Едо (Токугава) — шогунатът и Япония 1603–1868
Периодът Едо (江戸時代, Edo-jidai), наричан още период на Токугава (徳川時代 Tokugawa-jidai), е времето между 1600 и 1868 г. в историята на Япония. През този дълъг период японското общество е управлявано от шогуната Токугава и 300-те регионални феодални владетели на страната.
Тези години са след периода Азучи-Момояма и преди реставрацията Мейджи и развитието на модерна Япония.
Шогунатът Токугава е основан в Едо през 1603 г. от шогуна Токугава Иеясу. Периодът се характеризира с влиянието на неоконфуцианството и шинтоизма. Петнадесетият и последен шогун е Токугава Йошинобу.
Периодът завършва с реставрацията Мейджи, която е възстановяването на императорското управление. Периодът Едо е известен и като началото на ранния модерен период на Япония.
Произход и консолидиране на властта
Ключово събитие за установяване на режима е битката при Секегахара (1600), в която Токугава Иеясу побеждава своите съперници и затвърждава властта на рода Токугава. През 1603 г. императорът формално му дава титлата шогун и така започва стабилен централен режим, често наричан бакуфу или шогунат. В следващите десетилетия шогунатът постепенно установява система на контрол над местните феодали (даймьо), административни правила и военна организация, които гарантират вътрешен ред и политическа стабилност.
Администрация и социална структура
Организацията на обществото през Едо се основаваше на ясно разграничени класи и институции:
- Даймьо (феодални владетели) — притежаваха автономни владения (хан) но бяха подчинени на централната власт и контролирани чрез различни политически средства.
- Самураи — военната и управляваща класа, служеща на даймьо или шогуна; за тях се формира официална служебна етика и привилегии.
- Селянство — основата на икономиката; селяните плащаха данъци в натура (ори) и поддържаха аграрното производство.
- Занаятчии и търговци — градската икономика расте, като особено търговците (чин) натрупват значително богатство, въпреки ниския си социален статус.
Шогунатът прилага и специфични мерки за контрол, като системата санкин-котай (редовни задължителни пътувания на даймьо между техните владения и Едо) — форма на политическо наблюдение и икономически обмен, която също стимулира изграждането на пътища и градска инфраструктура.
Икономика и градски живот
Периодът Едо бележи забележителен икономически растеж и урбанизация. Развиват се търговията, занаятчийството, обработката на текстил и производство на ориз. Едо (днешен Токио), Осака и Киото се превръщат в големи градски центрове с процъфтяваща култура на града (уро-дансей): театър (кабуки), изкуство на дървореза (укио-е), поезия (хаику) — представители като Мацуо Башо оставят трайни следи.
Култура и образование
Неоконфуцианството служи като официална философска основа, подчертаваща йерархията, дълга и моралните задължения. В същото време шинто и будистките традиции продължават да оформят религиозния живот. Развиват се системи на народно образование, частни школы (ханакен), и грамотността в градските среди се повишава, което позволява разпространението на печатни материали, романи и учебници.
Външни отношения и политика на изолация
Шогунатът въвежда политика на ограничени контакти с чужбина (известна като сакоку) през XVII в. Чужденците биват допускани на строго определени места и при контролирани условия — най-известният пример е холандската фактория на острова Деджима в Нагасаки. Християнството е забранено и преследвано, за да се избегне външно влияние и вътрешна политическа нестабилност.
Тази изолация обаче започва да се разклатва през XIX век под натиска на западните сили. Посещението на американския адмирал Комодор Матю Пери през 1853–1854 г. и последвалите "неравноправни договори" ускоряват кризата на старите институции и разкриват военната и техническата отстъпчивост пред западната мощ.
Упадък и край
През XIX век шогунатът е подложен на растящо вътрешно недоволство: икономически трудности, селски бунтове, корупция и политически реформаторски движения, които призовават за възстановяване на императорската власт. Последният шогун, Токугава Йошинобу, формално предава властта обратно на императора през 1867 г., а след кратка военна конфронтация (включително Войната Бошин) властта е централизирана под император Мейджи и започва бърза модернизация. През 1871 г. са премахнати ханите и е въведена административна реформа, която поставя началото на модерна японска държава.
Значение
Периодът Едо е време на относителен мир, дълга политическа стабилност и културно развитие, но и на затвореност и консерватизъм, които в крайна сметка правят възможен бързия преход и модернизация през епохата Мейджи. Наследството на Едо — в урбанизма, изкуствата, икономическите и административни практики — продължава да влияе върху Япония и след 1868 г.
Времева линия
През 1600 г. битката при Секигахара създава контекст за следващите два века. Токугава Иеясу побеждава коалиция от даймио и установява хегемония над по-голямата част от Япония.
- 1603 г. ( Keichō 8): Императорът назначава Иеясу за шогун.
- 1605 г. ( Keichō 10): Иеясу подава оставка като шогун и е наследен от сина си Токугава Хидетада.
- 1607 г. ( Keichō 12): Корейската династия Чосон изпраща посолство до шогуната Токугава.
- 1611 ( Keichō 16): Островите Рюкю стават васална държава на областта Сацума.
- 1613 г. ( Keichō 16): "Посолство Кейшо" (慶長使節) в Америка и Европа.
- 1614 г. ( Keichō 17): Шогунатът забранява християнството в Япония.
- 1615 г. ( Keichō 18): Битката при Осака; Иеясу унищожава замъка Осака и клана Тойотоми.
- 1 юни 1616 г. (Genna 2, 17-и ден от 4-ия месец): Иеясу умира в замъка Суруга.
- 1623 г. (Genna 9): Токугава Иемицу става третият шогун.
- 1633 г. (Kan'ei 12) Шогунатът забранява пътуването в чужбина и четенето на чужди книги.
- 1635 (Kan'ei 12): Шогунатът официализира системата за задължително алтернативно пребиваване (санкин котай) в Едо.
- 1637 (Kan'ei 14): Въстание на Шимабара (1637-38 г.), организирано от претоварени с данъци селяни.
- 1638 (Kan'ei 15): Шогунатът забранява строителството на кораби.
- 1639 (Kan'ei 16): С укази се установява политика на национално уединение (Sakoku).
- 1641 (Kan'ei 18): Шогунатът забранява пребиваването на всички чужденци, с изключение на китайците и холандците, които могат да живеят само в Нагасаки.
- 1650 г. (Kei'an 3): С настъпването на мира се появява нов вид благороден, грамотен воин, който се ръководи от бушидо ("пътят на воина").
- 1657 (Meireki 3): Големият пожар в Мейреки унищожава по-голямата част от град Едо.
- 1700 (Genroku 13): Кабуки и укийо-е стават популярни.
- 16 декември 1707 г. (Hōei 4, 23-и ден от 11-ия месец): Изригване на планината Фуджи,
- 1774 (An'ei 3): Кайтай шиншо, първият пълен японски превод на западен медицински труд, е публикуван от Sugita Gempaku и Maeno Ryotaku.
- 1787 (Tenmei 7): Мацудайра Саданобу става висш служител на шогуната (rōjū).
- 1792 (Kansei 4): Руският пратеник Адам Лаксман пристига в Немуро в източната част на Езо (сега Хокайдо).
- 1804 г. (Kyōwa 4): Руският пратеник Николай Резанов пристига в Нагасаки и безуспешно се опитва да установи търговски отношения с Япония.
- 1837 г. (Tenpō 8): Ōshio Heihachirō и Ikuta Yorozu водят въстание, известно като Tempo Jiken
- 1841 г. (Tenpō 12): Реформи в темпото
- 1854 (Kaei 7): Комодор Пери принуждава Япония да се съгласи с Договора от Канагава. Главен японски преговарящ е Хаяши Акира.
- 1855 г. (Kaei 8): Русия и Япония установяват дипломатически отношения.
- 5-6 септември 1864 г. (Genji 1, 5-6 ден от 8-ия месец): Бомбардировка на Шимоносеки от британски, френски, холандски и американски военни кораби
През 1868 г. Токугава Йошинобу подава оставка, а шогунатът Токугава приключва. Това бележи края на периода Едо. Император Мейджи установява императорската си столица в Едо, която е преименувана на Токио ("източна столица").
Галерия със снимки
· 
Токугава Иеясу, първият шогун на шогуната Токугава
· 
Ягура или кула в замъка Едо в Токио.
· 
Хасекура Цуненага, самурай и първият официален посланик на Япония в Америка и Европа, 1613-1620 г.
· 
Замъкът Мацумото в префектура Нагано
· 
Теракоя, частно образователно училище за момичета
· _-_Période_Edo.jpg)
Wadokei, японски часовник, XVIII век.
· 
Kaitai Shinsho, първият японски трактат по западна анатомия, публикуван през 1774 г.
· 
Голямата вълна край Канагава от Кацушика Хокусай (1760-1849).
Икономика Търговия Дипломация
През периода Едо Япония се развива силно икономически, а натрупването на капитал се превръща в движеща сила на икономическото развитие след реставрацията Мейджи.
Тъй като много даймьо отсядали в гостилницата покрай магистралата, когато даймьо пребивавал в Токио на различни години, икономиката се раздвижила.
Благодарение на стабилната икономика японската специална култура, като ну, кабуки или укийое, също се развива много добре.
Шогунатът провежда външна политика на изолационизъм.
Затова търговските отношения, осъществявани от Шогуната, са само Шин (清, Shin) в Нагасаки и Холандия в Деджима.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява периодът Едо?
О: Периодът Едо е период от японската история между 1600 г. и 1868 г., по време на който японското общество е управлявано от шогуната Токугава и 300-те регионални феодали в страната.
В: Какво е другото име на периода Едо?
О: Друго име на периода Едо е периодът Токугава.
В: Кога шогунатът Токугава установява властта си над Япония?
О: Шогунатът Токугава установява властта си над Япония през 1603 г. в Едо.
В: Кои са основните влияния по време на периода Едо?
О: Основните влияния през периода Едо са неоконфуцианството и шинтоизмът.
В: Кой е последният шогун по време на периода Едо?
О: Последният шогун по време на периода Едо е Токугава Йошинобу.
В: Кога завършва периодът Едо?
О: Епохата Едо приключва с реставрацията Мейджи, която е възстановяване на императорското управление.
В: Какво е значението на периода Едо в японската история?
О: Периодът Едо е значим за японската история, защото поставя началото на ранния модерен период на Япония.
