Древна Македония: история, династии и Александър Велики

Открийте завладяващата история на Древна Македония — династии Аргеади, Антипатриди и Антигониди, възходът и завоеванията на Александър Велики, епични битки и политически интриги.

Автор: Leandro Alegsa

Македония (на гръцки: Μακεδονία) или Македония е древногръцко царство в архаична и класическа Гърция, а по-късно най-могъщата държава в елинистическа Гърция. Царството е създадено и отначало управлявано от царската династия Аргеади, която е последвана от династиите на Антипатридите и Антигонидите. Родина на древните македонци, най-ранното царство е съсредоточено в североизточната част на гръцкия полуостров и граничи с Епир на запад, Паеония на север, Тракия на изток и Тесалия на юг.

Александър Велики го превръща в най-могъщото царство в Близкия изток за няколко години. Когато той умира, империята се разпада и династията на Антигонидите управлява Македония като малка империя. Векове по-късно Римската империя завладява Македония и голяма част от империята на Александър.

География и ранно развитие

Територията на древна Македония включва планински и равнинни райони: важни центрове са били градовете Аигаи (Вергина) — първата столица и мястото на царските гробници, и по-късно Пела — политически и културен център при класическия и елинистическия период. Благоприятното разположение между Балканите и Егейско море улеснява икономическата и военна експанзия.

Политическа организация и династии

Държавата започва като кралство с монархична власт, подкрепяна от местна аристокрация. Династията Аргеади твори първата силна монархия и дава най-известните владетели — от Филип II до Александър Велики. След смъртта на Александър управлението преминава през период на борби за наследство (диадохи), когато изпъкват политическите фигури от рода на Антипатридите и по-късно Антигонидите, които възстановяват централизирана власт в Македония през Hелинистическия период.

Военна реформа и възход

Ключова роля за възхода на Македония има военната реформа на Филип II (359–336 пр.Хр.). Той организира добре обучена пехота — прочутата македонска фаланга — и изгражда силна конница (енархия). Комбинацията от дълги копия (сарисите), дисциплина и тактическа гъвкавост превръща македонските армии в доминираща сила в Гърция и след това в Азия при походите на Александър Велики.

Александър Велики и империята

Александър Велики наследява трона през 336 пр.Хр. и продължава политиката на Филип II. Между 334 и 323 пр.Хр. той води серия от походи, които унищожават Персийската империя и достигат до долината на Инд и Египет. Александър създава огромна многонационална империя и разпространява гръцката култура (елинизъм) в големи части от Близкия изток и Азия. След смъртта му през 323 пр.Хр. империята е разпокъсана между неговите генерали (диадохи), което води до формирането на отделни елинистически държави.

Елинистически период и управлението на Антигонидите

След войните на диадохите Македония претърпява ред промени на владетелите. В края на IV и през III век пр.Хр. регионът е управляван от различни владетели, докато династията на Антигонидите установява по-стабилно владение и управлява през по-голямата част от III–II век пр.Хр. Под тяхна власт Македония остава важен политически и военен фактор в Егейския регион, въпреки че влиянието ѝ постепенно отслабва срещу растящата мощ на Рим.

Икономика, общество и култура

Икономиката на Македония се основава на земеделие (жито, лозарство), добив на метали (особено сребро) и търговия. Социалната структура включва цар, аристокрация (доминираща в армията и администрацията), свободни селяни и роби. В културно отношение македонците са част от по-широкия гръцки свят: използват гръцки език и религиозни практики, но също така запазват и свои местни особености. Градове като Пела се превръщат в центрове на изкуство, философия и наука през елинистическата епоха.

Археология и паметници

Откритията в Вергина (Аигаи) — в това число прочутите царски гробници, разкопани от Манолис Андроникос през 1977 г. — предоставят ценни данни за погребалните практики, богатството и художествените достижения на македонските владетели. Друг важен център е Пела, където са намерени мозайки, архитектурни останки и материали, илюстриращи ежедневието и елитната култура.

Упадък и римско завладяване

През II в. пр.Хр. политическата и военна мощ на Македония отслабва. Римската експанзия в Гърция и на Балканите води до серия от конфликти — Македонските войни (214–148 пр.Хр.). В решаващата Трета македонска война (171–168 пр.Хр.) римляните побеждават последния македонски цар Персеј при битката при Пидна (168 пр.Хр.). След това Македония е разпокъсана и накрая присъединена към римската сфера, като през 148 пр.Хр. териториите са организирани в римска провинция.

Наследство

Древна Македония оставя трайно наследство: чрез походите на Александър Велики гръцкият език и култура се разпространяват далеч на изток, формирайки основата на елинистическата цивилизация. Археологическите паметници, математическите, военните и административните иновации също са част от европейското и средиземноморското историческо наследство.

Бърза хронология (избор):

  • ок. VIII–VII в. пр.Хр. — формиране на ранните македонски вождества;
  • IV в. пр.Хр. — възход при Филип II; създаване на мощна армия;
  • 336–323 пр.Хр. — управление и походи на Александър Велики;
  • 323–276 пр.Хр. — период на диадохите и политическа фрагментация;
  • III–II в. пр.Хр. — управление на Антигонидите;
  • 168 пр.Хр. — битка при Пидна; началото на римското господство;
  • 148 пр.Хр. — окончателна организация на римската провинция Македония.

Този обзор дава обща и достъпна представа за историята, институциите и културата на древна Македония. За по-задълбочено изучаване може да се разгледат специализирани изследвания по археология, военна история и елинистическа политика.

Карта на империята на Александър Велики  Zoom
Карта на империята на Александър Велики  

Крале

Династия Аргеад

  • Каран 808-778 г. пр.н.е.
  • Koinos
  • Tyrimmas
  • Пердикас I 700-678 г. пр.н.е.
  • Аргай I 678-640 г. пр.н.е.
  • Филип I 640-602 г. пр.н.е.
  • Аероп I 602-576 г. пр.н.е.
  • Алкас I 576-547 г. пр.н.е.
  • Аминтас I 547-498 г. пр.н.е.
  • Александър I 498-454 г. пр.н.е.
  • Пердикас II 454-413 г. пр.н.е.
  • Архелай 413-399 г. пр.н.е.
  • Кратер 399 г. пр.н.е.
  • Орест 399-396 г. пр.н.е.
  • Архелай II 396-393 г. пр.н.е.
  • Аминт II 393 г. пр.н.е.
  • Паусания 393 г. пр.н.е.
  • Аминтас III 393 г. пр.н.е.
  • Аргай II 393-392 г. пр.н.е.
  • Аминтас III (възстановен) 392-370 г. пр.н.е.
  • Александър II 370-368 г. пр.н.е.
  • Птолемей I 368-365 г. пр.н.е.
  • Пердикас III 365-359 г. пр.н.е.
  • Аминтас IV 359-356 г. пр.н.е.
  • Филип II 359-336 г. пр.н.е.
  • Александър III (Велики) 336-323 г. пр.н.е.
    • Антипатър, регент на Македония 334-319 г. пр.н.е.
  • Филип III Аридей 323-317 г. пр.н.е.
  • Александър IV 323-310 г. пр.н.е.
    • Пердикас, регент на Македония 323-321 г. пр.н.е.
    • Антипатър, регент на Македония 321-319 г. пр.н.е.
    • Полиперхон, регент на Македония 319-317 г. пр.н.е.
    • Касандър, регент на Македония 317-306 г. пр.н.е.

Династия на Антипатридите

  • Касандър 306-297 г. пр.н.е.
  • Филип IV 297-296 г. пр.н.е.
  • Александър V 296-294 г. пр.н.е.
  • Антипатър II 296-294 г. пр.н.е.

Династия на Антигонидите

  • Деметрий I Полиоркет 294-288 г. пр.н.е.
  • Лизимах (разделен с Пирр от Епир) 288-281 г. пр.н.е.
  • Пирх от Епир (разделен с Лизимах) 288-285 г. пр. н. е.
  • Птолемей II Сераун 281-279 г. пр.н.е.
  • Meleager 279 г. пр.н.е.
  • Антипатър II Етезиас 279 г. пр.н.е.
  • Состен (военачалник) 279-277 г. пр.н.е.
  • Антигон II Гонат 277-274 г. пр.н.е.
  • Пир от Епир (възстановен) 274-272 г. пр.н.е.
  • Антигон II Гонат (възстановен) 272-239 г. пр.н.е.
  • Деметрий II Аетолик 239-229 г. пр.н.е.
  • Антигон III Дозон 229-221 г. пр. н. е.
  • Филип V 221-179 г. пр.н.е.
  • Персей 179-168 г. пр.н.е.

 

Книги

  • Eugene N. Borza: Преди Александър: изграждането на ранна Македония. Claremont, CA: Regina Books, 1999. Pp. 89. ISBN 0941690970 (pb)
    • Рецензия от Konrad H. Kinzl (Trent University) Архивирана 2006-02-18 в Wayback Machine
  • Robin Lane Fox, Alexander the Great, Penguin Books, 1973, ISBN 0-14-008878-4 (pb).
  • Nicholas G. L. Hammond, The Macedonian State, Oxford University Press, 1989 г., ISBN 0-19-814883-6. стр. 12-13.


 

Въпроси и отговори

В: Къде се е намирало древното царство Македония?


О: Древното царство Македония е разположено в североизточната част на гръцкия полуостров и граничи с Епир на запад, Паеония на север, Тракия на изток и Тесалия на юг.

Въпрос: На какъв език са говорили хората в Древна Македония?


О: Хората в Древна Македония са говорили на гръцки език.

В: Кой е създал и първоначално е управлявал Древна Македония?


О: Царската династия Аргеад създава и първоначално управлява Древна Македония.

В: Кой наследява династията Аргеад като владетел на Древна Македония?


О: Династиите на Антипатридите и Антигонидите наследяват династията на Аргеадите като владетели на Древна Македония.

Въпрос: Колко време е продължило управлението на Александър, което го превръща в едно от най-могъщите царства в Близкия изток?


О: Управлението на Александър я превръща в едно от най-могъщите царства в Близкия изток за няколко години.

В: Какво се случило след смъртта на Александър?


О: След смъртта на Александър империята му се разпада и династията на Антигонидите управлява Македония като малка империя.

В: Кой в крайна сметка завладява Македония векове по-късно?


О: В крайна сметка Римската империя завладява Македония векове по-късно.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3