Съюзът Швеция–Норвегия (1814–1905) — лична уния и ключови факти

Съюзът на Швеция и Норвегия (на шведски: Svensk-norska unionen; на норвежки: Den svensk-norske union), официално Обединени кралства на Швеция и Норвегия, е лична уния. Той се е състоял от отделните кралства Швеция и Норвегия под управлението на един и същ монарх. Продължава да съществува от 1814 до 1905 г. През 1905 г. Швеция приема Норвегия да напусне съюза. Двете държави запазили своите отделни конституции, закони, законодателни органи, администрации, държавни църкви, въоръжени сили и валути. Кралете обаче пребивавали предимно в Стокхолм. Стокхолм е бил и градът, в който са се намирали чуждестранните дипломатически представителства.

Основни характеристики

Форма на съюза: лична (персонална) уния — две независими държави, които споделят един и същи монарх и обща външна политика.
Вътрешна организация: и Швеция, и Норвегия запазват собствени конституции, парламенти (шведският Риксдаг и норвежкият Стортинг), съдебна система, администрация и др.
Външна политика: в практиката външните работи и дипломатическите отношения се ръководят главно от Швеция, което често пораждаше норвежко недоволство.
Символи: от 1844 г. в двете държави е въведен общ знак (union mark) в ъгъла на националните флагове, за да представя съюза.
Икономически връзки: търговията и икономическите връзки се развиват интензивно през XIX в.; от 1873–1875 г. държавите участват в Скандиновската парична уния, която уеднаквява паричните стандарти.

Ключови дати и събития

Януари 1814: По силата на мирния договор в Кил (Treaty of Kiel) Дания предава Норвегия на Швеция — норвежците обявяват независимост и избират собствена конституция.
17 май 1814: Приета е норвежката конституция (все още празнувана като национален празник в Норвегия).
Август 1814: Конвенцията в Мос (Convention of Moss) урежда влизането на Норвегия в съюз с Швеция при запазване на норвежката конституция с някои изменения.
1844: Въвеждане на union mark в националните флагове.
1873–1875: Утвърждаване на Скандиновската парична уния (изравняване на валутните стандарти между държавите).
1905: Нарастващите спорове около правото на Норвегия да има самостоятелна консулска служба довеждат до решението на норвежкия парламент (Стортинг) да разпусне унията. На 7 юни 1905 г. Стортингът гласува за отделяне; на 13–14 август същата година се провежда референдум, при който почти единодушно населението подкрепя разпускането на унията. След преговори и договори (включително преговорите в Карлстад) Швеция признава независимостта на Норвегия по-късно през 1905 г.

Причини за разпада

Основните причини за разпускането на съюза са натрупаното норвежко недоволство заради липсата на самостоятелна външна и консулска служба, различното икономическо и политическо развитие, възходът на норвежкия национализъм и желанието за пълна държавна автономия. Въпреки напреженията, разпадането на съюза е проведено сравнително мирно и с дипломатически преговори, което остава възприемано като пример за цивилизовано разрешаване на национален конфликт.

Наследство и значение

Разделянето през 1905 г. дава началото на независимите модерни държавни институции в Норвегия и на продължаващо мирно съжителство между двете държави.
Обидното чувство в двете страни постепенно отшумява и Швеция и Норвегия изграждат добри двустранни отношения през XX век; двете държави остават близки културно и икономически партньори.
Случаят е често цитиран в историческите и политологичните анализи като пример за мирно отделяне и за проблемите, възникващи при личните унии между държави с различни политически и дипломатически интереси.