Стоунхендж — праисторически мегалит и световно наследство в Уилтшър
Стоунхендж — праисторически мегалит и световно наследство в Уилтшър: открийте мистерията, историята и легендите на най-впечатляващия каменен кръг в Англия.
Стоунхендж е праисторически мегалит, включен в списъка на световното културно наследство, на 8 мили (13 км) северно от Солсбъри в Уилтшър, Англия. Построен е между 3100 г. пр. н. е. и 1550 г. пр. н. е. и е използван до бронзовата епоха. Паметникът е изграден от хенге, със стоящи камъни в кръгове. Вероятно това е най-важният праисторически паметник в цяла Великобритания и е привличал посетители още от най-ранни времена.
Кратко описание и строеж
Стоунхендж представлява комплекс от земни насипи, окопи и плътно подредени каменни конструкции, разположени на равнината Salisbury Plain. Паметникът е резултат от няколко последователни строителни фази, изпълнявани в продължение на много векове. Главните компоненти са:
- Околен насип и окоп (henge) — първата фаза включва изграждането на кръгъл насип и ров, които образуват церемониален преграден елемент.
- Сарсеновите камъни — големи пясъчникови блокове (сарсени), от които са оформени външният кръг и вътрешните трилитони (две вертикални колони с напречен притвор), някои достигат до около 4 метра височина и тежат десетки тонове.
- Блустоуните — по-малки, по-далечен произход, вероятно от хълмовете Презели в Уелс; тези камъни са били пренесени на голямо разстояние и имат различен геоложки състав.
Археология и датиране
Радиовъглеродно датиране и археологически разкопки показват, че първите работи на мястото започват около 3100 г. пр. н. е. По-късните каменни структури, включително поставянето на сарсените и блустоуните, са датирани към периода около 2500–2000 г. пр. н. е. При разкопки са намерени кремирани човешки останки, керамика и други ритуални предмети, което свидетелства за използване на мястото в погребални и ритуални практики.
Астрономическа и културна значимост
Стоунхендж е известен със своята прецизна ориентация — оста на комплекса се насочва към изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене и към залеза при зимното слънцестоене. Това е довело до хипотези, че мястото е служело като календар, наблюдателна площадка или място за церемонии, свързани с цикъла на годината. Има и други теории: място за поклонение на предците, лечебен център или знак за политическа власт — вероятно комплексът е изпълнявал множество функции в различни периоди.
Контекст в ландшафта
Стоунхендж не стои сам — в околността има множество праисторически структури: кургани (barrows), големи неолитни селища и други хенджове като Durrington Walls и Woodhenge. Свързващата алея — Avenue — свързва Стоунхендж с река Avon и подсказва за по-широк ритуален пейзаж, използван от общностите през неолита и ранната бронзова епоха.
Охрана, управление и посещения
Днес мястото е защитено и управлявано от организации, отговорни за опазване на културното наследство. Стоунхендж е част от по-голямия обект в списъка на ЮНЕСКО, означен заради изключителната си универсална стойност. Има център за посетители, изложби и възможности за организирани обиколки; посетителите обикновено виждат каменните структури от определени дистанции, а достъпът до самите камъни е ограничен и разрешаван в специални случаи с цел опазване.
Научни изследвания и бъдещи открития
Стоунхендж продължава да бъде обект на интензивни изследвания — от класически разкопки до съвременни геофизични проучвания, датиране и палеогенетика. Всеки нов метод носи допълнителна информация за строежа, функцията и хората, които са го изградили. В крайна сметка Стоунхендж остава едновременно добре проучен и все още загадъчен — паметник, който свързва археология, ландшафт и човешки вярвания от хилядолетия.
Бележка: При посещение на мястото е важно да се уважава ограничителните мерки за опазване, тъй като стоуните и околните структури са чупливи и важни за световното културно наследство.
План на Стоунхендж през 2004 г. За по-голяма яснота са пропуснати надписите на трилитоните. Дупките, които вече не съдържат или никога не са съдържали камъни, са показани като отворени кръгове. Видимите днес камъни са оцветени
Стоунхендж
Лятно слънцестоене: обикновено не се допускат посетители толкова близо!
Изграждане на Стоунхендж
Стоунхендж е построен на три етапа. По-голямата част от строежа е извършена между 2640 и 2480 г. пр.
Първият етап започва около 3100 г. пр. По време на този етап хората изкопават кръгъл ров и пръстен от 56 ями, известни като "дупки на Обри".
Вторият етап започва около 2100 г. пр. По време на този етап строителите на Стоунхендж донасят огромни скални стълбове от Югозападен Уелс и ги издигат в концентрични кръгове около центъра на обекта. Този двоен кръг никога не е завършен и е демонтиран през третия период на строителството.
Последният етап вероятно е приключил преди 1500 г. пр. През този период паметникът е преустроен. Строителите му издигат кръг от 30 изправени камъка, всеки от които тежи до 50 тона, увенчан с пръстен от каменни прегради. Те заграждали подковообразна формация от пет двойки изправени камъни, всяка двойка увенчана с каменен надпис.
С помощта на ДНК анализ учените откриват, че строителите на Стоунхендж произхождат от днешна Турция.
История
Bluestones
Първият каменен кръг е представлявал набор от "сини камъни". Тези камъни са изработени от долерит - магмена скала.
Строителите на Стоунхендж са изкопали дупки, в които са били поставени до 80 стоящи камъка (показани в синьо на плана). Само 43 от тях могат да бъдат проследени днес.
Съществуват няколко теории за това как тези сини камъни са попаднали в Стоунхендж. Според теорията за пренасянето на сините камъни на големи разстояния строителите на Стоунхендж са ги донесли от хълмовете Пресели в днешен Пембрукшър, Уелс - на 160 мили (260 км) от Стоунхендж. През 2011 г. е открита мегалитна кариера за сини камъни в Craig Rhos-y-felin, близо до Crymych в Pembrokeshire. Това подкрепя теорията за пренасяне на хора на големи разстояния.
Друга теория е, че ледникът на Ирландско море е донесъл камъните близо до Стоунхендж. Въпреки това няма доказателства за ледниково отлагане в южната част на Централна Англия. Поради тази причина тази теория има по-малко подкрепа от теорията за пренасянето на камъни от човека на големи разстояния.
Камъни Сарсен
По-късно, около 2400 г. пр.н.е., строителите на Стоунхендж пренасят на мястото тридесет огромни сиви сарсенови камъка (блокове от пясъчник). Те ги "обработват" и им създават съединения с чепове. Те издигат тези камъни в кръг с диаметър 33 метра, а отгоре им е поставен пръстен от 30 камъка за преграда. Те свързват надписите помежду си, като използват друг метод за обработка на дърво: съединението "език и жлеб". Останалите сини камъни са подредени във вътрешен кръг. Всеки стоящ камък е бил висок около 4,1 м и широк 2,1 м и е тежал около 25 тона.
Възможно е камъните да произхождат от кариера на около 25 мили (40 км) северно от Стоунхендж в Марлборо Даун. Възможно е също така да са били събрани от "смет" от сарсени в тебеширените хълмове, които са по-близо. Съвременният Стоунхендж се състои изцяло от оригиналните камъни (някои от които са заменени в изправено положение).
Съседни обекти
Наблизо има и няколко проходни гробници и много тумули.
В Стоунхендж обаче има редица сателитни структури, които са част от "ритуалния пейзаж":
- Блухендж/Блустоунхендж: ново откритие, на една миля югоизточно.
- Дърингтън Уолс: неолитно селище на две мили североизточно от Стоунхендж.
- Normanton Down Barrows: неолитно и бронзово гробище от бронзовата епоха (Normanton Down Barrows: a Neolithic and Bronze Age barrow cemetery).
- Стоунхендж авеню: води две мили от Стоунхендж до Блухендж на река Ейвън.
- Стоунхендж: най-големият паметник в района, който не се вижда лесно на земята.
- Уудхендж: открит през 1925 г. при въздушно проучване. Той е имал хиджра и дървен кръг.
Функция
Никой не знае кой е построил Стоунхендж и защо го е построил. По време на лятното слънцестоене изгревът на слънцето се подрежда в една линия с някои от камъните по определен начин. Това подсказва, че подредбата на камъните може да работи като календар. В Египет и Южна Америка могат да бъдат открити подобни древни постройки. Те също показват времето на слънцестоенето.
Някои учени смятат, че ранните хора са били в състояние да предсказват затъмненията на слънцето и луната въз основа на позициите им спрямо каменния паметник. Възможно е мястото да е служило като обсерватория, където в определени дни от годината са се провеждали ранни ритуали или религиозни церемонии.
Самият Стоунхендж е собственост на Короната и се управлява от организацията English Heritage. Околните земи са собственост на Националния тръст.
Обектът на световното културно наследство включва Ейвбъри и Стоунхендж заедно, въпреки че те са съвсем различни.
Свързани страници
- Списък на обектите на световното наследство в Обединеното кралство
- Стоунхендж, Ейвбъри и свързаните с тях обекти
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Стоунхендж?
О: Стоунхендж е праисторически мегалит, включен в списъка на световното културно наследство, разположен на осем мили северно от Солсбъри в Уилтшър, Англия.
В: Кога е построен Стоунхендж?
О: Стоунхендж е построен между 3100 г. пр.н.е. и 1550 г. пр.н.е.
В: Колко време е бил използван?
О: Стоунхендж е използван до бронзовата епоха.
В: От какво се състои монументът?
О: Паметникът се състои от хендж със стоящи камъни, подредени в кръг.
В: Важен ли е този обект?
О: Да, вероятно това е най-важният праисторически паметник във Великобритания.
В: Привличал ли е посетители с течение на времето?
О: Да, Стоунхендж е привличал посетители от много ранни времена.
В: Къде се намира Стоунхендж?
О: Стоунхендж се намира на 8 мили (13 км) северно от Солсбъри в Уилтшър, Англия.
обискирам