"Интернационалът" (на френски език: L'Internationale, френско произношение: [lɛ̃.'tɛʀ.nas.jɔ.'nal(ə)]; на руски: С Интернационалом, С Интернационалом, на китайски: 國際歌, Guójìgē) е много известна комунистическа, социалистическа и социалдемократическа/демократическа социалистическа песен. Въпреки че първоначално е написана на френски език, тя е преведена на много други езици, включително и на английски. Най-известните версии обаче са тези на руски и китайски език.
Произход и създаване
Стихотворението, което по-късно става песен, е написано от френския поет и революционер Еужен Потие (Eugène Pottier) през юни 1871 г., непосредствено след падането на Парижката комуна. Първоначално Потие е предложил текстът да се пее на мелодията на "Марсилезата", но по-късно е създадена оригинална музика.
Мелодията, с която "Интернационалът" става най-познат, е съставена от Пиер Дегейтер (Pierre Degeyter) през 1888 г. — той е свързан с работническите кръгове във Франция/Белгия и музиката е написана за работнически хор. В различни източници Дегейтер е представян като белгиецът, работещ в северна Франция, а първите изпълнения са на работнически събрания и митинги.
Преводи и официален статут
Песента е преведена на стотици езици и се е превърнала в международен химн на работническите движения, социализма и комунизма. Сред най-известните национални версии са:
- Руската версия, преведена и адаптирана от Аркадий Яковлевич Коц (Аркадий Яковлевич Коц) през 1902 г., става официален химн на Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) през 1918 г. и на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) през 1922 г., където остава като държавен химн до 1944 г., когато е заменен от Държавния химн на Съветския съюз, композирания от Александър Александров.
- Китайската версия е преведена и адаптирана от Qu Qiubai ((瞿秋白)), като тази адаптация се използва широко през първата половина на 20 век и става важен революционен символ в рамките на китайското комунистическо движение.
Съдържание и смисъл
Темата на песента е призив за обединение на работниците и угнетените слоеве на обществото в борба срещу експлоатацията и за създаване на нов обществен ред. Песните носи силно класово послание, надежда за революция и вяра в колективната сила. Най-известният рефрен на френски започва с "C'est la lutte finale", което буквално означава "Това е последната битка" и често се превежда свободно като "Това е решаващата борба" или "Това е крайна борба" в различните преводи.
Употреба и влияние
Интернационалът се използва широко на митинги, стачки, погребения на активисти и официални партийни мероприятия. През 20-и век песента е служила като символ на международното работническо движение и на комунистическите и социалистическите партии по целия свят. В различни исторически контексти тя е била:
- неофициален или официален химн на държави и организации;
- забранявана или подлагана на цензура в страни с антикомунистически режими;
- преработвана и адаптирана за различни политически течения — от умерени социалдемократи до радикални комунисти.
Музикални и тематични варианти
С времето са се появили множество музикални и лексикални варианти — някои опростяват или омекотяват революционните призиви, други запазват остър и директен тон. Мелодията е лесна за запомняне и подходяща за масово пеене, което допринася за широкото ѝ разпространение.
Съвременна роля и наследство
Днес "Интернационалът" остава исторически символ и често присъства в документални филми, учебни материали и културни изследвания за историята на работническото движение. Песента продължава да се изпълнява по време на политически събития и ретроспективни чествания, като в някои случаи предизвиква противоречия поради своята политическа натовареност.
Като културен феномен, "Интернационалът" отразява промени в идеологиите и стратегиите на лявото движение през повече от столетие, оставайки едновременно символ на солидарността и предмет на дебат относно формата и съдържанието на политическата борба.