Глобус | мащабен модел с формата на сфера

История

Елинистическата астрономия установява, че Земята е кълбо, през III в. пр. През този период се появява земното кълбо. Сега не съществуват земни глобуси от класическата древност или от Средновековието. Първият известен пример за земен глобус е този, който древногръцкият Кратес от Малус е направил в средата на II в. пр. Гръцкият географ Страбон пише за земния глобус на Кратес през първите години на Римската империя.

Небесен глобус от класическата древност се намира в Националния археологически музей в Неапол, Италия. Глобусът е част от скулптура - глобусът е вдигнат от статуя на Атлас, титан от гръцката митология. Древните римляни изработват глобуса и статуята през II в. сл. Възможно е те да са копирали скулптурата от елинистичното изкуство (изкуство от древногръцки тип) от елинистичния период (I, II и III в. пр. Хр.). Името на скулптурата е Атласът на Фарнезе.

Първите глобуси на Земята, които показват целия Стар свят, са построени през ислямския Златен век. Един такъв пример е направен през IX в. от н.е. от мюсюлмански географи и картографи, работещи под ръководството на абасидския халиф ал-Мамун. Друг пример е глобусът, представен в Пекин от персийския астроном Джамал ад-Дин през 1267 г.

Мартин Бехайм проектира глобус през 1492 г. в Нюрнберг, Бавария (Германия). Георг Глокендон е художникът, който създава действителните рисунки на картата, следвайки спецификациите на Бехайм. Този глобус е най-старият все още съществуващ земен глобус. Копие на глобуса, показващо Америка, е направено от Мартин Валдзеемюлер през 1507 г. Друг ранен глобус, глобусът на Хънт-Ленокс, около 1507 г., се смята за източник на фразата "Тук има дракони". Друг "забележително съвременно изглеждащ" глобус на Земята е изработен в Константинопол (Истанбул) от Таки ал-Дин в неговата Константинополска обсерватория през 70-те години на XV век.

 
Aureus (златна монета) на римския император Карус, с изображение на Победата, стояща върху земния глобус  


Оливие ван Дьорен: млад астроном  

Производство

Масово произвежданите глобуси обикновено са покрити с отпечатана хартиена карта. Най-разпространеният тип има дълги, тънки ивици хартия. Тези ленти се стесняват до една точка на Северния и на Южния полюс. След това се използва малък диск, който покрива неравностите на полюсите. Колкото повече са жлебовете, толкова по-малко разтягане и мачкане е необходимо, за да може хартиената карта да пасне на сферата.

От геометрична гледна точка всички точки върху сферата са еднакви. Може да се избере която и да е точка на планетата и да се създаде хартиена карта, която покрива земното кълбо с ивици, които се събират в тази точка и в противоположната точка.

Глобусът, който изобразява Земята, обикновено се монтира под ъгъл от 23,5° върху лагерите. Това закрепване представлява аксиалният наклон на въртящата се планета спрямо Слънцето. Това улеснява визуализацията на смяната на дните и сезоните.

 
Гънки за изработване на глобус на Марс с полярни дискове, 1892 г.