Елинистическо изкуство: определение, скулптура и известни творби
Открийте златото на елинистическото изкуство: определение, емблематични скулптури като Лаокоон, Венера Мило и Крилатата Нике, анализ и най-известните творби.
Изкуството на елинистическата епоха (обикновено определяна от смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. до римската победа при Акциум и постепенното присъединяване на гръцките територии през I в. пр.н.е.) включва скулптура, живопис, монументална архитектура, мозайка и декоративни приложни изкуства. Дълго време традиционната оценка, под влияние на античните автори като Плиний Стари, беше, че след класическия период (ок. 500 г. пр.н.е. – 323 г. пр.н.е.) „изкуството спира“ (Cessavit deinde ars). Съвременните изследвания обаче показват, че елинистическото изкуство развива нови форми, технически умения и теми и често достига високи художествени постижения.
Определение и периодизация
Елинистическата епоха е време на политически и културни промени: разпространението на гръцкия стил и идеи из обширни територии вследствие на елинистическите държави (Македония, Птолемеите в Египет, Селевкидите и др.). Художествените центрове се преместват от Атина към градове като Александрия, Пергамон, Родос и други. Периодът се характеризира с голямо етническо и културно разнообразие и с оживен обмен между традициите на Изтока и Гърция.
Характеристики на стила
- Реализъм и емоция: фигури с по-изразени чувства, драматични сцени и психологически дълбочина.
- Движение и експресия: динамични пози, силно разчленени композиции и сложни взаимодействия между фигурите.
- Разнообразие на темите: богове и митологични сцени, но и ежедневен живот, портрети на частни лица, деца, възрастни и чуждестранни народи.
- Техническо съвършенство: усъвършенстване на бронзовата и каменната пластика, детайлна обработка на дрехи и анатомия.
- Монументалност и градска среда: грандиозни алтари, монументални групи и архитектурни ансамбли, свързани с публичния живот на градовете.
Скулптура
Скулптурата е водещ жанр на елинистическото изкуство. Майсторите експериментират с нови композиции и мащаби: от малки бронзови бюстове до огромни херосни групи и алтарни композиции. Портретите стават по-реалистични и индивидуализирани. В обработката на дрехите се появяват сложни нагъвания и прозрачни материи, които подчертават формата на тялото и движението.
Известни творби и находки
Сред най-познатите произведения, свързвани с елинистическата пластика, са групите и статуите, които днес се смятат за икони на периода: Лаокоонът (Laocoön), Венера дьо Мило и Крилатата победа от Самотраки. Други важни примери са Групата на Пергамския олтар (с боеве между богове и гиганти), „Умиращият гал“ (Dying Gaul), „Боксьорът в почивка“ (Boxer at Rest) и множество портретни бюстове от частни колекции и гробници.
Археологическите находки от места като Вергина, Александрия, Пергамон и други позволяват по-пълна представа за многообразието и качеството на това изкуство — от погребални инвентари и стражеви образи до стенописи и мозайки.
Живопис, архитектура и приложни изкуства
Много от живописта от този период е загубена, но фрагменти от фрески, илюстрации и мозайки показват същите тенденции към реализъм, перспектива и декоритвна сложност. Архитектурата използва коринтския ордер в разнообразени форми, строят се театри, стадиони, портални комплекси и монументални олтари. Приложните изкуства — монети, керамика, метални изделия и ювелирни работи — също демонстрират висока техника и художествен вкус.
Рецепция и значение
Погрешният възглед за „упадък“ след класиката продължава векове, но от края на XIX и през XX в. изследванията и откритията преосмислят тази оценка. Днес елинистическото изкуство се цени заради своята емоционалност, техническо майсторство и иновативни композиции, които оказват влияние върху по-късната римска и европейска традиция.
Кратко резюме: елинистическото изкуство е период на експерименти, разширяване на темите и високо техническо изпълнение, което следва да бъде разглеждано не като упадък, а като самостоятелна и значима фаза в развитието на древногръцката култура.
Група Laocoön, Ватикански музеи, Рим
Архитектура
Едно от нещата, които правят елинистическото време различно от другите времена, е разделянето на страната на Александър Велики на по-малки части. Във всяка част имало семейство от водачи. Птолемеите имали Египет, Селевкидите - Месопотамия, Аталидите - Пергамон, а други водачи имали други части. Всяко семейство лидери давало пари за изкуство по начин, който се различавал от начина, по който го правели градовете-държави. Те направили големи градове и сложни групи от сгради по начин, който повечето градове-държави вече били спрели да правят към 500 г. пр. Този начин на изграждане на сгради е бил нов за Гърция. Този начин не се е състоял в опити да се промени или поправи естественото място, а в това сградите да съответстват на естественото място. Имало е много места за удоволствие, например много театри и места за разходка. Елинистическите държави са имали късмет, защото са разполагали с много празно пространство, където са можели да направят нови големи градове. Някои от новите им градове са Антиохия, Пергамон и Селевкия на Тигър.
Пергамон е много добър пример за елинистическа архитектура. Той започва с проста крепост на Акропола (много голяма скала). Различните царе на Аталидите я дострояват и създават огромна група от сгради. Сградите се простират от Акропола в много посоки, като използват естествения начин на живот в тази част на земята. Агората, на юг, на най-ниското ниво, има галерии по страните си, със стоаи (красиви високи каменни неща, които поддържат покрива.) Агората е началото на улица, която преминава през целия Акропол. На изток и на върха на скалата са сградите на организаторите, водачите и войниците. От западната страна, на средно ниво, са религиозните сгради. Една от най-големите е тази с Пергамонския олтар, който се нарича "на боговете и на великаните" и е едно от най-красивите произведения на гръцката скулптура. Един много голям театър има пейки, опънати по страните на хълма, за да могат хората да седнат, и може да побере почти 10 000 души.
По онова време те обичаха да правят много големи неща. Вторият храм на Аполон в Дидима е бил такъв. Намирал се е на двадесет километра от Милет в Йония. Дафнис от Милет направил проекта за него в края на четвърти век пр.н.е. (около 300 г. пр.н.е.), но той така и не бил завършен. Продължили да го строят до II в. от н.е. (около 100 г. от н.е.). Светилището (специалната част на храма) е едно от най-големите, правени някога край Средиземно море. Вътре има много голямо помещение, килията има два реда колони (високи кръгли неща) около него. Колоните са от йонийски тип, високи почти 20 метра, с много сложни каменни произведения на изкуството по основите и върховете.
Олтар на Пергамон, Музей Пергамон, Берлин
Скулптура
Елинистическата скулптура включва портрети, които показват неща като страдание, сън или старост.
Атал I (269-197 г. пр.н.е.), в чест на победата си при Кайкуш срещу галите, наричани от гърците галати, е изваял две серии от вотивни групи: Първата, посветена на Акропола в Пергамон, включва известния гал, който убива себе си и жена си, като оригиналът е изгубен (най-доброто копие се намира в музея Massimo alle Terme в Рим, вж. илюстрацията); втората група, поднесена на Атина, е съставена от малки бронзови фигури на гърци, амазонки, богове и великани, перси и гали. Артемида Роспильози от Лувъра вероятно е копие на една от тях; що се отнася до копията на Умиращия гал, те са били многобройни през римския период. Изразяването на чувствата, категоричността на детайлите - тук гъсти коси и мустаци - и жестокостта на движенията са характерни за пергамския стил.
Тези характеристики достигат своя връх във фризовете на Големия олтар в Пергамон, украсен по заповед на Евмен II (197-159 г. пр.н.е.) с гигантомахия, дълга 110 метра, илюстрираща в камък поема, съставена специално за двора. В нея олимпийците триумфират, всеки на своята страна, над гигантите, повечето от които са преобразени в диви зверове: змии, хищни птици, лъвове или бикове. Майка им Гея, дошла им на помощ, не може да направи нищо и трябва да гледа как се превиват от болка под ударите на боговете.
В елинистическата скулптура се появява още един феномен: приватизацията, която включва възвръщането на по-стари обществени модели в декоративната скулптура. Този тип ретроспективен стил съществува и в керамиката. Що се отнася до портретите, те са оцветени с натурализъм, под влияние на римското изкуство.
Фавн Барберини, мраморно копие на бронзов оригинал, около 200 г. пр.н.е., Глиптотека, Мюнхен
Картини и мозайки
Малко гръцки стенописи са оцелели през вековете. Въпреки това можем да изучаваме елинистичните влияния в римските фрески, например тези от Помпей или Херкулан. Някои мозайки дават доста добра представа за "голямата живопис" от този период: това са копия на фрески. Пример за това е мозайката "Александър", изобразяваща сблъсъка на младия завоевател и великия цар Дарий III в битката при Исус - мозайка, която украсява стените на Дома на фавна в Помпей. Смята се, че тя е копие на творба, описана от Плиний Старши (XXXV, 110), която е била нарисувана от Филоксен от Еретрия за македонския цар Касандър в края на IV в. пр. Мозайката ни позволява да се възхитим на избора на цветове, на композицията на ансамбъла с въртеливо движение и изразителност на лицето.
Археологическите открития в гробището на Пагасе (близо до съвременния Волос), на ръба на Пагаския залив, или отново във Вергина (1987 г.), в бившето кралство Македония, разкриват някои оригинални творби. Така например в гробницата, за която се твърди, че е на Филип II, е открит голям фриз, изобразяващ царски лов на лъв, забележителен със своята композиция, разположението на фигурите в пространството и реалистичното представяне на природата.
Елинистическият период е също така време на развитие на мозайката, особено с творбите на Созос от Пергамон, активен през II в. пр.н.е. и единственият художник на мозайки, цитиран от Плиний (XXXVI, 184). Вкусът му към trompe l'oeil (оптическа илюзия) и ефектите на средата се откриват в няколко приписвани му творби, като "Непочистеният под" във Ватиканския музей, представляващ остатъци от трапеза (рибни кости, кости, празни черупки и др.), и "Басейнът на гълъба" в Капитолийския музей, известен чрез репродукция, открита във вилата на Адриан. В нея се виждат четири гълъба, кацнали на ръба на басейн, пълен с вода. Единият от тях се полива, докато другите сякаш си почиват, което създава ефекти на отражения и сенки, отлично проучени от художника.
Мозайката "Александър" от Къщата на фавна, Помпей, сега в Националния археологически музей, Неапол
Керамика
Елинистическият период е периодът на упадък на рисуването върху вази. Най-често срещаните вази са черни и еднообразни, с лъскав вид, наподобяващ този на лак, украсени с прости мотиви на цветя или фестони. Това е и периодът, в който се появяват релефни вази, несъмнено по подобие на вазите, изработени от благородни метали: релефни венци са нанесени върху тялото на вазата или отново показаната тук е получила жилки или гадулки. Срещат се и по-сложни релефи, изобразяващи животни или легендарни същества. Формите на вазите също са вдъхновени от традицията на метала: така е с лагиноса (на снимката), типичен за периода съд за вино.
Успоредно с това съществува традиция на полихроматичната фигурална живопис: художниците се стремят към по-голямо разнообразие от нюанси, отколкото в миналото. Тези по-нови цветове обаче са по-деликатни и не поддържат топлина. Затова рисуването се извършва след изпичането, противно на традиционната практика. Крехкостта на пигментите не позволява честото използване на тези вази, те са запазени за употреба при погребения. Най-представителните екземпляри от този стил произхождат от Центурипе в Сицилия, където работилницата е била активна до III в. пр. н. е. Тези вази се характеризират с основа, боядисана в розово. Фигурите, често женски, са представени в цветно облекло: синьо-виолетов хитон, жълта химация, бяло покривало. Стилът напомня за Помпей и се разполага много повече на страната на величествените съвременни картини, отколкото на наследството на червенофигурната керамика.
Лагинос, украсен с музикални инструменти, 150100 г‑. пр.н.е., Лувъра
Малки изкуства
Метално изкуство
Напредъкът в леенето на бронз дава възможност на гърците да създават големи произведения, като Родоския колос с височина 32 метра. Много от големите бронзови статуи са били изгубени - като по-голямата част от тях са били претопени, за да се възстанови материалът. Поради тази причина до днес съществуват само по-малките предмети. За щастие по време на елинистическа Гърция суровините са били в изобилие след източните завоевания.
Работата върху метални вази придобива нова пълнота: художниците се състезават помежду си с голяма виртуозност. В Панагюрище (днес в България) са открити умело изваяни златни вази: на една амфора дръжките са оформени от двама растящи кентаври. В Дервени, недалеч от Солун, в една гробница е открит голям кратер с бронзови волути, датиращ приблизително от 320 г. пр. н. е. и тежащ 40 килограма (Дервенски кратер). Тя е украсена с 32-сантиметров фриз от релефни фигури, представящи Дионис, заобиколен от Ариадна и нейната процесия от сатири и маениди. Шията е украсена с орнаментални мотиви, а четири сатири във висок релеф са небрежно седнали на раменете на вазата. Подобна е еволюцията и при ювелирното изкуство. Бижутерите от онова време са се справяли отлично с детайлите и филиграните: така погребалните венци представят много реалистични листа на дървета или житни стъбла. През този период процъфтява вграждането на скъпоценни камъни.
Фигурките бяха също толкова модерни. Те изобразявали както божества, така и предмети от съвременния живот. Така се появява темата за "негъра", особено в Птолемеев Египет: тези статуетки на чернокожи юноши са успешни чак до римския период. Понякога те се свеждали до повторение на форма от големите скулптури: така се откриват многобройни копия в миниатюра на Тихе (късмет) от Антиохия, чийто оригинал датира от началото на III в. пр.
Фигурки от теракота
Преди това запазена за религиозна употреба, в елинистична Гърция гръцката теракотена фигурка се използва по-често за погребални и дори декоративни цели. Усъвършенстването на техниките на формоване позволява създаването на истински миниатюрни статуи с високо ниво на детайлност.
В Танагра, Беотия, фигурките, изпълнени с живи цветове, най-често изобразяват елегантни жени в сцени, изпълнени с очарование. В Смирна, в Мала Азия, се срещат два основни стила един до друг: първо, копия на шедьоври на голямата скулптура, като например Фарнезкия Херкулес в позлатена теракота. В съвсем друг жанр са "гротеските", които контрастират жестоко с каноните на "гръцката красота": короплатосът (производителят на фигури) създава деформирани тела в мъчителни пози - гърбави, епилептици, хидроцефалици, затлъстели жени и др. Затова може да се запитаме дали това не са медицински модели, тъй като град Смирна е известен с медицинското си училище. А може и да са просто карикатури, предназначени да предизвикат смях. Гротеските се срещат еднакво често както в Тарс, така и в Александрия.
Изкуството на стъклото и глиптиката
През елинистичния период гърците, които дотогава познават само формовано стъкло, откриват техниката на издухване на стъкло, което дава възможност за нови форми. Изкуството на стъклото се развива най-вече в Италия. Формоването на стъкло продължава, особено при създаването на бижута от интаглио.
Изкуството на гравиране върху скъпоценни камъни почти не напредва, като се ограничава до масово производство, на което липсва оригиналност. Като компенсация се появява камеята. То се отнася до изрязване на релеф върху камък, съставен от няколко цветни слоя, което позволява обектът да бъде представен релефно чрез въздействието на цвета. След това той се монтира на висулка или пръстен. През елинистическия период са създадени някои шедьоври като камеята на Гонзага Archived 2009-04-02 at the Wayback Machine, понастоящем съхранявана в Ермитажа.
Елементи на погребален венец, III в. от н.е., Лувър
Дебела жена, държаща стомна с вино, Керч, втора половина на IV в. пр.н.е., Лувър
Свързани страници
- Крилатата победа от Самотраки
Въпроси и отговори
В: Какво представлява изкуството от елинистическото време?
О: Изкуството на елинистическото време (от 400 г. пр. н. е. до края на I в. пр. н. е.) в Гърция) включва скулптура и живопис, наред с други неща.
Въпрос: Кой е казал, че изкуството от този период не е добро?
О: Плиний Стари говори за гръцката скулптура от класическото време (500 г. пр. Хр. - 323 г. пр. Хр., преди елинистическото време) и след това казва Cessavit deinde ars ("тогава изкуството спря").
Въпрос: Кои са някои известни произведения на изкуството от този период?
О: Някои известни произведения на изкуството от този период включват Лаокоин, Венера дьо Мило и Крилатата победа от Самотраки.
В: Как се е променило мнението на хората за елинистичните произведения на изкуството с течение на времето?
О: Напоследък хората се вглеждат по-внимателно в писанията за елинистическото време и откриват произведения на изкуството от тази епоха във Вергина и на други места, което ги кара да признаят, че това наистина е много добро изкуство.
В: Кога започва елинистическото изкуство?
О: Елинистическото изкуство започва около 400 г. пр. н. е. и продължава до около 100 г. пр. н. е.
В: Къде са открити произведения на изкуството от този период?
О: Произведения на изкуството от този период са открити във Вергина, както и на други места в Гърция.
В: Какво казва Плиний за гръцката скулптура по време на класическата епоха?
О: Когато говори за гръцката скулптура по време на класическата епоха (500 г. пр. Хр. - 323 г. пр. Хр.), Плиний казва Cessavit deinde ars ("тогава изкуството спря").
обискирам