Император Го-Санджо (後三条天皇, Go-Sanjō-tennō, 3 септември 1034 г. - 15 юни 1073 г.) е 71-ият император на Япония според традиционния ред на наследяване. Управлението му започва през 1068 г. и завършва през 1073 г.
Този владетел от XI в. е кръстен на император Санджо и go- (後) се превежда буквално като "по-късно". Понякога е наричан "по-късният император Санджо". Японската дума "го" е превеждана и като "втори"; в някои по-стари източници този император може да бъде идентифициран като "Санджо, вторият" или като "Санджо II".
Го-Санджо е роден през 1034 г. като принц с личното име Чикахито (親仁). Произхожда от императорското семейство и по време на възкачването си на престола той е рядък пример за император, който не е под прякото влияние на доминиращия в тогавашната политика клан Фудживара в толкова голяма степен, както много от неговите предшественици. Това му дава по-голяма свобода да предприема самостоятелни решения по държавните дела.
По време на краткото си управление (1068–1073) Го-Санджо се стреми да укрепи императорската власт и да възстанови приходите на двора, които бяха редуцирани в резултат на разрастването на частните имения (шьоен). Той инициира административни и финансови мерки за по-добра проверка и поддръжка на императорските земи, като целта е да се възвърнат или защитят задълженията за данъчно облагане и служба, свързани с тези територии. По този начин неговата политика поставя основите за по-нататъшни усилия да се ограничи властта на големите аристократични къщи.
Го-Санджо също назначава на ключови места личности, които не са от най-влиятелните фамилии, и се стреми към по-пряко управление на административните въпроси. Тези стъпки по-късно оказват влияние върху политическото развитие на Япония през следващите десетилетия и улесняват възникването на системата, известна като инсей (правление от оттеглени императори), която ще бъде развита при неговия наследник.
След смъртта му на 15 юни 1073 г. на престола се възкачва неговият син, император Ширакава (72-ри император). Историческата оценка на Го-Санджо обикновено го представя като реформаторски настроен владетел, чиято кратка, но решителна политика е допринесла за укрепване на институциите на двора и за ограничаване на влиянието на големите аристократични фамилии.
Неговото име и днес се разглежда като символ на опитите за възстановяване на императорската власт през средновековния период на Япония и като преходен етап към нови форми на управление в края на XI век.