Ерих Хонекер | Източногермански комунистически политик

Произход и ранна политическа кариера

Хонекер е роден в Нойнкирхен, днешна Саарланд. Той има двама братя и три сестри.

През 1926 г. се присъединява към Младежката комунистическа лига на Германия (KJVD), младежката секция на Комунистическата партия на Германия (КПД), а през 1929 г. се присъединява към самата КПД. Между 1928 г. и 1930 г. работи като покривач, но не завършва чиракуването си. След това е изпратен в Москва да учи в Международната школа "Ленин" и до края на живота си остава политик на пълен работен ден.

Завръща се в Германия през 1931 г. и е арестуван през 1935 г., след като нацистите идват на власт (Machtübernahme). През 1937 г. е осъден на десет години за комунистическа дейност и остава в плен до края на Втората световна война. В края на войната Хонекер отново започва да работи за комунистическата партия под ръководството на Валтер Улбрихт. През 1946 г. той става един от първите членове на новата Социалистическа партия на единството на Германия (Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, SED), съставена от старата КПД и социалдемократите от Източна Германия.

След изборите през октомври 1946 г. е член на парламента в окупираната от Съветския съюз зона. Германската демократична република е създадена на 7 октомври 1949 г. Нейната конституция установява система на управление, подобна на тази на Съветския съюз. През 1950 г. Хонекер става кандидат-член на секретариата на Централния комитет, а през 1958 г. - пълноправен член.

Ръководство на Източна Германия

През 1961 г. Хонекер отговаря за изграждането на Берлинската стена. През 1971 г. той започва политическа борба за власт. Съветските власти го подкрепят, така че Хонекер става новият лидер или генерален секретар на Партията на социалистическото единство на мястото на Валтер Улбрихт. През 1976 г. той става и председател на Държавния съвет (Staatsratsvorsitzender).

По времето на Хонекер жизненият стандарт се подобрява значително, въпреки че ГДР има най-високия жизнен стандарт в страните от Източния блок. Налице са повече потребителски стоки и се ускорява строителството на нови жилища.

Въпреки че Хонекер се грижи повече за хората по отношение на стоките и жилищата, той не позволява критики към правителството. Най-очевидният начин, по който това беше показано, беше Берлинската стена. През този период около 125 източногермански граждани са убити при опит да преминат границата със Западен Берлин.

Във външните отношения Хонекер никога не би допуснал обединена Германия. Той е много лоялен към СССР, но приема разведряването (т.е. да стане по-приятелски настроен към западните страни). При неговото управление Източна Германия дори става по-приятелска към Западна Германия. През септември 1987 г. той става първият източногермански държавен глава, който посещава Западна Германия.

В края на 80-те години съветският лидер Михаил Горбачов въвежда гласност и перестройка - реформи за либерализиране на комунизма. Хонекер и източногерманското правителство обаче отказват да проведат подобни реформи в ДДР. Когато движението за реформи се разпространява в Централна и Източна Европа, се провеждат демонстрации срещу източногерманското правителство. Най-големите от тях са демонстрациите в понеделник 1989 г. в град Лайпциг. Останалите ръководители на ДДР решават да се отърват от Хонекер и го принуждават да подаде оставка на 18 октомври 1989 г. Вместо него управлението поема Егон Кренц.

След 1989 г.

След обединението на Германия Хонекер е настанен в съветска военна болница близо до Берлин. След това бяга в Москва заедно със съпругата си, за да избегне съдебно преследване по обвинения в престъпления по време на Студената война. Германското правителство заяви, че той трябва да бъде преследван, защото 192 източногерманци са загинали при опит да напуснат Източна Германия. След разпадането на Съветския съюз през декември 1991 г. Хонекер отива в чилийското посолство в Москва, но през 1992 г. е върнат обратно от правителството на Борис Елцин. Съдебният процес започва в началото на 1993 г., но Хонекер е освободен поради влошено здравословно състояние и на 13 януари същата година се премества в Чили, за да живее с дъщеря си Соня, чилийския ѝ съпруг Лео Яньес и сина им Роберто. Той умира от рак на черния дроб в Сантяго, Чили, на 29 май 1994 г.

Лични

Хонекер се жени за Едит Бауман през 1950 г. и се развежда с нея през 1953 г. Двамата имат дъщеря Ерика (р. 1950 г.). През 1953 г. се жени за Маргот Файст и остават женени до смъртта му. Имат дъщеря Соня, родена през 1952 г. Маргот Хонекер е министър на националното образование в Източна Германия.

Известни цитати

• "Стената ще стои и след 50, а дори и след 100 години, ако причините за нея не бъдат отстранени." (Берлин, 19 януари 1989 г.)

(на немски: Die Mauer wird in 50 und auch in 100 Jahren noch bestehen bleiben, wenn die dazu vorhandenen Gründe noch nicht beseitigt sind)

• "Нито вол, нито магаре е в състояние да спре прогреса на социализма." Берлин, 7 октомври 1989 г.

(на немски: Den Sozialismus in seinem Lauf, halten weder Ochs' noch Esel auf)

Литература

Автобиографията на Хонекер "Aus meinem Leben" е преведена на български като "От моя живот". Ню Йорк : Pergamon, 1981. ISBN 0-08-024532-3

• Фулбрук, Мери, Народната държава: East German society from Hitler to Honecker, Yale University Press, c2005.