Норвежкият език: произход, форми (bokmål и nynorsk) и разпространение

Научете произхода на норвежкия език, разликите между bokmål и nynorsk, разпространението му и историческото влияние — всичко за официалния език на Норвегия.

Норвежкият език е официалният език на Норвегия. Говори се от над четири и половина милиона души и принадлежи към групата на северногерманските езици, които се говорят в Скандинавия. Към тях спадат шведският, датският, исландският и фарьорският език.

Съществуват две форми на езика: bokmål (което означава "книжовен език") и nynorsk (което означава "нов норвежки език").

Произход и родство

Норвежкият произхожда от старонорвежкия (Old Norse), общият северногермански език, говорен в Скандинавия през викингската епоха. След разпадането на старонорвежкия се оформя северната подгрупа на германските езици, към която принадлежат съвременните норвежки, шведски и датски. Поради дълги исторически контакти и политически съюзи, норвежкият е силно взаимовръзван с датския и шведския — писмената им форма често е лесноразбираема помежду им, а устната взаимна разбираемост зависи от диалектите.

Bokmål и Nynorsk: произход и статут

Двете официални писмени норми имат различен исторически произход:

• bokmål идва от дългия период, в който Норвегия е била в съсънд с Дания; в писмената практика доминира датски език с норвежки устни влияния. Bokmål (и неговият исторически вариант Riksmål) развива официални правописни реформи и е предпочитан от мнозинството жители, особено в градовете и източната част на страната.
• nynorsk е създаден през XIX век от езиковеда Ivar Aasen, който събра и систематизира характерни черти на различни норвежки диалекти, за да формира един национален писмен стандарт, алтернативен на наследения датски. Първоначално наричан landsmaal, през 1929 г. официалното наименование става nynorsk.

През XX век имаше политически и езикови усилия за сближаване на двете форми в т.нар. политика за samnorsk, но тази политика впоследствие бе отхвърлена и днес двете норми съществуват паралелно. Bokmål се използва от приблизително 80–90% от населението като предпочитана писмена форма, докато nynorsk е предпочитаната форма за около 10–15% — с по-голям дял в някои западни окръзи и селски райони. И двата стандарта са официални и се преподават в училищата.

Диалекти и устна употреба

В Норвегия има богато диалектно разнообразие — говори се с множество регионални акценти и граматически особености. За разлика от много страни, норвежците обикновено използват своя местен диалект в социални и дори официални контексти; употребата на диалект в медиите и публичния живот е широко приета. Някои регионални говори (например трайни черти на западните диалекти) оказаха влияние при формирането на nynorsk.

Фонологично норвежкият има интонационни (тонални) различия, които напомнят шведските акценти и са различни от датския стъд. Произношението може силно да варира между северните, средните и южните райони на страната.

Разпространение и функции днес

Норвежкият е официален език на Норвегия и се използва в администрацията, образованието, медиите и литературата. Много норвежки автори и драматурзи — включително международно известни имена — са писали на варианти близки до bokmål/Riksmål или са били повлияни от езиковата история на страната.

Освен в самата Норвегия, норвежки се говори и от емигрантски общности, а умеещите да четат датски или шведски често могат да разбират писмен норвежки с малко усилия. В същото време в Норвегия съществуват и автохтонни езици (като саамските езици), които имат специален правен статут и се използват в съответните общности.

Правописни реформи и съвременни тенденции

През XX век и в началото на XXI век бяха проведени няколко правописни и граматични реформи и за букмол и за нюнорск, целящи да приближат писмените норми към основната устна употреба и да улеснят обучението. Политиката в областта на езика остава предмет на обществен дебат, но практическата тенденция е към признание на диалектната многообразност и пластичността на писмените стандарти.

Кратко обобщение: Норвежкият е северногермански език със силни исторически връзки с датския и шведския, с две официални писмени норми — bokmål и nynorsk — и широко регионално диалектно разнообразие. И двата стандарта имат официален статут и играят важна роля в норвежката култура, образование и администрация.

Търсене по буква