Умаядски халифат | вторият от четирите големи ислямски халифата
Умаядският халифат е вторият от четирите големи ислямски халифата, създадени след смъртта на Мохамед.
По онова време това е най-голямата империя в света. Тя е петата по големина империя в историята.
Той е управляван от династията на Умаядите (на арабски: بنو أمية, Banu Umayyah), които идват от Мека, в днешна Саудитска Арабия. Столицата им е Дамаск от 661 до 744 г., Харан от 744 до 750 г., а по време на изгнание столицата им е Кордоба (756-1031 г.).
Произход
Според традицията фамилията Умаяд (известна също като Бану Абд-Шамс) и ислямският пророк Мохамед имат общ прародител - Абд Манаф ибн Кусай. Мохамед произхожда от Абд Мунаф чрез сина му Хашим, а Умаядите произхождат от Абд Мунаф чрез друг син - Абд-Шамс. Поради това двете фамилии се смятат за различни кланове (съответно тези на Хашим и на Умайя) на едно и също арабско племе (това на курайшите).
Умаядите и хашимите са били ожесточени съперници. Съперничеството идва от първоначалното противопоставяне на Абу Суфян ибн Харб, внук на Умайя, на Мохамед и исляма. Той се опитва да се отърве от новата религия, като води редица битки. Но в крайна сметка приема исляма, както и неговият син (бъдещият халиф Муавия I), и двамата осигуряват така необходимите политически и дипломатически умения за управлението на бързо разрастващата се ислямска империя.
Началото на управлението на Умаядите датира от убийството на Усман през 656 г. По това време Али, член на клана Хашим и братовчед на Пророка Мохамед, става халиф. Скоро той среща съпротивата на няколко фракции и премества столицата си от Медина в Куфа. Възникналият конфликт, продължил от 656 до 661 г., е известен като Първата фитна ("време на изпитание").
Първоначално Али се противопоставя на алианс, воден от Айша, вдовицата на Мохамед, и Талхах и Ал-Зубайр, двама от сподвижниците на Пророка. Двете страни се сблъскват в битката при Камилата през 656 г., където Али печели решителна победа.
Когато Али е убит през 661 г., Муавия тръгва към Куфа. Там той убеждава някои от поддръжниците на Али да го приемат за халиф вместо сина на Али, Хасан. След това премества столицата на халифата в Дамаск. Сирия остава база на властта на Омаядите до края на династията.
Голямата джамия в Дамаск, построена от халиф Ал-Валид I.
Разширяването на халифата при Умаядите. Разширяване при пророка Мохамед, 622-632 г. Експанзия по време на Патриаршеския халифат, 632-661 г. Разширяване по време на Умаядския халифат, 661-750 г.
Въпроси и отговори
В: Какво е представлявал Умаядският халифат?
О: Умаядският халифат е вторият от четирите големи ислямски халифата, създадени след смъртта на Мохамед. Той е най-голямата империя в света по онова време и се смята за една от петте най-големи империи в историята.
Въпрос: Кой го е управлявал?
О: Управлявала я е династията на Умаядите (на арабски: بنو أمية, Banu Umayyah). Те са от Мека, която се намира в днешна Саудитска Арабия.
Въпрос: Къде се е намирала столицата ѝ?
О: Столицата ѝ се е намирала в Дамаск в периода 661-744 г., в Харан в периода 744-750 г. и в Кَрдоба (756-1031 г.), когато са били в изгнание.
Въпрос: Колко време е продължил този халифат?
О: Този халифат е продължил около 370 години до 1031 г.
В: Какви други халифати са съществували преди този?
О: Преди този халифат е имало три други големи ислямски халифата, създадени след смъртта на Мохамед - Рашидунски халифат, Умаядски халифат и Абасидски халифат.
Въпрос: На какъв език са говорили през този период? О: През този период арабският език е говорен предимно от живеещите в империята.
В: Каква религия са изповядвали през този период? О: През този период жителите на империята изповядват исляма.
