Концентрационен лагер Равенсбрюк | концентрационен лагер за жени

Растеж на Ravensbrück

Женският лагер

След като Хайнрих Химлер решава, че Равенсбрюк трябва да бъде построен, СС довежда в района около 500 мъже затворници от концентрационния лагер Заксенхаузен. СС принуждава тези затворници да построят Равенсбрюк. Според записите на СС Равенсбрук е бил проектиран да побере 3000 затворници.^{pp. 3, 12, 20, 24}

Равенсбрюк е открит през май 1939 г. Първите затворници в лагера са група от около 900 жени, изпратени от концентрационния лагер Лихтенбург. Равенсбрюк много бързо се препълва. От 1939 г. до 1945 г. нацистите непрекъснато увеличават лагера, за да може да побере все повече затворници.

След като нацистка Германия нахлува в Полша през септември 1939 г., нацистите правят Равенсбрюк много по-голям. Те очакват да изпратят много поляци в концентрационни лагери и искат Равенсбрюк да може да побере повече затворници. Въпреки това до май 1940 г. (само осем месеца след началото на Втората световна война) Равенсбрюк е пълен със затворници.^p. 15

Когато нацистка Германия нахлува в Съветския съюз през лятото на 1941 г., в Равенсбрюк има около 5000 затворници.^p. 15 Към края на 1942 г. в лагера се намират 10 000 затворници (включително много съветски военнопленници).^p. 15

В най-пренаселения си вид женският лагер побира 50 000 затворнички.

Нови лагери

За да осигурят място за все повече затворници, нацистите добавят нови лагери към първоначалния женски лагер.

През април 1941 г. нацистите добавят концентрационен лагер за мъже към женския лагер. СС принуждават мъжете затворници да построят новите лагери в комплекса Равенсбрюк и да работят за уголемяването на женския лагер.

През юни 1942 г. в съседство с лагера за мъже е построен лагер за малолетни, наречен Укермарк. Това е лагер само за тийнейджърки и млади жени.

До 1944 г. СС принуждава затворниците да построят над 40 по-малки лагера (наречени подлагери). В тези подлагери са настанени над 70 000 затворници, предимно жени. Първоначалният лагер "Равенсбрюк" се превръща в офис на тези подлагери. Въпреки това жените затворници все още са държани там, а мъжете затворници е трябвало да продължат да увеличават лагера, за да поберат повече затворници.

 

Видове затворници

От 153 000 души, които са били затворници в Равенсбрюк между 1939 и 1945 г:

• Около 132 000 са жени и малки деца.
• Около 1000 са били тийнейджърки
• Около 20 000 са мъже

Хората са изпращани в Равенсбрюк по много различни причини. Сред затворниците в Равенсбрюк са:

• Комунисти и социалисти
• "престъпници", включително проститутки и акушерки, които са извършвали аборти.
• Свидетели на Йехова
• Евреите
• Хора с физически увреждания и психични заболявания
• "осквернители на расата" (като евреите, които са правили секс с германци)
• Роми и синти
• Съветски военнопленници
• Жени, които отказват да се омъжат

По държави

Нацистите изпращат в Равенсбрюк хора от над 30 държави. Историците смятат, че например:

• 36% от затворниците в Равенсбрюк са от Полша
• 21% са от Съветския съюз.
• 18% са от Германия или Австрия.
• 8% са от Унгария.
• 6% са от Франция.
• 3% са от Чехословакия
• 2% са от Белгия, Нидерландия или Люксембург.
• 2% са от Югославия.
• 4% са от други държави (включително Обединеното кралство и САЩ).

 
Ирма Гресе, една от жените пазачи в лагера  

Охрана

Мъжете от СС отговарят за Равенсбрюк. Въпреки това в лагера е имало над 150 жени есесовци, които са охранявали затворниците.

Равенсбрюк е бил и лагер за обучение на жени от СС. В Равенсбрюк те се учат как да бъдат надзиратели в концентрационен лагер. След това оставаха да работят там или отиваха да работят в друг лагер. В Равенсбрюк се обучават над 4000 жени от СС.

Много от охранителките от СС в Равенсбрюк, като Ирма Грезе, се отнасят много лошо със затворниците.

 

Живот в Равенсбрюк

Пристигане в Ravensbrück

Когато затворниците пристигат в Равенсбрюк за първи път, косата им обикновено е обръсната. Есесовците отнемат личните им вещи, включително дрехите им. Затворниците трябвало да носят раирани униформи, които включвали рокля и шал на главата. По-късно по време на войната, когато нямало достатъчно униформи, на жените понякога се разрешавало да носят собствените си дрехи. Те обаче трябвало да отбелязват голям бял "Х" на гърба на дрехите си, за да покажат, че са затворници.^p. 76

Всеки затворник получава сериен номер. Есесовците никога не ги наричали с имената им - само с номерата им.

Затворниците трябвало да зашият серийните си номера върху дрехите си. Освен това те трябваше да носят цветни триъгълници, които показваха защо са изпратени в Равенсбрюк. В средата на триъгълника те трябваше да зашият писмо, в което да пише от коя държава са. Например полските затворници трябвало да зашият на дрехите си червен триъгълник с буквата "П" (за Полша) (Червеният триъгълник показвал, че човекът е политически враг на нацистка Германия).

Условия на живот

Когато Равенсбрюк е открит за първи път и лагерът не е пренаселен, условията за живот не са лоши. През зимата на 1939-1940 г. обаче лагерът става все по-пренаселен и СС реагира, като дава на затворниците по-малко храна. След 1941 г. храната става много по-лоша и затворниците получават много по-малко от нея.

Женският лагер в Равенсбрюк е имал дванадесет бараки, в които са живеели затворничките. Те спят на дървени койки, които са разположени на три реда една върху друга. Във всяка барака имало умивалня и три тоалетни без врати. Санитарните условия са били много ограничени. След 1943 г. санитарните условия в бараките се влошават значително. Това улеснявало разпространението на болести.

Към края на Втората световна война лагерът е толкова претъпкан, че в бараки, предназначени само за 250 души, са настанени 1500-2000 жени. Много жени трябвало да спят на пода, без да имат дори одеяло. През 1945 г. бараките са толкова претъпкани, а хигиената е толкова лоша, че в лагера се разпространява епидемия от тиф. Болестта убива много затворници.

Робски труд

Всяка сутрин затворниците трябваше да стават в 4:00 ч. сутринта за повикване. Това означавало, че трябва да застанат на опашка, докато есесовците ги преброят.

След повикване затворниците се отправят на работа. Всеки затворник в Равенсбрюк е принуден да работи. Ако някой не можеше да работи, щеше да бъде убит.

Много от затворниците работят във фабриката на Siemens Electric Company, която се намира в близост до женския лагер. Затворниците работят като роби, произвеждайки части за нацистките ракети V-1 и V-2 (летящи бомби). Други затворници работят във важни германски компании като Daimler-Benz (сега Mercedes-Benz) и AEG (германска електрическа компания).

Някои от затворниците в женския лагер вършат и друга работа, като например:

• Работа във фабрика за кожи и текстил, собственост на SS
• Изработване на униформи за затворниците и SS
• Изработване на кожени палта за Waffen-SS и Вермахта
• Изработване на килими от тръстика
• Изготвяне на документи за SS

Някои жени трябваше да работят навън. Те строяха пътища и сгради. Понякога тези жени бяха използвани като животни. Например понякога дванадесет-четиринадесет жени трябвало да теглят огромен валяк, за да асфалтират улиците.

Жените, които са били твърде болни или ранени, за да работят друга работа - обикновено заради медицински експерименти - плетат чорапи за германската армия или почистват казармите и тоалетните.

Обикновено затворниците работят по 12 часа на ден. Някои работеха от 7:00 сутринта до 7:00 вечерта. Други работеха от 7:00 ч. през нощта до 7:00 ч. сутринта.

Затворниците не са длъжни да работят в неделя.

Медицински експерименти

От 1942 г. нацистките лекари провеждат медицински експерименти върху 86 жени затворнички. Лекарите правят два вида експерименти.

При първия вид лекарите режат краката, мускулите и нервите на жените или чупят костите на краката им. След това заразяват тези рани с бактерии. Понякога натривали раните с дърво или стъкло. След това давали на жените сулфаниламидни антибиотици, за да видят дали ще подействат.

При втория вид експеримент лекарите изследват дали кости могат да се вземат от един човек и да се поставят в друг. За да проведат тези експерименти, те ампутират ръцете или краката на някои жени.

През януари 1945 г. нацистките лекари стерилизират около 120-140 ромски жени и деца. Лекарите се опитват да намерят бърз и лесен начин за стерилизиране на хора.

Някои жени умират от тези експерименти. Есесовците са убили и други жени, чиито рани не са заздравели.

Сексуално насилие

Някои от жените и малките деца в Равенсбрюк са били изнасилени или сексуално малтретирани.

От 1942 г. СС създава публични домове в осем други концентрационни лагера, като Бухенвалд и Дахау. Жените от Равенсбрюк са принудени да работят като проститутки в тези публични домове.

 
Валяк за пътища, използван от затворниците за проправяне на пътища  


Затворнички влизат във фабриката на Siemens, за да полагат робски труд, а наблизо има охрана от SS  


Пример за типа триъгълник, който полският затворник трябва да носи  

Смърт при Равенсбрюк

Никой не е съгласен с това колко души са загинали или са били убити в Равенсбрюк. Оценките варират от 52 200 до 90 000 души,^p. 8 до 117 000 души.

Затворниците в Равенсбрюк умират по много причини. Сред тях са:

• Гладуване
• Заболявания
• Медицински експерименти
• принуждаване да се работи твърде тежко, без да има достатъчно храна, вода или медицински грижи

Много затворници също са убити от СС.

Убийство

За разлика от много други концентрационни лагери, в Равенсбрюк до началото на 1945 г. няма собствена газова камера. СС използва други начини за убиване на затворници.

Редовно СС извършваше "селекции". Те избирали затворници, които изглеждали твърде болни или слаби, за да работят. След това ги убивали.

Първоначално есесовците убиват затворниците, като ги застрелват или им поставят смъртоносни инжекции в лагерната "болница". След това, от 1942 г., започват да изпращат затворници на други места, които разполагат с газови камери, като Центъра за евтаназия в Хартхайм, за да бъдат убити там. Между 1942 г. и 1944 г. СС изпраща около 60 групи затворници в Хартхайм, за да бъдат умъртвени с газ. Във всяка група имало от 60 до 1000 затворници.

СС също така изпраща затворници в концентрационния лагер Аушвиц, за да бъдат убити в газовите камери.

В началото на 1945 г. СС кара затворниците да построят газова камера в Равенсбрюк. По това време нацистите вече знаят, че Съветската червена армия се приближава. Те искат да убият възможно най-много затворници, преди Червената армия да пристигне. През последните няколко месеца Равенсбрюк се превръща в лагер за унищожение (лагер на смъртта). СС започва да изпраща деца и затворници от подлагерите на Равенсбрюк в главния лагер, за да бъдат обгазени до смърт. Само за няколко месеца СС убива в газовата камера между 5000 и 6000 затворници.

 
Газовата камера в Хадамар. Тук са изпращани затворници за убийство в периода 1942-1944 г.  


Крематориумът в Равенсбрюк. Когато хората умирали в лагера, телата им били изгаряни тук.  

Походът на смъртта и свободата

През март 1945 г. Червената армия е съвсем близо до Равенсбрюк. От СС не искат да оставят свидетели, които да разкажат на Съветския съюз какво се е случило в Равенсбрюк. През март те изпращат около 8000 затворници в други концентрационни лагери.

На 27 април СС принуждава около 20 000 затворнички и около 3 000 затворници мъже да тръгнат към средата на Германия. Това е марш на смъртта. На охранителите от СС е наредено да убиват всеки, който не може да се справи с тях. Съветски войници обаче откриват маршрута на похода и освобождават затворниците, които са оцелели по време на марша на смъртта.

На 29 април есесовците, които все още са в Равенсбрюк, бягат от лагера. На следващия ден Червената армия пристига в Равенсбрюк и освобождава лагера. Те намират само около 3000 много болни затворници. Това са били затворниците, които есесовците са оставили, защото са били твърде болни, за да тръгнат.

 

Фотогалерия

 

Свързани страници

• Холокостът