Грегорианският календар е календарът, който се използва в по-голямата част от света. Въведен е официално през 1582 г. и замества предишния Юлиански календар, защото юлианската система имаше натрупваща се грешка: тя добавяше високосна година (с допълнителен ден на всеки четири години) без допълнителни изключения. В юлианския календар средната продължителност на годината е точно 365,25 дни (365 дни и 6 часа), докато действителното време, за което Земята обикаля еднократно около Слънцето, е по-близо до 365,2425 дни (около 365 дни, 5 часа и 49 минути). Разликата е приблизително 11 минути и няколко секунди годишно и с течение на вековете води до видимо преместване на сезоните и на астрономическите събития като пролетното равноденствие.

Защо беше нужна реформа

Поради описаната разлика пролетното равноденствие (денят, в който денят и нощта са приблизително еднакви) в Западна Европа започнало да се случва все по-рано в календарната година. Това нарушава практики, зависещи от астрономическия цикъл — най-вече изчисляването на датата за Великден според решенията на Вселенския събор в Никея (325 г.), където бе прието равноденствието да се смята за около 21 март. Към около 1500 г. астрономическото пролетно равноденствие вече настъпвало около 11 март — с около десет дни "твърде рано" спрямо традиционната дата.

Реформа и въвеждане

Реформата е предложена от неаполитанския лекар Алойзий Лилиус (Aloysius Lilius). Проектът е подет и подобрен от група учени, сред които ключова роля има йезуитският астроном Кристоф Клавий, и е обнародван в папската була Inter gravissimas. На 24 февруари 1582 г. папа Григорий XIII обявява реформата и тя влиза в сила през октомври същата година: четвъртък, 4 октомври 1582 г. е последван от петък, 15 октомври 1582 г., като по този начин са пропуснати 10 календарни дни, за да се възстанови равноденствието около 21 март.

Правила за високосни години

За да се избегне бъдещо натрупване на грешка, в грегорианския календар е въведено уточнение към старото правило "всяка четвърта година е високосна". Новото правило гласи:

  • Всяка година, делима на 4, е високосна, освен ако...
  • ...годината е делима на 100 — в този случай тя не е високосна (напр. 1700, 1800, 1900 са обикновени години, без 29 февруари),
  • ...освен ако годината е делима на 400 — тогава остава високосна (напр. 1600 и 2000 са високосни години).

Кратко правило в една фраза: годината е високосна, ако е делима на 4, но не е делима на 100, освен когато е делима на 400.

Точност и дългосрочно отклонение

Средната дължина на годината в грегорианския календар е 365,2425 дни. Това прави календара значително по-точен от юлианския: грегорианската година се различава от тропическата (астрономическата) година само с няколко десетки секунди годишно — приблизително 0,00031 дни (около 27 секунди) на година. На практика това означава натрупване от един ден за няколко хиляди години (приблизително 3 200 години), което прави грегорианския календар достатъчно точен за повечето граждански и религиозни нужди в обозримо бъдеще.

Разпространение и приемане в различни държави

Първоначално реформата е приета бързо от католическите държави (Италия, Испания, Португалия, Полша и др.). Протестантските и православните страни се колебаят с приемането ѝ по политически и религиозни причини и преминаването става постепенно през следващите векове. Някои важни примери:

  • Великобритания и нейните колонии преминават към грегорианския календар през 1752 г., като 2 септември 1752 г. е последван от 14 септември 1752 г. (пропуснати 11 дни).
  • Руската империя преминава официално през 1918 г. след Октомврийската революция (пропуснати 13 дни), но голяма част от православната църква продължава да използва юлианския календар за църковни празници.
  • Гърция официално приема грегорианския календар през 1923 г. (също с пропускане на 13 дни). Много православни църкви и до днес използват стария стил (юлианския календар) за богослужебните празници.

Допълнителни бележки

• Понякога се говори за "пролективен" (proleptic) грегориански календар — това е проекция на грегорианските правила върху дати преди 1582 г., използвана в историческите и астрономичните таблици за удобство.

• Името на календара идва от папа Григорий XIII, но реформата е продукт на съвместна работа на учени и църковни авторитети; идеите на Лилиус и математическите и астрономически изчисления на Клавий са ключови за окончателния вид на новия календар.

• Макар че грегорианският календар е много точен за граждански цели, за строго астрономически изчисления и дългосрочни астрономически прогнози често се използват други системи и корекции, тъй като и тропическата година се променя много бавно във времето.