Селевкидската империя: еллинистическа държава от Анатолия до Инд
Селевкидската империя: могъща елинистическа държава от Анатолия до Инд — история, владетели, военни кампании и културен синтез, оказал влияние върху Персия и Близкия изток.
Селевкидската империя е елинистическа (или древногръцка) държава, наследник на империята на Александър Велики. В най-големия си обхват империята включва Централна Анатолия, Леванта, Месопотамия, Персия, Туркменистан, Памир и долината на Инд. Селевкидите възприемат и развиват много от администрацията и институциите на предишната персийска държава, докато запазват силно елинско (гръцко) културно присъствие в управлението и градската структура.
Държавата е основана от Селевк I Никатор след разпадането на империята на Александър. За начало на династията често се посочва 312 г. пр.н.е., когато Селевк завладява Вавилон; като политическа сила тя действа от началото на III в. пр.н.е. до окончателното й падане в края на I в. пр.н.е. В периода на своето разширение селевкидите създават множество нови градове (често именувани на владетели – напр. Селевкия, Антиохия) и подпомагат разпространението на елинистичната култура в Близкия и Средния изток.
Преди всичко тя е наследник на Ахеменидската империя в Персия — използва нейния административен модел (сатрапии) и мрежа от пътища и градове. В по-късни векове териториите, които някога са били в пределите ѝ, биват подложени на нови походи и трансформации: през средновековието и ранното ново време те са завладени в хода на арабските завоевания и образуването на Ислямския халифат — първоначално под управлението на Рашидунската империя (в средата на VII в. сл. Хр.), а по-късно значителни части стават част от империята на Умаядите и след това от империята на Абасидите. (Завладяванията на Близкия изток и Персия от арабските сили се случват основно през 630–650-те години сл. Хр., а оформянето на Умаядския и Абасидския халифат следва в следващите векове.)
Произход и ранно развитие
Селевкидската династия възниква в условията на борба между диадохите — наследниците на Александър. Селевк I Никатор успява да консолидира огромни територии в Изтока, но много от тях са нестабилни и трудно управлявани, поради голямото географско разстояние, етническите различия и чести вътрешни конфликти. Ранният период е белязан от съглашения и конфликти с други елинистически владения — най-вече с Птолемеите (Египет) за контрола над Сирия и Леванта.
Структура на държавата и столици
Административната структура съчетава елинистични институции (полиси, гръцки гарнизони, гръцко-езична администрация) с остатъци от персийската система на сатрапии. Важни градове-столици и центрове са Вавилон и по-късно Селевкия на Тигър, а в западната част ключов център става Антиохия (на Оронт), която се превръща в едно от най-големите и културно влиятелни градски селища на елинистичния свят.
Външна политика и войни
- Борби с Птолемеите: няколко сирийски войни за контрол над Леванта и Кипър.
- Договори и поражения от Рим: след поражението при магистрални сблъсъци и интервенции, най-важният момент е Договорът от Апамея (188 г. пр.н.е.), който отслабва влиянието им в Мала Азия и дава територии на съюзници на Рим.
- Източни предизвикателства: отделяне на Гръко-бактрийското царство през III в. пр.н.е. и възходът на Партиите, които постепенно завземат Месопотамия и големи части от Персия през II–I в. пр.н.е.
- Вътрешни борби за престола и чести въстания на местни владетели, които допринасят за фрагментацията на държавата.
Култура, общество и икономика
Селевкидската държава е многоетнично и мултикултурно образувание. В градовете живеят гърци и македонци, местни персийци, семити, месопотамци, индийски и централноазиатски групи. В обществото се наблюдава синтез: елинистичните елементи — езикът (гръцки), полисният живот, изкуството и монетното дело — се съчетават с местните обичаи и религии. Империята е важен търговски възел между Средиземноморието, Персия и Индия; пътищата и реките (Тигър и Ефрат) подпомагат движението на стоки и идеи.
Религия и култ към владетеля
Религиозният живот е разнообразен — елинистическия пантеон и местните източни култове съжителстват. Практикува се и култ към царя, който в някои случаи е представян в божествени или полубожествени форми, особено при стремежи за легитимност и централна власт.
Упадък и край
От III в. пр.н.е. нататък империята постепенно губи контрол над далечните си провинции: Гръко-бактрийците и по-късно индо-гръцките царства се отделят на изток, партиите изместват селевкидите в Месопотамия, а в западните им провинции римската експанзия и местни владетели допринасят за ограничаването на властта им. Последните години на династията са белязани от отчаяни опити за възстановяване и от вътрешни борби за наследство. Краят на независимото селевкидско владичество обикновено се свързва с римската намеса в Сирия и средния Изток през I в. пр.н.е.; традиционно се посочва 64–63 г. пр.н.е., когато римският генерал Помпей поставя голяма част от териториите под римски контрол.
Наследство
Селевкидите оставят трайно наследство: разпространяват елинистична култура, градска организация и изкуство в обширни райони от Изтока; създават мостове за търговия и културен обмен между Средиземноморието, Близкия изток и Централна/Южна Азия. Мнозина изследователи виждат в делото им важен фактор за формирането на по-късните цивилизации в региона, включително ролята на техните градове като центрове на образованието, администрацията и търговията.
От 323 до 63 г. пр.н.е. династията на Селевкидите има над 30 царе, чиято нестабилност и частични успехи и поражения отразяват трудността да се управлява толкова разпъната и многообразна империя в продължение на векове.
Разделянето на империята на Александър (323-281 г. пр.н.е.)
Александър Велики завладява Персийската империя, но по-късно умира млад, оставяйки огромната си империя с частично елинизирана култура без възрастен наследник.
През 323 г. пр.н.е. империята е поставена под управлението на регент на име Пердикас, а при разделянето на Вавилон териториите са разделени между генералите на Александър, които по този начин стават сатрапи. Лидерите, които смятали, че трябва да имат повече, започвали войни, за да го получат. Скоро различните части на империята започнали да воюват помежду си.
Ранната империя на Селевкидите
Селевк I Сотер е един от генералите на Александър, който получава част от огромната империя, която Александър е създал. Той получил огромни територии в Сирия, Вавилон, Анадола и дори в Индия. Когато Пердикас бил убит при политическо убийство от Птолемей Египетски, едва крепящата се империя се разпаднала на части. Селевкидската империя бързо се разширява, като в крайна сметка завладява части от Тракия на запад и напредва покрай Инд на изток.
Селевк I неколкократно се сблъсква с южния си съперник за властта - династията на Птолемеите. Династията на Птолемеите контролира по-голямата част от Египет и земите около него и многократно се сражава със Селевкидската империя за контрол над Сирия. Селевк I завладява голяма част от Анадола и се готви да нахлуе в Македония, когато е убит. Това за момент слага край на амбициите на Селевкидската империя в Гърция. След смъртта на Селевк I наследниците му изразходват голяма част от времето и парите си, за да поддържат огромната империя, която са наследили. В това те постигат значителни успехи, но обширността на империята не позволява на наследниците на Селевк да я контролират ефективно.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво е представлявала империята на Селевкидите?
О: Селевкидската империя е елинистическа държава, която наследява империята на Александър Велики.
В: Какви области е обхващала Селевкидската империя в най-големия си обхват?
О: В най-голяма степен Селевкидската империя е обхващала Централна Анатолия, Леванта, Месопотамия, Персия, Туркменистан, Памир и долината на Инд.
Въпрос: Коя империя е наследена от Селевкидската империя?
О: Селевкидската империя е наследник най-вече на Ахеменидската империя в Персия.
В: Коя империя завладява и управлява Селевкидската империя от 650 до 660 г. от н.е.?
О: Ислямският халифат (Рашидунската империя) завладява и управлява Селевкидската империя от 650 до 660 г. от н.е.
В: Какво се случва с голяма част от територията на Селевкидската империя по-късно?
О: Голяма част от територията на Селевкидската империя става част от империята на Умаядите, а след това и от империята на Абасидите.
В: Колко царе е имала династията на Селевкидите?
О: Династията на Селевкидите има над 30 царе от 323 до 63 г. пр.
В: Какъв е периодът на съществуване на Селевкидската империя?
О: Селевкидската империя е съществувала от 323 до 63 г. пр.
обискирам