Matsudaira Sadanobu | даймьо и администратор на шогуната в средата на периода Едо

Ранен живот

Саданобу е роден в Едо на 15 януари 1759 г. в клона Таясу на клана Токугава. Таясу е един от госанкьо. Таясу били най-старите членове на семейството на шогуна, които все още носели името Токугава. Останалите членове на семейството носели фамилията Мацудайра.

Баща му е Таясу Мунетаке и е внук на осмия шогун Токугава Йошимуне. Домът на Таясу имал различни вярвания от тези на останалите жители на замъка Едо. Те са водили по-строг начин на живот. Таясу следва примера на Йошимуне. По думите на Мунетаке възхвалявали мъжкия дух (masuraoburi) в противовес на женския дух (taoyameburi). Това ги отличава от останалите членове на семейството. Мунетаке смятал, че ще управлява след смъртта на баща си. Това не се случило. Най-големият син на Йошимуне, Иешиге, станал владетел. Поради тази причина Саданобу бил възпитан с убеждението, че ще бъде следващият наследник на титлата шогун. Образованието му е много добро. Той е обучаван по конфуциански образец. Когато Саданобу е в тийнейджърска възраст, той вече е усвоил голяма част от учението на Конфуций. С напредването на възрастта му мнозина очаквали от Саданобу да се справи добре, защото много членове на рода Тайасу започнали да умират млади. Семейството опитало много начини да направи така, че Саданобу да стане следващият шогун. Опитите им били спрени от политическата клика на Танума Окицугу. По това време Окицугу е главен рóджу.

Кариера

След последния неуспешен опит Саданобу да бъде осиновен от шогуна, Саданобу е осиновен от Мацудайра Садакуни. Садакуни е ръководител на един от домовете Хисамацу-Мацудайра. Това е друга част от клона на фамилията Токугава. Те са управлявали домейна Ширакава в южната част на провинция Муцу.

Санданобу поема контрола над Ширакава през 1783 г. Веднага след като поема контрола, той трябва да се справи с много сериозен проблем. Твърди се, че земите, които контролирал, били на стойност 110 000 коку. 1 коку е било количеството ориз, необходимо за изхранването на един човек за една година. Земята е трябвало да може да създаде достатъчно ориз, за да изхрани 110 000 души за една година. Но се твърди, че 108 600 коку са "загубени". Саданобу работел постоянно, за да реши икономическия проблем в Ширакава. Неговата работа оправяла проблемите на финансите и икономиката на земите. Промените, които направил, заедно с политическата му дейност го направили много известен. Благодарение на това през лятото на 1787 г. той е назначен за главен съветник на шогуната. В началото на следващата година е назначен за регент на 11-ия шогун Токугава Иенари.

Литературно умение

Саданобу е известен и като писател. Пише под псевдонима Ракуо (楽翁). Някои от забележителните му текстове включват Uge no Hitokoto, Tōzen Manpitsu, Kanko-dōri, Kagetsutei Nikki, Seigo и Ōmu no Kotoba и др. След смъртта му се разбра, че е написал сатиричен текст, в който пародира живота на даймьо. Той е наречен Daimyō Katagi.

Още четене

• Бакъс, Робърт Л. Канзейската забрана на хетеродоксалността и нейното въздействие върху образованието. В Harvard Journal of Asiatic Studies, том 39, № 1. (юни, 1979 г.), стр. 55-106.
• Бакъс, Робърт Л. Мотивацията на конфуцианската ортодоксалност в Япония на Токугава (The Motivation of Confucian Orthodoxy in Tokugawa Japan). In Harvard Journal of Asiatic Studies, Vol. 39, No. 2. (Dec., 1979), pp. 275-338.
• Hall, John Whitney. (1955). Tanuma Okitsugu: Окутуса: предшественик на съвременна Япония. Cambridge: Harvard University Press.
• Ивасаки Харуко. "Портрет на един даймьо: Comical Fiction by Matsudaira Sadanobu" в Monumenta Nipponica, том 38, № 1. (Пролет, 1983 г.), стр. 1-19.
• Мацудайра Саданобу. "Daimyo Katagi" (превод на английски език) в Monumenta Nipponica, том 38, № 1. (Пролет, 1983 г.), стр. 20-48.
• Ooms, Herman. (1975). Харизматичен бюрократ: Саданобу, 1758-1829 г., политическа биография на Мацудайра. Чикаго: Издателство на Чикагския университет. ISBN 0-2266-3031-5
• Соранака Исао. "The Kansei Reforms-Success or Failure?" в Monumenta Nipponica, том 33, № 2. (лято, 1978 г.), стр. 151-164.
• Тотман, Конрад. (1967). Политиката в бакуфу Токугава, 1600-1843 г. Cambridge: Harvard University Press. ISBN 0-6746-8800-7; преиздадена от University of California Press, Berkeley, 1988 г. ISBN 0-5200-6313-9