие в съдебни процеси и екзекуции през ранните години на революционното управление, както и за налагането на модел на централизирано стопанство с неговите последици.

Неговото наследство продължава да бъде предмет на исторически изследвания, политически дебати и културни преправяния — от възпоменателни мемориали и книги до филми, песни и графични изображения. Фигурата му стимулира дискусии за методите и целите на революционната промяна, за отговорността на лидерите и за цената на политическите проекти.

Ключови дати: роден 14 юни 1928 г. — убит 9 октомври 1967 г.; ключови периоди: кубинската революция (1956–1959), служба в кубинското правителство (1959–1965), партизански кампании в Конго и Боливия (1965–1967).