Праистория (предистория): определение, периоди, археология и източници

Праистория: ясно определение, периоди и ключови археологически източници — от пещерни рисунки до инструменти. Открийте как учените реконструират живота преди писмеността.

Определение

Праисторията (или предисторията) е времето преди хората да започнат да пишат. Самата дума произлиза от старогръцките понятия: προ (pre = "преди") и ιστορία (historia = "история"). Първият, който използва френската дума Préhistorique, е Пол Турнар — той открива в някои пещери във Франция предмети и рисунки, направени от хора преди повече от десет хиляди години. Думата започва да се употребява широко във Франция около 1830 г., а на английски език е въведена от Даниел Уилсън през 1851 г.

Периоди и хронология

Терминът често се използва за периода приблизително от 12 000 г. пр.н.е. до около 3000 г. пр.н.е., което обикновено съответства на късния каменен век и неолита. Праисторията обхваща и много по-стари периоди (ранен и среден каменен век), но за всяка от тези фази учените използват по-точни наименования:

• Палеолит (дървено и каменно орудие, ловци и събирачи) — най-древният период на каменната ера;
• Мезолит (преходен период с промяна в техниките и начините на препитание след последния ледников максимум);
• Неолит (земеделска революция, стопанска седентаризация, тъкане и керамика);
• Халколит / Енеолит (въвеждане на медта и първи металургични опити);
• Бронзова епоха — период, в който металургията се развива и в някои региони вече съществуват писмени системи, което постепенно маркира края на праисторията.

Важно е да се подчертае, че тези периоди и техните граници варират силно в различните части на света — края на праисторията настъпва винаги когато общностите започнат да създават и запазват писмени документи.

Какво знаем за праисторическите хора

За праисторическите общества разполагаме предимно с материални следи, а не с писмени извори, затова информацията е по-ограничена и често се интерпретира с предпазливост. В по-древните периоди на каменната ера хората живеели в племена, обитавали са пещери или палатки, направени от кожа и дърво. Използвали са прости инструменти от дърво и кости, а за рязане и обработка — острите ръбове на камък, като кремък, за лов и изработване на предмети.

Хората са създали и използвали огън за готвене и отопление, изработвали са дрехи от животински кожи, а по-късно и чрез тъкане. С времето настъпва специализация на дейностите — т.нар. разделение на труда, което дава началото на по-сложни цивилизации и по-диференцирани обществени роли. Когато хората започват да извършват специализирани дейности, самото Обществото променя структурата си и взаимно зависимостта между индивидите се увеличава.

Източници и методи за изучаване на праисторията

Изследването на праисторията се основава на археологическия подход — изучаване на предмети, структури и рисунки чрез разкопки, анализ и датиране. В статията вече се споменава, че това е работа на археологията, но за да се разбере по-пълно, в изследването участват и много други дисциплини и техники.

Главните типове източници са:

• Артефакти — изработени предмети (оръдия на труда, съдове, украшения);
• Феатури — структури като жилища, гробници, стены и пещерни устрои;
• Екофакти — растителни и животински останки, зърна, полен и др., които дават информация за околната среда и храненето;
• Човешки останки — скелети и части от скелети, анализирани за възраст, здравословно състояние, диета и генетика;
• Пещерни рисунки и ранни изображения (пещерни рисунки), които предлагат ценни сведения за символика, ритуали и животински свят.

Основни методи и науки, които подпомагат тълкуването:

• Палеонтологията — изучава фосили и древен живот;
• Антропологията — фокус върху човешкото поведение и култура;
• Геологията — контекстуализира седиментите и средата;
• Биологията и генетичните изследвания — древна ДНК и еволюция;
• Астрономията — при изследване на астрономически ориентации в паметници и календарни системи;
• Други науки, които също са важни за постигане на цялостна картина.

Освен тях, конкретни техники за датиране и анализ са: стратиграфия, радиовъглеродно датиране (C14), дървесни хорологии (дендрохронология), термолуминесцентно датиране, анализ на стабилни изотопи (за диета и миграции) и молекулярна археология (древна ДНК). Практиката на разкопките и внимателното документиране на контекста са от ключово значение — един артефакт извън контекст носи много по-малко информация.

Какво можем и не можем да научим

Археологическите данни позволяват да се реконструира начин на живот, технологии, хранене, социални структури и религиозни практики. Въпреки това интерпретациите имат ограничения: липсата на писмени извори означава, че много от символиката, езиковите системи и конкретните смислови значения остават спекулативни. Затова учените съчетават множество доказателства и работят с внимателни хипотези.

Преход към историята

Праисторията завършва на различно време в различните региони, когато хората започват да възпроизвеждат събития чрез графични знаци и писмени системи. Най-ранните писмени записи се появяват в южната част на Месопотамия и в Древен Египет през 4-то хилядолетие пр.н.е.; в някои региони това се случва по-късно. Например в централните райони на Месопотамия, в Древен Египет и в части от Китай са открити писмени документи от много ранни времена (в Египет — около 3200 г. пр. Хр.). На места с по-късно навлизане на писмеността, като Нова Гвинея, праисторията приключва далеч по-късно (примерно около 1900 г.).

Първите записи често са схематични изображения и символи — т.нар. пиктограми — които постепенно се развиват в сложни писмени системи, способни да записват имена на владетели (крале), исторически събития и административни данни. В този момент изучаването на човешкото минало преминава от предимно материална интерпретация към непосредствено използване на текстове и архиви.

Заключение

Праисторията е дълъг и динамичен период, който обхваща еволюцията на човешките общества от първите оръдия до появата на писмеността и първите държавни структури. Знанията ни за него се основават на археологически находки, биологични и геоложки анализи, интердисциплинарни методи и внимателно тълкуване. Въпреки ограниченията, откритията — от пещерните рисунки до откритите жилищни структури и генетичните анализи — непрекъснато разширяват представата ни за живота, мисленето и организациите на праисторическите хора.

Въпроси и отговори

В: Какво означава терминът "праистория"?

В: Кой пръв използва френската дума Préhistorique?

В: Как са живели праисторическите хора?

Въпрос: Кои са някои важни науки, които ни помагат да научим повече за праисторията?

Въпрос: Кога е започнала историята?

Въпрос: Какво е довело до появата на по-сложни цивилизации в праисторическите времена?

Търсене по буква