Японското наименование на ерата (年号, nengō, "наименование на годината"), известно също като gengō (元号), е традиционна календарна система, която започва да се прилага по време на управлението на император Котоку през VII век. Този календар се използва в Япония от началото на VIII век.

В основата на системата стои идеята да се именуват периоди (ераи) с кратки двусрични имена — всяка такава ера обхваща определено време и годините в рамките ѝ се отброяват последователно. Историческата японска календарна система използва тези наименования за датиране на събития, официални документи и хроники.

Произход и развитие

Системата е вдъхновена от китайската практика с именуване на ери и първите японски наименования (негō) се появяват през VII век. Първоначалните опити не са били непрекъснати — през отделни исторически периоди е имало прекъсвания и различни правила за въвеждане на нова ера. От ранното средновековие до модерната епоха на Япония има стотици различни наименования на ери; от XIX век насам системата е установена по-стабилно и централизирано.

Име и правопис

Двата термина — nengō (年号) и gengō (元号) — се използват често като синоними. В официална употреба и в модерния правен контекст предпочитаният термин е gengō (元号). Първата година на нова ера се нарича 元年 (на японски gannen) — напр. "Reiwa 元年" означава "първа година на Рейва".

Правила и съвременна практика

  • Исторически: нова ера е могла да бъде обявена по различни поводи — смяна на императора, природни бедствия, политически събития или за да се означи начало на нов благоприятен период.
  • Модерна практика: от ерата на император Мейджи (края на XIX век) системата постепенно се стандартизира и от края на XIX/началото на XX век реално се възприема правилото, че нова ера започва с възкачването на нов император. Така днес една ера обикновено съвпада с целия мандат на един император.
  • Избор на име: името на новата ера се избира от правителството (комисия от експерти и съветници) и се официално обявява преди встъпването на новия император. За избора често се вземат цитати от класическа китайско‑японска литература и се търси кратко, благопожелателно и лесно за записване наименование от две канджи‑букви.

Преобразуване към Григорианския календар

За да превърнете година от система gengō в григорианска година, използвайте следната проста формула:

Григорианска година = (годината на начало на ерата) − 1 + (номерът на годината в ерата)

Примери:

  • Meiji (начало 1868): Meiji 1 = 1868 ⇒ Meiji n = 1867 + n
  • Heisei (начало 1989): Heisei 1 = 1989 ⇒ Heisei n = 1988 + n
  • Reiwa (начало 2019): Reiwa 1 = 2019 ⇒ Reiwa n = 2018 + n

Първата година на ерата често се отбелязва с думата gannen (元年) вместо с "1".

Примери и значение днес

Съвременните японски официални документи, лични карти, училищни свидетелства и много бюрократични формуляри използват gengō наред с григорианската система. Последните няколко ери, които са познати и използвани често в обществената памет, са:

  • Meiji (明治, 1868–1912)
  • Taishō (大正, 1912–1926)
  • Shōwa (昭和, 1926–1989)
  • Heisei (平成, 1989–2019)
  • Reiwa (令和, от 2019 г.)

Използването на gengō носи културно и историческо значение — ерата не е само хронологичен маркер, но и символично название, което формира колективна представа за епохата.

Бележки

Системата на наименуване на ери в Япония има свои специфичности и еволюира през вековете. За по-детайлно историческо изследване могат да се консултират специализирани източници по японска хроника, календарни реформи и законодателство, свързано с държавните символи и регистри.