Лаоската народнодемократична република или Лаос (ລາວ) е държава в Югоизточна Азия. Столицата на Лаос е Виентян.

Лаос няма излаз на море или океан (няма крайбрежие). Граничи с Мианмар (известен на английски като "Burma") и с Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад. Река Меконг формира голяма част от западната граница с Тайланд. Лодките от Лаос не могат да стигнат до океана, използвайки река Меконг, поради бързеите и водопадите в южната част на страната.

Лаос е с площ около 237 955 km² и население от около 7–7,5 милиона души (оценка за началото на 2020-те). Топографията е предимно планинска в северната и централната част, с плодородни равнини по течението на Меконг на запад. Най-високата точка е връх Фу Биа (Phou Bia) — около 2819 м. Климатът е тропичен мусонен, с ясно разграничени сух и дъждовен сезон.

Официалният език е лаоски - език, принадлежащ към езиковата група тай. Наред с лаоския, в страната се говорят множество местни езици и диалекти (повече от 160 етно-лингвистични групи), като сред тях са езиците на групите Lao Loum, Lao Theung и Lao Sung. Историческо влияние оказват и френският (по-стара администрация и образование) и английският, който придобива все по-голямо значение.

Религията и културата в Лаос са тясно свързани: повечето лао, и особено в долините около Меконг, изповядват будизма (предимно теравада), който играе централна роля в обществения и духовен живот. Сред малцинствените народи остават силни традиции на анимистични вярвания, култ към духовете (phi) и местни обреди. Най-големите празници включват Пи Май (Лаоска Нова година), Бун Пайа (фестивали, свързани с будистките братства) и фестивали по житните цикли.

Земеделието е важна част от икономиката: оризът е основна култура и хранителен източник за населението, като голяма част от хората се занимават с производство на ориз (особено „лепкав ориз“ — sticky rice). Други земеделски продукти включват кафе, тютюн, захарна тръстика и зеленчуци. В последните десетилетия енергетиката, особено хидроенергетиката, и добивът (мед, олово, цинк) допринасят за икономическия растеж; Лаос изнася електричество за съседните страни.

  • Политическа система: Лаос е еднопартийна народнодемократична република, управлявана от Лаоската народно-революционна партия.
  • Валута: лаоски кип (LAK).
  • Членство и геополитика: Лаос е член на АСЕАН и на регионални инициативи, свързани с устойчивото използване на водите на Меконг (например Mekong River Commission).

Инфраструктурата постепенно се подобрява: през последните години бяха реализирани големи железопътни и мостови връзки (включително железопътна връзка между Виентян и направлението към Китай), както и международни мостове към Тайланд, които улесняват търговията и транспорта. Туризмът се развива със забележителности като старата кралска столица Луанг Прабанг (включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО), Plain of Jars (Полето на делвите) и многобройни пещери, водопади и планински общности.

Някои съвременни предизвикателства за страната включват бедността в отдалечени райони, минното наследство от войните (невзривени боеприпаси остават проблем в райони като Сиенг Кхуанг), ограничен достъп до здравеопазване и образование в селските райони, както и необходимостта от баланс между развитие на хидроенергетиката и опазване на околната среда и биоразнообразието.

Кухнята на Лаос е характерна със силния акцент върху лепкавия ориз, салати с месо и риба (напр. larb), папая салата и рибни специалитети, често овкусени със свежи билки и риби от Меконг. Лаоската култура съчетава будистки обичаи, местни традиции и влияния от съседите, което прави страната интересна дестинация за пътувания и етнографско изучаване.