Трето съсловие (Франция): дефиниция, Тенис-корт обет и път към революцията
Трето съсловие: история на несправедливостта, Тенис-корт обета и пътят към френската революция — борба срещу данъци, репресии и кралската власт.
Какво представляваше Третото съсловие
Третото съсловие във Франция преди Революцията обхващаше всички, които не бяха част от духовенството (първо съсловие) или от аристокрацията (второ съсловие): това бяха селяните, градските работници и растящата буржоазия (занаятчии, търговци, адвокати, нотариуси, професионалисти). По население то съставляваше около 95–98% от обществото, но политическото и икономическото му влияние беше силно ограничено.
Членовете на първите две съсловия се радваха на редица привилегии: данъчни облекчения, право да упражняват местни съдебни и феодални права и достъп до престижни длъжности. Третото съсловие носеше основната тежест на данъците и феодалните повинности, страдаше от високи цени на храните и чести икономически затруднения. Това разминаване между бремето и властта е една от основните причини за растящото недоволство в края на XVIII век.
Причини за кризата
- Държавният дълг и финансова криза — разходите за войни (включително помощта за американската независимост) и луксозният двор доведоха фискален дефицит.
- Несправедлива данъчна система — привилегиите на духовенството и благородниците означаваха, че данъчната тежест пада върху обикновените хора.
- Социално-икономическо напрежение — лоши реколти и поскъпване на хляба през 1788–1789 г. влошиха живота на селяните и градските бедни.
- Идеи на Просвещението — възгледи за равенство, народен суверенитет и права на човека стимулираха критика към абсолютизма и феодалните порядки.
Събранието на трите съсловия и възникване на Националното събрание
През 1788–1789 г. финансовият колапс принуди крал Луи XVI да свика Общото събрание на трите съсловия (États généraux) — първото от 1614 г. Събранието започна през май 1789 г. и целта му беше да обсъди въвеждането на нови данъци и мерки за преформа.
Ключов конфликт стана начинът на гласуване: традиционно всяко съсловие имаше по един глас (гласуване по съсловие), което даваше предимство на привилегированите слоеве. Третото съсловие настояваше за гласуване по глава (всяка делегация да бъде преброявана по отделни представители), защото така новите и идеите на буржоазията биха имали шанс да надделеят. След безуспешни преговори и възприемана от страна на Третото съсловие несправедливост, делегатите на Третото съсловие на 17 юни 1789 г. обявиха себе си за Национално събрание — легитимния представител на нацията.
Обетът на тенис-корта (Serment du Jeu de Paume)
На 20 юни 1789 г., след като делегатите от Третото съсловие бяха затворени извън залата или намериха залата заключена (ситуацията варира в различните източници), голяма част от тях се събраха в близък закрит тенис-корт (jeu de paume) във Версай. Там те положиха известния Обет на тенис-корта (Serment du Jeu de Paume) — обещание да не се разотидат, докато не бъде приета конституция за Франция и докато не бъде утвърдено основното право на представително управление.
Обетът не беше безпричинен акт на младежка бунтовна енергия — той означаваше съзнателно откъсване от стария порядък и началото на парламентарно организирано действие. Скоро след това към Националното събрание се присъединиха и някои представители на духовенството и благородниците, които подкрепиха реформи.
Ескалация и пътят към революцията
Събитията, следващи Обета на тенис-корта, се развиха бързо:
- Присъствието на войски около Париж и Версай повиши напрежението в столицата.
- На 14 юли 1789 г. тълпа парижани щурмува Бастилията — символичен акт, станал символ на силата на народното вдигане.
- В селата последваха вълни от въоръжени въстания и „Великият страх“, което принуди Националното събрание да приеме отмяната на феодалните привилегии през август 1789 г.
- На 26 август 1789 г. събранието прие и Декларацията за правата на човека и на гражданина — фундаментален документ, който провъзгласява естествените права, равенството пред закона и защита на частната собственост.
Краят на монархията и съдбата на Луи XVI
Революцията премина през няколко фази — от конституционна монархия (1791) към по-радикални форми на управление. През септември 1792 г. монархията бе фактически отменена с провъзгласяването на Французката република. Бившият крал Луи XVI бе обвинен в заговор срещу народа и републиката, осъден и екзекутиран на 21 януари 1793 г. Това окончателно сложи край на царското управление в първата фаза на революцията, но в следващите години настъпиха още драматични промени и терор.
Значение и наследство
Третото съсловие и събитията от 1789 г. имат дълбоко историческо значение:
- Промениха отношението към суверенитета — идеята, че властта произлиза от народа, а не от божественото право на краля.
- Политическите и социалните промени ускориха крахът на феодалните порядки и старите привилегии.
- Декларацията за правата на човека и на гражданина и други революционни идеи оказаха влияние върху развитието на модерните демокрации и гражданските права в Европа и по света.
Обетът на тенис-корта остава в историята като символичен момент, когато представители на народа публично и организирано се отказаха да се подчинят на стария режим и поставиха основите на политическа промяна в името на конституция, равенство и национално самоуправление.
обискирам