Теория за два народа | основа за създаването на Пакистан
Теорията за две нации (на урду: دو قومی نظریہ do qaumī nazariya) е в основата на създаването на Пакистан. Теорията за двете нации в най-простия си вид означава, че културните, политическите, религиозните, икономическите и социалните различия между двете основни общности - индуисти и мюсюлмани на субконтинента. Тези различия във възгледите в действителност в значителна степен спомагат за възникването на две различни политически идеологии, които са причина за разделянето на субконтинента на две независими държави. Теорията за две нации е основополагащ принцип на Пакистанското движение (т.е. идеологията за Пакистан като мюсюлманска национална държава в Южна Азия) и на разделянето на Индия през 1947 г.
Идеологията, че религията е определящ фактор при определянето на националността на индийските мюсюлмани и индуси, е постулирана от Мохамед Али Джина, който я определя като пробуждане на мюсюлманите за създаването на Пакистан. Вследствие на това се стига до създаването на много хиндуистки националистически организации, чиито каузи включват работа за превръщането на Индия в подобна държава за мнозинството хиндуисти, живеещи там.
Съществуват различни тълкувания на теорията за двете нации, основани на това дали двете постулирани националности могат да съществуват на една територия или не, с коренно различни последици. Според едно от тълкуванията за районите с преобладаващо мюсюлманско население на индийския субконтинент се предвижда суверенна автономия, включително правото на отделяне, но без прехвърляне на население (т.е. индусите и мюсюлманите ще продължат да живеят заедно). Друго тълкуване твърди, че хиндуистите и мюсюлманите представляват "два различни и често антагонистични начина на живот и че следователно не могат да съществуват заедно в една нация". В тази версия прехвърлянето на населението (т.е. пълното изселване на индусите от районите с преобладаващо мюсюлманско население и пълното изселване на мюсюлманите от районите с преобладаващо индуско население) е желана стъпка към пълното разделяне на две несъвместими нации, които "не могат да съжителстват в хармонични отношения".
Противопоставянето на тази теория идва от два източника. Първият е концепцията за единна индийска нация, в която индусите и мюсюлманите са две взаимосвързани общности. Дори след създаването на Пакистан в Индия продължават дебатите дали мюсюлманите и индусите са отделни народности или не. Вторият източник на опозиция е концепцията, че макар индийците да не са единна нация, не са такива и мюсюлманите или индусите на субконтинента, а вместо това именно относително хомогенните провинциални единици на субконтинента са истинските нации и заслужават суверенитет на целия субконтинент.
Карта на Британска Индия от 1909 г., на която са показани различните религии: Индусите са показани в червено, а мюсюлманите - в зелено. Държавите Пакистан и Бангладеш са създадени от части от областите, показани в зелено.
Препратка към теорията за две нации
- ↑ M. M. Sankhdher, K. K. Wadhwa (1991), National unity and religious minorities, Gitanjali Publishing House, ISBN 978-81-85060-36-1, ... В сърцето си индийските мюсюлмани не са индийски граждани, не са индийци: те са граждани на универсалната ислямска умма, на исляма ...
Въпроси и отговори
В: Какво представлява теорията за двете нации?
О: Теорията за двете нации е в основата на създаването на Пакистан и гласи, че културните, политическите, религиозните, икономическите и социалните различия между индусите и мюсюлманите на субконтинента са толкова големи, че водят до две различни политически идеологии, което води до разделянето на Индия на две независими държави.
Въпрос: Кой предлага тази теория?
О: Теорията за две нации е предложена от Мохамед Али Джина, който я определя като пробуждане на мюсюлманите за създаването на Пакистан.
В: Какви са някои тълкувания на тази теория?
О.: Някои тълкувания се застъпват за суверенна автономия за районите с мюсюлманско мнозинство без прехвърляне на население, докато други твърдят, че индусите и мюсюлманите представляват "два различни и често антагонистични начина", които не могат да съществуват в една нация, което налага прехвърляне на население.
Въпрос: Какви са някои източници на противопоставяне на тази теория?
О: Противопоставянето на тази теория идва от онези, които вярват, че съществува една индийска нация, съставена от индуси и мюсюлмани, или от онези, които смятат, че нито индусите, нито мюсюлманите са истински нации, а по-скоро провинциални единици, заслужаващи суверенитет на целия субконтинент.
Въпрос: Как тази идеология води до създаването на хиндуистки националистически организации? О: Тази идеология води до хиндуистки националистически организации, които работят за превръщането на Индия в подобна държава за мнозинството хиндуисти, живеещи там.
В: Как Мохамед Али Джина се отнася към тази идея?
О: Мохамед Али Джина нарича тази идея пробуждане на мюсюлманите за създаването на Пакистан.
