Германска единна социалистическа партия SED на ГДР 1946–1990 — история

Социалистическата партия на обединението на Германия (на немски: Sozialistische Einheitspartei Deutschlands, съкратено SED) е водещата и управляваща партия в Източна Германия от създаването на държавата през 1949 г. до падането на режима и първите свободни избори през 1990 г. Към основните ѝ характеристики спадат централизирана структура, марксистко-ленинска идеология и практически контрол върху държавните институции, икономиката и масовите организации.

Учредяване и ранни години

SED е създадена през април 1946 г. в Берлинския Адмиралщал, след като в окупираната от Съветския съюз зона на Германия бе наложено обединение между членовете на Социалдемократическата партия на Германия (SPD) и на Комунистическата партия на Германия (KPD). Обединението бе силно подкрепено и контролирано от съветските власти в зоната; резултатът беше една доминираща партия, която по-късно пое върховната роля в новата държава. В ранния период на SED ключови фигури бяха лидери от двете стари партии, но постепенно ръководството ставаше все по-консолидирано и доминирано от комунистическите кадри.

Идеология, власт и контрол

SED се позиционираше като партия на работническата класа и провеждаше политика на централно планиране, национализация на голяма част от икономиката и колективизация на селското стопанство. В Конституцията и в практиката на управляващия елит партията придоби формално и фактическо „водещо“ място в обществото — нещо, което ѝ позволяваше да контролира държавните институции, медии, образованието и културата.

За поддържане на режима широко се използваха репресивни органи и инструменти на контрол, най-известният от които е Министерството за държавна сигурност (Штази). Масовите организации — например свободната германска младеж (FDJ), професионалните съюзи и пенсионерските организации — бяха тясно свързани със структурата на партията и изпълняваха нейни политически функции.

Кризисни моменти и стабилизиране

През 1953 г. в ГДР избухна масово работническо недоволство, което прерасна в улични протести и въстание на 17 юни — то бе потушено с помощта на съветски военни. След това SED засили контрола си, а в ръководството постепенно утвърдиха ролята си фигури като Walter Ulbricht. През 1961 г. строителството на Берлинската стена допълнително затвърди границите и властта на режима. През 1971 г. Walter Ulbricht бе сменен от Erich Honecker, който управляваше почти две десетилетия и акцентира върху стабилността и социалните придобивки, въпреки икономическите трудности и ограничените свободи.

Външна политика и отношения със Съветския съюз

SED поддържаше тясни връзки със СССР и другите социалистически страни. Партията често цитираше съветски модели и лидери като образец — пример е известен плакат с надпис: Да се учиш от Сталин означава да се научиш как да побеждаваш. По-късно думата "Сталин" бе заменена с "СССР". Когато Горбачов започна реформите на перестройка в края на 80-те години, ръководството на SED и държавният апарат не приеха неговия модел на промяна, което доведе до политическа изолация и вътрешни противоречия.

Клон в Западен Берлин

Първоначално SED имаше и клон в Западен Берлин. През 1962 г. този клон се отделя формално от централната SED и се превръща в отделна партия със същите идеологически принципи — Sozialistische Einheitspartei Westberlins (SEW). SEW остана маргинална на политическата сцена в Западен Берлин и имаше ограничено влияние извън тесните си привърженици.

Крахът на режима и преход

Краят на 1980-те и началото на 1990 г. донесоха масови протести, рязък спад на легитимността и политическа криза. Масовите демонстрации, вътрешното разцепление в ръководството и натискът за реформи доведоха до падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. и до отстраняване на партийни лидери. В периода на прехода SED опита да се реформира и преименува, а мнозина в партията се опитаха да дистанцират новата структура от практиките на бившия режим.

Преобразуване в PDS и по-нататъшна еволюция

След 1990 г. голяма част от наследството и активите на SED се пренасочиха към Партия на демократичния социализъм (PDS). PDS запази база на подкрепа в отделни региони на бившата Източна Германия и през годините участва в регионални и местни управления. На изборите за Бундестаг през септември 2005 г. PDS влезе в коалиция с WASG (Електорална алтернатива за труд и социална справедливост), движение основано сред други критично настроени социалдемократи, включително напусналия SPD Оскар Лафонтен (Оскар Лафонтен). През 2007 г. PDS и WASG формално се обединиха, което доведе до създаването на по-широка лява и посткомунистическа формация, позната в крайна сметка като Лява партия.PDS.

Наследство и оценка

Оценките за ролята на SED остават противоречиви: за привържениците тя е изпълнила социални функции, гарантирала стабилност и социални придобивки, докато за критиците е символ на авторитаризъм, нарушаване на човешки права и икономическа неефективност. Наследството на SED продължава да влияе върху политическия и обществен дискурс в обединена Германия, особено в регионите на бившата ГДР, където неравномерният преход остави дълготрайни социално-икономически ефекти.

Въпроси и отговори

В: Как се наричаше управляващата партия в Източна Германия?

В: Кога е създадена?

В: Как се появи?

В: Какво се случи със SED след 1990 г.?

В: Къде е популярна и днес?

В: Какво казва един известен плакат на SED?

Търсене по буква