Умаядският (Умайядски) халифат — история, територия и столици

Умаядският халифат — история, територия и столици: проследете възхода на могъщата Умаядска династия и ролята на Дамаск, Харан и Кордоба в глобалната империя.

Автор: Leandro Alegsa

Умаядският халифат е вторият от четирите големи ислямски халифата, създадени след смъртта на Мохамед.

По онова време това е най-голямата империя в света. Тя е петата по големина империя в историята.

Той е управляван от династията на Умаядите (на арабски: بنو أمية, Banu Umayyah), които идват от Мека, в днешна Саудитска Арабия. Столицата им е Дамаск от 661 до 744 г., Харан от 744 до 750 г., а по време на изгнание столицата им е Кордоба (756-1031 г.).


Кратка историческа справка

Умаядският халифат възниква след края на първия халифат (ера на Праведните халифи). Основател на династията е Муавия I, който установява наследствена власт и пренася центъра на управлението от Арабския полуостров в Дамаск (661 г.). През управлението на Умаядите ислямската държава се превръща в глобална империя с разширени граници и сложна администрация.

Вътрешна политика и реформи

  • Административни и финансови реформи: при управляващия Абд ал-Малик (685–705) се извършват ключови реформи — въвеждане на арабския език в администрацията, сечене на монети с арабски надписи и централизация на държавните институции.
  • Социални напрежения: растящото недоволство сред немюсюлманските покорени народи и сред новите мюсюлмани (мавали) поради дискриминация и данъчни практики способстват за вътрешни противоречия и в крайна сметка за падането на династията.

Територия и военни завоевания

В най-големия си разцвет Умаядският халифат обхваща територии от Пиренейския полуостров на запад до река Инд на изток. Сред основните завоевания и експанзии са:

  • Завладяване на Северна Африка и преминаване в Иберийския полуостров (711 г.), където са основите на ислямското управление в ал-Андалус.
  • Напред в Централна Азия и Трансоксания, както и в Индия (с походите до областта Синд).
  • Утвърждаване на контрол в близкоизточните и северноафриканските провинции чрез развити управленски мрежи и военни гарнизони.

Столици и важни центрове

  • Дамаск — главна столица на Умаядите в продължение на почти един век; културен и административен център, място на големи строежи като Голямата джамия на Дамаск.
  • Харан — кратко използвана като център в последните години преди падането пред абасидите.
  • Кордоба — след бягството на принца Абд ар-Рахман I в Испания (756 г.) той установява независим емирст в ал-Андалус; от 929 г. под управлението на Абд ар-Рахман III Кордоба е обявена за халифат и остава важен политически и културен център до 1031 г.

Култура, архитектура и наследство

Умаядската епоха оставя богат архитектурен и културен принос: строежи като Голямата джамия на Дамаск и светилища като Куполът на скалата в Йерусалим (построен при Абд ал-Малик) са примери за синтез между византийски, персийски и арабски традиции. Умаядите насърчават развитие на административни практики, които оформят функционирането на по-късните ислямски държави. Установяването на арабския език като език на управление и култура ускори процеса на арабизация в широки региони.

Крах и продължение на династията

Противопоставянето между арабските кланове, икономическите трудности и религиозните опозиции довеждат до Абасидската революция. През 750 г. голяма част от Умаядската династия е свалена и избита при идването на Абасидите на власт. Един от членовете на династията — Абд ар-Рахман I — успява да избяга в ал-Андалус, където създава емирство, а по-късно — независимо халифатско владичество в Кордоба, което запазва влиянието и културното наследство на Умаядите до началото на XI век.

Значение

Умаядският халифат играе ключова роля за разпространението на исляма, оформянето на политическата карта на Близкия изток, Северна Африка и Иберийския полуостров, както и за културните и езикови промени в тези региони. Неговата администрация, архитектура и правни практики оказват дълготраен ефект върху историята на ислямския свят и на Европа.

Произход

Според традицията фамилията Умаяд (известна също като Бану Абд-Шамс) и ислямският пророк Мохамед имат общ прародител - Абд Манаф ибн Кусай. Мохамед произхожда от Абд Мунаф чрез сина му Хашим, а Умаядите произхождат от Абд Мунаф чрез друг син - Абд-Шамс. Поради това двете фамилии се смятат за различни кланове (съответно тези на Хашим и на Умайя) на едно и също арабско племе (това на курайшите).

Умаядите и хашимите са били ожесточени съперници. Съперничеството идва от първоначалното противопоставяне на Абу Суфян ибн Харб, внук на Умайя, на Мохамед и исляма. Той се опитва да се отърве от новата религия, като води редица битки. Но в крайна сметка приема исляма, както и неговият син (бъдещият халиф Муавия I), и двамата осигуряват така необходимите политически и дипломатически умения за управлението на бързо разрастващата се ислямска империя.

Началото на управлението на Умаядите датира от убийството на Усман през 656 г. По това време Али, член на клана Хашим и братовчед на Пророка Мохамед, става халиф. Скоро той среща съпротивата на няколко фракции и премества столицата си от Медина в Куфа. Възникналият конфликт, продължил от 656 до 661 г., е известен като Първата фитна ("време на изпитание").

Първоначално Али се противопоставя на алианс, воден от Айша, вдовицата на Мохамед, и Талхах и Ал-Зубайр, двама от сподвижниците на Пророка. Двете страни се сблъскват в битката при Камилата през 656 г., където Али печели решителна победа.

Когато Али е убит през 661 г., Муавия тръгва към Куфа. Там той убеждава някои от поддръжниците на Али да го приемат за халиф вместо сина на Али, Хасан. След това премества столицата на халифата в Дамаск. Сирия остава база на властта на Омаядите до края на династията.



 Голямата джамия в Дамаск, построена от халиф Ал-Валид I.  Zoom
Голямата джамия в Дамаск, построена от халиф Ал-Валид I.  

Разширяването на халифата при Умаядите.   Разширяване при пророка Мохамед, 622-632 г.   Експанзия по време на Патриаршеския халифат, 632-661 г.   Разширяване по време на Умаядския халифат, 661-750 г.  Zoom
Разширяването на халифата при Умаядите.   Разширяване при пророка Мохамед, 622-632 г.   Експанзия по време на Патриаршеския халифат, 632-661 г.   Разширяване по време на Умаядския халифат, 661-750 г.  

Свързани страници

 

Въпроси и отговори

В: Какво е представлявал Умаядският халифат?


О: Умаядският халифат е вторият от четирите големи ислямски халифата, създадени след смъртта на Мохамед. Той е най-голямата империя в света по онова време и се смята за една от петте най-големи империи в историята.

Въпрос: Кой го е управлявал?


О: Управлявала я е династията на Умаядите (на арабски: بنو أمية, Banu Umayyah). Те са от Мека, която се намира в днешна Саудитска Арабия.

Въпрос: Къде се е намирала столицата ѝ?


О: Столицата ѝ се е намирала в Дамаск в периода 661-744 г., в Харан в периода 744-750 г. и в Кَрдоба (756-1031 г.), когато са били в изгнание.

Въпрос: Колко време е продължил този халифат?


О: Този халифат е продължил около 370 години до 1031 г.

В: Какви други халифати са съществували преди този?


О: Преди този халифат е имало три други големи ислямски халифата, създадени след смъртта на Мохамед - Рашидунски халифат, Умаядски халифат и Абасидски халифат.

Въпрос: На какъв език са говорили през този период? О: През този период арабският език е говорен предимно от живеещите в империята.

В: Каква религия са изповядвали през този период? О: През този период жителите на империята изповядват исляма.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3