Португалската империя (на португалски: Império Português) е една от първите световни империи в историята. Тя се разпростира от Южна Америка до Африка, Индия и Югоизточна Азия. Началото ѝ е свързано с португалските морски експедиции през XV в., водени от фигури като принц Хенри Мореплавателя и мореплаватели като Васко да Гама, и продължава почти пет века, по-дълго от повечето съвременни европейски империи като испанската, британската и френската.

Произход и разширение (XV–XVII в.)

Първите фази на португалската експанзия включват усвояване на атлантическите острови, откриване на морския път към Индия и установяване на търговски пунктове и крепости по бреговете на Африка, в Индийския океан и Югоизточна Азия. Целта бе контрол върху търговията с подправки, сребро, злато и други ценности. Португалците комбинираха военна сила, морска технология и система от фактории (търговски пунктове с крепости), които позволиха дълготрайно присъствие далеч от метрополията.

Територии и ключови пунктове

Империята включва голям брой територии и фактории. Сред най-важните бяха:

  • В Америка: Бразилия — най-значимата колония по отношение на ресурси и население.
  • В Африка: крайморски анклави като Ангола и Мозамбик, както и португалски пунктове в Гвинея, Кабо Верде и С. Томé и Принсипи.
  • В Азия: Гоа и други позиции в Индийския субконтинент, Малака и позиции в Югоизточна Азия, Островите на подправките (Молукските острови), както и окупация и търговски връзки с Китай и Япония.
  • В Източна Азия: специално място заема Макао като търговски и дипломатически пункт срещу Китай.

Португалската империя търгува със следните области:

Икономика и социални аспекти

Икономиката на империята бе базирана на търговията с подправки, захар, памук, дървесина, благородни метали и робски труд. Португалците участваха активно в атлантическата търговия с роби, която свързваше Африка, Америка и Европа и има дълготрайни социални и демографски последици за засегнатите региони. В Бразилия захарните плантции, а по-късно добивът на злато и каучук имат ключова роля за икономиката на колонията.

Администрация, религия и култура

Португалската колониална администрация използва различни форми на управление — от директни колониални управления до концесии на частни търговци и компании. Католическата църква и йезуитските мисии играят важна роля при културната и религиозна асимилация, образованието и преводаческата дейност. Португалският език и правни институции оставиха трайно културно и езиково наследство в много бивши колонии; днес португалският е официален език в държави като Бразилия, Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Сан Томе и Принсипи и Тимор-Лешти.

Упадък и краят на империята (XIX–XX в.)

Упадъкът на португалската империя започва още през XVIII–XIX в. поради външна конкуренция (ниско влияние спрямо Великобритания, Холандия и Франция), вътрешни политически проблеми и икономически затруднения. Загубата на Бразилия (обявява независимост през 1822 г.) е тежък удар. В края на XIX в. португалските претенции в Африка се сблъскват с интересите на Великобритания и други сили — най-известният инцидент е Британският ултиматум от 1890 г., който принуждава Португалия да се откаже от териториални планове в Южна Африка (виж по-долу).

Основните причини за окончателното колониално разпадане през XX век включват вътрешни националистически движения в колониите, обхватни деколонизационни процеси след Втората световна война, а в случая на Португалия — и революционният процес у дома. След Корковата революция (Революцията на гвоздиките) през 1974 г. новото португалско правителство иска бързо деколонизиране, което довежда до независимостта на повечето африкански колонии през 1974–1975 г.

Британският ултиматум от 1890 г. — контекст и последици

Британският ултиматум от 1890 г. е ултиматум на британското правителство, отправен на 11 януари 1890 г. към Португалия. Той принуждава португалските военни сили да се изтеглят от области в Африка, за които Португалия е претендирала, но които Обединеното кралство е окупирало. Ултиматумът се свързва с проекта на Португалия за образуване на хомогенна територия от Ангола до Мозамбик (т.нар. „Mapa cor-de-rosa“ или „розова карта“), което британците възприемат като препятствие за техните интереси в Южна Африка и трансконтиненталните комуникации. Последствията за Португалия са дипломатически и политически — ултиматумът предизвиква силно обществено негодувание и отслабва международния й престиж.

Деколонизация и остатъци от империята

Главните етапи по обезличаването на империята включват:

  • Независимостта на Бразилия (1822) — най-значимата ранна загуба.
  • Деколонизацията в Африка след 1974 г. — Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Кабо Верде и Сан Томе и Принсипи стават независими през 1974–1975 г.
  • Тимор-Лешти обявява независимост през 1975 г., претърпява индонезийска окупация и възстановява независимостта си през 2002 г. след международна намеса.
  • Макао е предадено на Китай през 1999 г., което маркира формалния край на португалското колониално присъствие в Азия.

Наследство

Португалската империя оставя смесено наследство: от една страна — разпространение на португалския език и култура, християнството и открити международни търговски връзки; от друга — експлоатация, робство, насилствени колониални практики и дълготрайни социални неравенства в засегнатите общества. Днес португалският език обединява общности на различни континенти и формира основата на Организацията на страните с португалски език (CPLP), която съдейства за политическо, културно и икономическо сътрудничество между бившите колонии и Португалия.