Глобус: определение, видове и значение на земни и небесни модели

Глобусът е мащабен модел с формата на сфера. Глобусите могат да бъдат умалени модели на Земята (земни глобуси) или на други планети. Глобусите могат да бъдат и модели на небесната сфера (небесни глобуси). Английската дума "глобус" произлиза от латинската: globus, което означава кръгла маса или сфера.

Повечето глобуси са карти на Земята. Предимството им е, че избягват изкривяванията на плоските проекции на картите. Най-разпространените видове са политически и физически. Политическите глобуси показват държавите. Физическите глобуси показват ландшафт като планини и реки. Някои глобуси са звездни карти, а други са карти на далечни светове.

Прилагателното "глобален" се използва за означаване на целия свят, а не на някое специално място на Земята. То се използва и в области като компютрите, за да означава работа с цяла по-голяма система, а не с отделни малки части от нея.

Видове глобуси

• Земни глобуси — най-често срещаните: политически (граници, столици), физически (релиеф, релефно-осветени варианти), топографски (по-подробни карти на релефа и населени места) и рelief globes (с повдигнат релеф за планини).
• Небесни глобуси — представят звезди, съзвездия и небесни координати; използвани са в астрономията и навигацията.
• Планетарни и тематични глобуси — модели на други планети или глобуси с теми като климат, океански течения, политическа история, демография или икономика.
• Образователни и интерактивни — със светещи елементи, въртящи се тръбни оси, електронни подсказки или цифрови екрани; съществуват и виртуални 3D-глобуси в софтуер и уеб.
• Декоративни и монументални — малки дизайнерски версии за дома или огромни публични инсталации, достигащи метри в диаметър.

Изработка и мащаб

Традиционно повърхността на глобуса се изработва чрез отпечатване на картни сегменти, наречени "гоуърс" (gores), които се залепват по кръглата основа. Други методи са моделиране от пластмаса, папие-маше, дърво или метал. Съвременните технологии включват цифров печат и 3D принтиране.

Глобусите се правят в различни диаметри — от миниатюрни (10–15 см) до столови (20–30 см), учебни и декорни (30–40 см) и много големи (50 см и повече). Мащабът зависи от диаметъра; например обичаен кабинетен глобус 30 см е около мащаб 1:42 000 000 (приблизително), но точният мащаб варира според детайла и предназначението.

Много земни глобуси са наклонени на оста си с 23,5°, за да илюстрират наклона на земната ос спрямо орбитата и сезонните промени. На повечето глобуси премиерният меридиан е отбелязан по конвенцията на Гринуич.

Кратка историческа справка

Един от най-известните ранни земни глобуси е "Erdapfel" на Мартин Бехайм от 1492 г., считан за един от първите оцелели модели на Земята след средновековието. Исторически са съществували и сложни небесни глобуси и армиларни сфери в античността и средновековието, използвани за изучаване на небесните движения и навигация.

Приложение и значение

• В училищното образование глобусът помага за изучаване на географията, климатичните пояси, разпределението на населението, времевите зони и морета.
• В навигацията и авиацията глобусът и особено концепцията за велик кръг (great circle) улесняват планирането на най-късите маршрути между две точки на земната повърхност.
• В науката и популяризацията на астрономията небесните глобуси показват разположението на звезди и съзвездия спрямо земния наблюдател.
• В интериорния и обществен дизайн големите и художествено оформени глобуси служат за визуален акцент и символ на познанието или глобалността.

Предимства и ограничения

Силната страна на глобуса е представянето на повърхността на Земята без проекционни изкривявания, характерни за плоските карти. На глобус се виждат истинските форми и пропорции на континентите и могат да се проследят верните траектории на великите кръгове.

Ограниченията включват невъзможността да се покажат в еднакъв детайл много дребни обекти (улици, малки населени места) поради ограничената площ на картографиране, както и трудността при представяне на много тематични слоеве едновременно. За подробни локални карти плоските картографски проекции все още са необходими.

Грижи и поддръжка

• Почистване с мека суха или леко влажна кърпа; избягвайте агресивни почистващи препарати и абразиви.
• Защитаване от пряка слънчева светлина, за да не избледнее печатът и да не се влоши материалът.
• Поддръжка на подвижни елементи (ос, стойка) — при нужда смазване и затягане на винтове, но внимателно, за да не се повреди картографската повърхност.
• Съхранение на сухо и проветриво място — влажността може да деформира някои материали.

Практически съвети при избор

• За учебни цели търсете устойчиви модели с четливи етикети и евентуално осветление за нощни карти.
• За детски глобуси — здрави материали и по-едри, цветни обозначения; за научни и колекционерски — детайлност и историческа точност.
• Ако ви интересува навигацията, обърнете внимание на наличието на меридиани, паралели и обозначения за ширини и дължини.

Глобусът остава универсален инструмент — едновременно образователен, научен и естетичен — който представя нашата планета и небесата по разбираем и визуално привлекателен начин.

История

Елинистическата астрономия установява, че Земята е кълбо, през III в. пр. През този период се появява земното кълбо. Сега не съществуват земни глобуси от класическата древност или от Средновековието. Първият известен пример за земен глобус е този, който древногръцкият Кратес от Малус е направил в средата на II в. пр. Гръцкият географ Страбон пише за земния глобус на Кратес през първите години на Римската империя.

Небесен глобус от класическата древност се намира в Националния археологически музей в Неапол, Италия. Глобусът е част от скулптура - глобусът е вдигнат от статуя на Атлас, титан от гръцката митология. Древните римляни изработват глобуса и статуята през II в. сл. Възможно е те да са копирали скулптурата от елинистичното изкуство (изкуство от древногръцки тип) от елинистичния период (I, II и III в. пр. Хр.). Името на скулптурата е Атласът на Фарнезе.

Първите глобуси на Земята, които показват целия Стар свят, са построени през ислямския Златен век. Един такъв пример е направен през IX в. от н.е. от мюсюлмански географи и картографи, работещи под ръководството на абасидския халиф ал-Мамун. Друг пример е глобусът, представен в Пекин от персийския астроном Джамал ад-Дин през 1267 г.

Мартин Бехайм проектира глобус през 1492 г. в Нюрнберг, Бавария (Германия). Георг Глокендон е художникът, който създава действителните рисунки на картата, следвайки спецификациите на Бехайм. Този глобус е най-старият все още съществуващ земен глобус. Копие на глобуса, показващо Америка, е направено от Мартин Валдзеемюлер през 1507 г. Друг ранен глобус, глобусът на Хънт-Ленокс, около 1507 г., се смята за източник на фразата "Тук има дракони". Друг "забележително съвременно изглеждащ" глобус на Земята е изработен в Константинопол (Истанбул) от Таки ал-Дин в неговата Константинополска обсерватория през 70-те години на XV век.

 
Aureus (златна монета) на римския император Карус, с изображение на Победата, стояща върху земния глобус  


Оливие ван Дьорен: млад астроном  

Производство

Масово произвежданите глобуси обикновено са покрити с отпечатана хартиена карта. Най-разпространеният тип има дълги, тънки ивици хартия. Тези ленти се стесняват до една точка на Северния и на Южния полюс. След това се използва малък диск, който покрива неравностите на полюсите. Колкото повече са жлебовете, толкова по-малко разтягане и мачкане е необходимо, за да може хартиената карта да пасне на сферата.

От геометрична гледна точка всички точки върху сферата са еднакви. Може да се избере която и да е точка на планетата и да се създаде хартиена карта, която покрива земното кълбо с ивици, които се събират в тази точка и в противоположната точка.

Глобусът, който изобразява Земята, обикновено се монтира под ъгъл от 23,5° върху лагерите. Това закрепване представлява аксиалният наклон на въртящата се планета спрямо Слънцето. Това улеснява визуализацията на смяната на дните и сезоните.

 
Гънки за изработване на глобус на Марс с полярни дискове, 1892 г.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява глобусът?

Въпрос: Откъде идва думата "глобус"?

В: Какви видове глобуси има?

В: По какво се различават глобусите от проекциите на плоски карти?

В: Какво означава прилагателното глобален?

В: Всички глобуси ли са карти на Земята?

Търсене по буква