Период Едо

Времева линия

През 1600 г. битката при Секигахара създава контекст за следващите два века. Токугава Иеясу побеждава коалиция от даймио и установява хегемония над по-голямата част от Япония.

• 1603 г. ( Keichō 8): Императорът назначава Иеясу за шогун.
• 1605 г. ( Keichō 10): Иеясу подава оставка като шогун и е наследен от сина си Токугава Хидетада.
• 1607 г. ( Keichō 12): Корейската династия Чосон изпраща посолство до шогуната Токугава.
• 1611 ( Keichō 16): Островите Рюкю стават васална държава на областта Сацума.
• 1613 г. ( Keichō 16): "Посолство Кейшо" (慶長使節) в Америка и Европа.
• 1614 г. ( Keichō 17): Шогунатът забранява християнството в Япония.
• 1615 г. ( Keichō 18): Битката при Осака; Иеясу унищожава замъка Осака и клана Тойотоми.
• 1 юни 1616 г. (Genna 2, 17-и ден от 4-ия месец): Иеясу умира в замъка Суруга.
• 1623 г. (Genna 9): Токугава Иемицу става третият шогун.
• 1633 г. (Kan'ei 12) Шогунатът забранява пътуването в чужбина и четенето на чужди книги.
• 1635 (Kan'ei 12): Шогунатът официализира системата за задължително алтернативно пребиваване (санкин котай) в Едо.
• 1637 (Kan'ei 14): Въстание на Шимабара (1637-38 г.), организирано от претоварени с данъци селяни.
• 1638 (Kan'ei 15): Шогунатът забранява строителството на кораби.
• 1639 (Kan'ei 16): С укази се установява политика на национално уединение (Sakoku).
• 1641 (Kan'ei 18): Шогунатът забранява пребиваването на всички чужденци, с изключение на китайците и холандците, които могат да живеят само в Нагасаки.
• 1650 г. (Kei'an 3): С настъпването на мира се появява нов вид благороден, грамотен воин, който се ръководи от бушидо ("пътят на воина").
• 1657 (Meireki 3): Големият пожар в Мейреки унищожава по-голямата част от град Едо.
• 1700 (Genroku 13): Кабуки и укийо-е стават популярни.
• 16 декември 1707 г. (Hōei 4, 23-и ден от 11-ия месец): Изригване на планината Фуджи,
• 1774 (An'ei 3): Кайтай шиншо, първият пълен японски превод на западен медицински труд, е публикуван от Sugita Gempaku и Maeno Ryotaku.
• 1787 (Tenmei 7): Мацудайра Саданобу става висш служител на шогуната (rōjū).
• 1792 (Kansei 4): Руският пратеник Адам Лаксман пристига в Немуро в източната част на Езо (сега Хокайдо).
• 1804 г. (Kyōwa 4): Руският пратеник Николай Резанов пристига в Нагасаки и безуспешно се опитва да установи търговски отношения с Япония.
• 1837 г. (Tenpō 8): Ōshio Heihachirō и Ikuta Yorozu водят въстание, известно като Tempo Jiken
• 1841 г. (Tenpō 12): Реформи в темпото
• 1854 (Kaei 7): Комодор Пери принуждава Япония да се съгласи с Договора от Канагава. Главен японски преговарящ е Хаяши Акира.
• 1855 г. (Kaei 8): Русия и Япония установяват дипломатически отношения.
• 5-6 септември 1864 г. (Genji 1, 5-6 ден от 8-ия месец): Бомбардировка на Шимоносеки от британски, френски, холандски и американски военни кораби

През 1868 г. Токугава Йошинобу подава оставка, а шогунатът Токугава приключва. Това бележи края на периода Едо. Император Мейджи установява императорската си столица в Едо, която е преименувана на Токио ("източна столица").

Галерия със снимки

Икономика Търговия Дипломация

През периода Едо Япония се развива силно икономически, а натрупването на капитал се превръща в движеща сила на икономическото развитие след реставрацията Мейджи.

Тъй като много даймьо отсядали в гостилницата покрай магистралата, когато даймьо пребивавал в Токио на различни години, икономиката се раздвижила.

Благодарение на стабилната икономика японската специална култура, като ну, кабуки или укийое, също се развива много добре.

Шогунатът провежда външна политика на изолационизъм.

Затова търговските отношения, осъществявани от Шогуната, са само Шин (清, Shin) в Нагасаки и Холандия в Деджима.

Свързани страници

• Списък на японските епохи