1921 г. е година на преход и преустройство след Първата световна война: подписват се ключови договори, възникват и се утвърждават нови политически движения, започват мащабни реформи и технологични пробиви, а светът е белязан и от социални напрежения и сериозни бедствия.
Политика и международни процеси
Рижкият мирен договор (18 март) слага край на Полско–съветската война и определя източните граници на Полша.
Кронщатското въстание (март) и 10-ият конгрес на РКП(б) довеждат до въвеждането на Новата икономическа политика (НЕП) в Съветска Русия – частична реабилитация на пазара с цел стабилизиране след Гражданската война.
Съветизация на Грузия: Червената армия влиза в Тбилиси (25 февруари), установявайки съветска власт.
Гръцко-турската война: решаващата битка при Сакария (23 август – 13 септември) бележи обрат в полза на турските национални сили на Мустафа Кемал.
Договорът от Москва (16 март) между Съветска Русия и Турция, а по-късно и Договорът от Карс (13 октомври) с Кавказките ССР, уреждат граници и взаимоотношения в региона.
Ирландският въпрос: създава се Северна Ирландия (първо заседание на парламента – 7 юни; тържествено откриване от Джордж V – 22 юни), сключва се примирие между Ирландската републиканска армия и британските сили (11 юли), а Англо-ирландският договор (6 декември) поставя основите на Ирландската свободна държава.
Персийският преврат (21 февруари): Реза хан взима властта – събитие, което по-късно води до възхода на династията Пахлави.
Монголската народна революция довежда през юли до установяване на ново правителство в Урга (дн. Улан Батор).
Китай: проведен е Първият конгрес на Китайската комунистическа партия (юли, Шанхай) – начало на партия, която ще играе централна роля в историята на ХХ век.
Германските репарации: Лондонският ултиматум (5 май) фиксира размера на плащанията и предвижда санкции при неизпълнение; инфлационният натиск в Германия рязко се засилва.
Съединените щати подписват отделни мирни договори с Германия (25 август), Австрия (24 август) и Унгария (29 август), тъй като не ратифицират Версайския договор.
Вашингтонската морска конференция започва на 12 ноември във Вашингтон, целяща ограничаване на морските въоръжения и стабилизиране в Тихия океан.
Италия: учредена е Националната фашистка партия на Бенито Мусолини (9 ноември) – важен етап към фашисткия режим.
Германия: Адолф Хитлер поема лидерството на НСДАП (29 юли), ускорявайки радикализацията на движението.
Албания: международното признаване на границите (9 ноември) от Конференцията на посланиците затвърждава държавния суверенитет.
България през 1921 г.
Държавата се управлява от земеделското правителство на Александър Стамболийски, което задълбочава социалните и стопански реформи след войната.
Народното събрание приема Закона за трудовопоземлената собственост (1921), който ограничава големите земевладения и подпомага аграрната реформа чрез разпределение на земи към малките и безимотни селяни.
Икономиката остава под натиск от репарациите по Ньойския договор (1919), а вътрешнополитическата сцена е напрегната заради конфликти с въоръжени формирования и опозиционни сили.
22 септември: умира Иван Вазов – патриархът на българската литература. Страната обявява всенародна скръб; творчеството му вече е трайно вписано в образованието и културната памет.
Общество, култура и наука
Инсулинът е открит и изолиран от екипа на Фредерик Бантинг и Чарлз Бест в Торонто (лятото на 1921 г.), поставяйки началото на ефективното лечение на диабета.
Нобелова награда по физика за 1921 г. е присъдена на Алберт Айнщайн за обяснението на фотоелектричния ефект (наградата е обявена през 1922 г., но е за 1921 г.).
Театър: Премиера на пиесата R.U.R. на Карел Чапек (25 януари, Прага) – популяризира термина „робот“ и повлиява бъдещото развитие на научната фантастика.
Кино: Чарли Чаплин излиза с филма „Хлапето“ (януари), а Рудолф Валентино се превръща в икона със „Шейхът“ (ноември).
Авиация: Беси Колман получава пилотски лиценз (15 юни) – първата афроамериканка и американо-индианка с такъв документ.
САЩ: Законът за извънредните квоти (19 май) въвежда строги ограничения за имиграцията; масакрата в Тълса (31 май – 1 юни) остава едно от най-тежките расови насилия в американската история.
Спорт
Бокс: Мачът Джак Демпси – Жорж Карпантие (2 юли) е първото спортно събитие с приход над 1 милион долара и символ на новата медийна ера.
Бейзбол: Ню Йорк Джайънтс побеждават Ню Йорк Янкис в Световните серии (октомври).
Хокей на лед: Отава Сенатърс печелят Купа „Стенли“.
Футбол: Аржентина става шампион на Южна Америка (Копа Америка 1921).
Културни и спортни шоута: провежда се първото издание на „Мис Америка“ (8 септември, Атлантик Сити).
Катастрофи и бедствия
Експлозията в Опау, Германия (21 септември) в завод на BASF отнема живота на около 500 души – едно от най-тежките индустриални бедствия в Европа.
Гладът в Русия (1921–1922) засяга милиони вследствие на войната, сушата и икономическия колапс.
Ураганът от 1921 г. в Тампа Бей (октомври) нанася сериозни щети по западното крайбрежие на Флорида.
Важни дати през 1921 г. (подбрани)
25.01 – Премиера на R.U.R. в Прага.
21.02 – Превратът на Реза хан в Персия.
25.02 – Червената армия влиза в Тбилиси.
16.03 – Московски договор: Съветска Русия – Турция.
18.03 – Подписан е Рижкият мирен договор.
05.05 – Лондонският ултиматум за германските репарации.
19.05 – Emergency Quota Act в САЩ ограничава имиграцията.
31.05–01.06 – Масакрата в Тълса.
22.06 – Открит е Парламентът на Северна Ирландия от крал Джордж V.
11.07 – Примирие в Ирландската война за независимост.
23.07 – Първи конгрес на Китайската компартия.
23.08–13.09 – Битката при Сакария.
21.09 – Експлозията в Опау.
13.10 – Договорът от Карс.
09.11 – Учредена е Националната фашистка партия в Италия.
12.11 – Начало на Вашингтонската морска конференция.
06.12 – Англо-ирландският договор.
22.09 – Смъртта на Иван Вазов (България).
Нобелови награди за 1921 г.
Физика: Алберт Айнщайн – за обяснението на фотоелектричния ефект.
Химия: Фредерик Соди – за приноса му в химията на радиоактивните елементи и изотопите.
Литература: Анатол Франс.
Мир: Хялмар Брантинг и Кристиан Лаус Ланге.
Физиология или медицина: не е присъдена за 1921 г.
Родени през 1921 г.
Джон Ролс (21 февруари 1921 – 2002) – американски философ, автор на „Теория на справедливостта“.
Бети Хътън (26 февруари 1921 – 2007) – американска актриса и певица.
Софи Шол (9 май 1921 – 1943) – германска антинацистка активистка от „Бялата роза“.
Андрей Сахаров (21 май 1921 – 1989) – руски физик и дисидент, Нобелов лауреат за мир.
Джейн Ръсел (21 юни 1921 – 2011) – американска актриса.
Принц Филип, херцог на Единбург (10 юни 1921 – 2021) – съпруг на кралица Елизабет II.
Нанси Рейгън (6 юли 1921 – 2016) – първа дама на САЩ.
Джон Глен (18 юли 1921 – 2016) – астронавт и сенатор на САЩ.
Джийн Родънбъри (19 август 1921 – 1991) – създател на „Стар Трек“.
Паулу Фрейре (19 септември 1921 – 1997) – бразилски педагог и мислител.
Станислав Лем (12 септември 1921 – 2006) – полски писател, автор на „Соларис“.
Дебора Кер (30 септември 1921 – 2007) – британска актриса.
Михаил I на Румъния (25 октомври 1921 – 2017) – румънски монарх.
Чарлз Бронсън (3 ноември 1921 – 2003) – американски актьор.
Юри Никулин (18 декември 1921 – 1997) – руски актьор и клоун.
Марио Ланца (31 януари 1921 – 1959) – американски тенор и актьор.
Починали през 1921 г.
Иван Вазов (22 септември) – най-значимият български писател от следосвобожденския период.
Енрико Карузо (2 август) – световноизвестен италиански тенор.
Камий Сен-Санс (16 декември) – френски композитор, автор на „Карнавал на животните“.
Пьотър Кропоткин (8 февруари) – руски философ и анархист.
Петър I, крал на сърби, хървати и словенци (16 август) – ключова фигура за създаването на новото южнославянско кралство.
Абдул-Баха (28 ноември) – духовен водач на бахайската вяра.
Енгелберт Хумпердинк (27 септември) – германски композитор („Хензел и Гретел“).
Бат Мастърсън (25 октомври) – американска легенда от Дивия запад и спортен журналист.
Наследството на 1921 г.
Събитията от 1921 г. задават траектории, които оформят целия междвоен период: от националните революции и новите държавни граници през възхода на авторитарните движения и международните усилия за контрол на въоръженията, до научни открития като инсулина, променили живота на милиони. За България годината е белязана от земеделските реформи и загубата на Иван Вазов – културен символ с непреходно влияние.