Концентрационен лагер Равенсбрюк (произнася се "RAW-vins-brook") е концентрационен лагер за жени, управляван от нацистка Германия по време на Втората световна война. Намира се в Северна Германия, близо до град Равенсбрюк.

Концентрационният лагер "Равенсбрюк" е ръководен от Щафетата на СС (Schutzstaffel), ръководена от Хайнрих Химлер.

През ноември 1938 г. Химлер издава заповед да започне изграждането на лагера в Равенсбрюк. До 1939 г. Равенсбрюк е най-големият женски концентрационен лагер в нацистка Германия.

С течение на времето нацистите правят Равенсбрюк много по-голям. Към 1944 г. Равенсбрюк се превръща в комплекс (група от много концентрационни лагери).

Между 1939 г. и 1945 г. в Равенсбрюк са били затворници около 153 000 души.

Кой е затварян в Равенсбрюк

В лагера са държани жени и деца от много националности: полякини, рускини, еврейки, роми, французойки, холандки, норвежки, чешки, унгарки и германки. Затворничките включват политически противници, участнички в съпротивителни движения, „социално непълноценни“ според нацистката идеология, религиозни и етнически малцинства, както и случаен широк кръг от хора, арестувани по различни причини.

Условия и принудителен труд

Условията в Равенсбрюк са сурови: пренаселеност, недохранване, липса на адекватна медицинска помощ и тежък физически труд. Много жени са заставяни да работят за външни фирми и за военната промишленост — в заводи и работилници, където се произвеждат части за въоръжение и оборудване. Принудителният труд е една от основните причини за болести и смърт сред затворничките.

Медицински експерименти и репресии

В лагера са провеждани незаконни медицински експерименти, включително опити свързани с травми и инфекции, които често водят до инвалидизация или смърт. Някои от лекарите и медицинския персонал на лагера са по-късно осъдени на процесите след войната заради тези престъпления.

Система от подсистеми и евакуации

Равенсбрюк става център на мрежа от подлагери (подкампове), разположени близо до фабрики и строителни обекти. През последните месеци на войната много подлагери и самият център са евакуирани — затворничките са изпращани на транспорт или на принудителни „маршове на смъртта“, при които множество хора умират от изтощение, глад и разстрели. Някои оцелели са спасени чрез хуманитарни операции в края на войната, вкл. т.нар. „Бели автобуси“ на Шведския Червен кръст и други инициативи.

Жертви и следвоенни процеси

Точният брой на загиналите в Равенсбрюк и свързаните с него подлагери не може да бъде определен с абсолютна точност, но десетки хиляди жени и деца са починали вследствие на глада, болестите, насилието и експериментите. След войната някои от ръководителите и персонала на лагера са разследвани и осъдени — както на международни процеси, така и от различни национални трибунали.

Памет и музеи

След края на войната мястото на лагера е запазено като мемориал и музей на жертвите. На територията днес има изложби, мемориални плочи и програми за образование, които разказват за живота в лагера, за страданията на затворничките и за усилията за запазване на паметта. Много оцелели са оставили свидетелства и мемоари, които допринасят за документацията и историческата памет.

Защо е важно да помним

Историята на Равенсбрюк е част от по-широкия трагичен контекст на нацистките концентрационни и изтребителни лагери. Помненето на случилото се там има за цел да почете жертвите, да информира бъдещите поколения и да предупреждава за опасностите от ненавист, дискриминация и систематична държавна репресия.

За допълнителна информация и подробности посетете музейните и мемориалните източници, както и документираните свидетелства на оцелели.