Северинска династия
Северианската династия е римска императорска династия, управлявала Римската империя между 193 и 235 г. Династията е основана от римския пълководец Септимий Север, който се издига на власт по време на гражданската война през 193 г., известна като Годината на петимата императори.
Макар че Септимий Север успешно възстановява мира след сътресенията в края на II в., династията е нарушена от нестабилни семейни отношения и постоянни политически сътресения. Това предвещава предстоящата криза от Трети век. Това е последната линия на Принципата, основана от Август.
Северианското тондо , на което са изобразени Септимий Север и неговите синове
Последователност
Датите отразяват статута на Август.
- Септимий Север (193-211 г.)
- Каракала (198-217): най-голям син. Жесток и коварен; убива брат си. Твърди се, че 20 000 души са били убити или забранени (обявени за "врагове на държавата") от него.
- Гета (209-211) - по-малък син; младши съимператор след смъртта на баща си. Той е убит от Каракала.
- Макрин (217-218 г.): Не е роднина; той е преторианският префект, който убива Каракала.
- Елагабал (Varius Avitus Bassianus, 218-222 г.): роднина и тийнейджър (р. ~203/205 г.), за когото се носят слухове, че е транссексуален и бисексуален. Убит от преторианската гвардия.
- Александър Север (222-235 г.): братовчед на Елагабал; също тийнейджър. Най-добрият от по-късните Севериди, управлявал добре с помощта на способната си майка. Управлява зле войната срещу германците, които нахлуват в Галия, и е свален от войниците.
Краят на Северидите поставя началото на кризата от третия век.
