Елинистическо изкуство: определение, скулптура и известни творби

Едно от нещата, които правят елинистическото време различно от другите времена, е разделянето на страната на Александър Велики на по-малки части. Във всяка част имало семейство от водачи. Птолемеите имали Египет, Селевкидите - Месопотамия, Аталидите - Пергамон, а други водачи имали други части. Всяко семейство лидери давало пари за изкуство по начин, който се различавал от начина, по който го правели градовете-държави. Те направили големи градове и сложни групи от сгради по начин, който повечето градове-държави вече били спрели да правят към 500 г. пр. Този начин на изграждане на сгради е бил нов за Гърция. Този начин не се е състоял в опити да се промени или поправи естественото място, а в това сградите да съответстват на естественото място. Имало е много места за удоволствие, например много театри и места за разходка. Елинистическите държави са имали късмет, защото са разполагали с много празно пространство, където са можели да направят нови големи градове. Някои от новите им градове са Антиохия, Пергамон и Селевкия на Тигър.

Пергамон е много добър пример за елинистическа архитектура. Той започва с проста крепост на Акропола (много голяма скала). Различните царе на Аталидите я дострояват и създават огромна група от сгради. Сградите се простират от Акропола в много посоки, като използват естествения начин на живот в тази част на земята. Агората, на юг, на най-ниското ниво, има галерии по страните си, със стоаи (красиви високи каменни неща, които поддържат покрива.) Агората е началото на улица, която преминава през целия Акропол. На изток и на върха на скалата са сградите на организаторите, водачите и войниците. От западната страна, на средно ниво, са религиозните сгради. Една от най-големите е тази с Пергамонския олтар, който се нарича "на боговете и на великаните" и е едно от най-красивите произведения на гръцката скулптура. Един много голям театър има пейки, опънати по страните на хълма, за да могат хората да седнат, и може да побере почти 10 000 души.

По онова време те обичаха да правят много големи неща. Вторият храм на Аполон в Дидима е бил такъв. Намирал се е на двадесет километра от Милет в Йония. Дафнис от Милет направил проекта за него в края на четвърти век пр.н.е. (около 300 г. пр.н.е.), но той така и не бил завършен. Продължили да го строят до II в. от н.е. (около 100 г. от н.е.). Светилището (специалната част на храма) е едно от най-големите, правени някога край Средиземно море. Вътре има много голямо помещение, килията има два реда колони (високи кръгли неща) около него. Колоните са от йонийски тип, високи почти 20 метра, с много сложни каменни произведения на изкуството по основите и върховете.

Елинистическата скулптура включва портрети, които показват неща като страдание, сън или старост.

Атал I (269-197 г. пр.н.е.), в чест на победата си при Кайкуш срещу галите, наричани от гърците галати, е изваял две серии от вотивни групи: Първата, посветена на Акропола в Пергамон, включва известния гал, който убива себе си и жена си, като оригиналът е изгубен (най-доброто копие се намира в музея Massimo alle Terme в Рим, вж. илюстрацията); втората група, поднесена на Атина, е съставена от малки бронзови фигури на гърци, амазонки, богове и великани, перси и гали. Артемида Роспильози от Лувъра вероятно е копие на една от тях; що се отнася до копията на Умиращия гал, те са били многобройни през римския период. Изразяването на чувствата, категоричността на детайлите - тук гъсти коси и мустаци - и жестокостта на движенията са характерни за пергамския стил.

Тези характеристики достигат своя връх във фризовете на Големия олтар в Пергамон, украсен по заповед на Евмен II (197-159 г. пр.н.е.) с гигантомахия, дълга 110 метра, илюстрираща в камък поема, съставена специално за двора. В нея олимпийците триумфират, всеки на своята страна, над гигантите, повечето от които са преобразени в диви зверове: змии, хищни птици, лъвове или бикове. Майка им Гея, дошла им на помощ, не може да направи нищо и трябва да гледа как се превиват от болка под ударите на боговете.

В елинистическата скулптура се появява още един феномен: приватизацията, която включва възвръщането на по-стари обществени модели в декоративната скулптура. Този тип ретроспективен стил съществува и в керамиката. Що се отнася до портретите, те са оцветени с натурализъм, под влияние на римското изкуство.

Малко гръцки стенописи са оцелели през вековете. Въпреки това можем да изучаваме елинистичните влияния в римските фрески, например тези от Помпей или Херкулан. Някои мозайки дават доста добра представа за "голямата живопис" от този период: това са копия на фрески. Пример за това е мозайката "Александър", изобразяваща сблъсъка на младия завоевател и великия цар Дарий III в битката при Исус - мозайка, която украсява стените на Дома на фавна в Помпей. Смята се, че тя е копие на творба, описана от Плиний Старши (XXXV, 110), която е била нарисувана от Филоксен от Еретрия за македонския цар Касандър в края на IV в. пр. Мозайката ни позволява да се възхитим на избора на цветове, на композицията на ансамбъла с въртеливо движение и изразителност на лицето.

Археологическите открития в гробището на Пагасе (близо до съвременния Волос), на ръба на Пагаския залив, или отново във Вергина (1987 г.), в бившето кралство Македония, разкриват някои оригинални творби. Така например в гробницата, за която се твърди, че е на Филип II, е открит голям фриз, изобразяващ царски лов на лъв, забележителен със своята композиция, разположението на фигурите в пространството и реалистичното представяне на природата.

Елинистическият период е също така време на развитие на мозайката, особено с творбите на Созос от Пергамон, активен през II в. пр.н.е. и единственият художник на мозайки, цитиран от Плиний (XXXVI, 184). Вкусът му към trompe l'oeil (оптическа илюзия) и ефектите на средата се откриват в няколко приписвани му творби, като "Непочистеният под" във Ватиканския музей, представляващ остатъци от трапеза (рибни кости, кости, празни черупки и др.), и "Басейнът на гълъба" в Капитолийския музей, известен чрез репродукция, открита във вилата на Адриан. В нея се виждат четири гълъба, кацнали на ръба на басейн, пълен с вода. Единият от тях се полива, докато другите сякаш си почиват, което създава ефекти на отражения и сенки, отлично проучени от художника.

Елинистическият период е периодът на упадък на рисуването върху вази. Най-често срещаните вази са черни и еднообразни, с лъскав вид, наподобяващ този на лак, украсени с прости мотиви на цветя или фестони. Това е и периодът, в който се появяват релефни вази, несъмнено по подобие на вазите, изработени от благородни метали: релефни венци са нанесени върху тялото на вазата или отново показаната тук е получила жилки или гадулки. Срещат се и по-сложни релефи, изобразяващи животни или легендарни същества. Формите на вазите също са вдъхновени от традицията на метала: така е с лагиноса (на снимката), типичен за периода съд за вино.

Успоредно с това съществува традиция на полихроматичната фигурална живопис: художниците се стремят към по-голямо разнообразие от нюанси, отколкото в миналото. Тези по-нови цветове обаче са по-деликатни и не поддържат топлина. Затова рисуването се извършва след изпичането, противно на традиционната практика. Крехкостта на пигментите не позволява честото използване на тези вази, те са запазени за употреба при погребения. Най-представителните екземпляри от този стил произхождат от Центурипе в Сицилия, където работилницата е била активна до III в. пр. н. е. Тези вази се характеризират с основа, боядисана в розово. Фигурите, често женски, са представени в цветно облекло: синьо-виолетов хитон, жълта химация, бяло покривало. Стилът напомня за Помпей и се разполага много повече на страната на величествените съвременни картини, отколкото на наследството на червенофигурната керамика.

Метално изкуство

Напредъкът в леенето на бронз дава възможност на гърците да създават големи произведения, като Родоския колос с височина 32 метра. Много от големите бронзови статуи са били изгубени - като по-голямата част от тях са били претопени, за да се възстанови материалът. Поради тази причина до днес съществуват само по-малките предмети. За щастие по време на елинистическа Гърция суровините са били в изобилие след източните завоевания.

Работата върху метални вази придобива нова пълнота: художниците се състезават помежду си с голяма виртуозност. В Панагюрище (днес в България) са открити умело изваяни златни вази: на една амфора дръжките са оформени от двама растящи кентаври. В Дервени, недалеч от Солун, в една гробница е открит голям кратер с бронзови волути, датиращ приблизително от 320 г. пр. н. е. и тежащ 40 килограма (Дервенски кратер). Тя е украсена с 32-сантиметров фриз от релефни фигури, представящи Дионис, заобиколен от Ариадна и нейната процесия от сатири и маениди. Шията е украсена с орнаментални мотиви, а четири сатири във висок релеф са небрежно седнали на раменете на вазата. Подобна е еволюцията и при ювелирното изкуство. Бижутерите от онова време са се справяли отлично с детайлите и филиграните: така погребалните венци представят много реалистични листа на дървета или житни стъбла. През този период процъфтява вграждането на скъпоценни камъни.

Фигурките бяха също толкова модерни. Те изобразявали както божества, така и предмети от съвременния живот. Така се появява темата за "негъра", особено в Птолемеев Египет: тези статуетки на чернокожи юноши са успешни чак до римския период. Понякога те се свеждали до повторение на форма от големите скулптури: така се откриват многобройни копия в миниатюра на Тихе (късмет) от Антиохия, чийто оригинал датира от началото на III в. пр.

Фигурки от теракота

Преди това запазена за религиозна употреба, в елинистична Гърция гръцката теракотена фигурка се използва по-често за погребални и дори декоративни цели. Усъвършенстването на техниките на формоване позволява създаването на истински миниатюрни статуи с високо ниво на детайлност.

В Танагра, Беотия, фигурките, изпълнени с живи цветове, най-често изобразяват елегантни жени в сцени, изпълнени с очарование. В Смирна, в Мала Азия, се срещат два основни стила един до друг: първо, копия на шедьоври на голямата скулптура, като например Фарнезкия Херкулес в позлатена теракота. В съвсем друг жанр са "гротеските", които контрастират жестоко с каноните на "гръцката красота": короплатосът (производителят на фигури) създава деформирани тела в мъчителни пози - гърбави, епилептици, хидроцефалици, затлъстели жени и др. Затова може да се запитаме дали това не са медицински модели, тъй като град Смирна е известен с медицинското си училище. А може и да са просто карикатури, предназначени да предизвикат смях. Гротеските се срещат еднакво често както в Тарс, така и в Александрия.

Изкуството на стъклото и глиптиката

През елинистичния период гърците, които дотогава познават само формовано стъкло, откриват техниката на издухване на стъкло, което дава възможност за нови форми. Изкуството на стъклото се развива най-вече в Италия. Формоването на стъкло продължава, особено при създаването на бижута от интаглио.

Изкуството на гравиране върху скъпоценни камъни почти не напредва, като се ограничава до масово производство, на което липсва оригиналност. Като компенсация се появява камеята. То се отнася до изрязване на релеф върху камък, съставен от няколко цветни слоя, което позволява обектът да бъде представен релефно чрез въздействието на цвета. След това той се монтира на висулка или пръстен. През елинистическия период са създадени някои шедьоври като камеята на Гонзага Archived 2009-04-02 at the Wayback Machine, понастоящем съхранявана в Ермитажа.

• Крилатата победа от Самотраки