Храмът на Зевс в Олимпия — дорийски храм и дом на статуята на Фидий
Открийте историята на дорийския Храм на Зевс в Олимпия — величествени колони, статуята на Фидий и тайните на едно от чудесата на древния свят.
Общ преглед
Храмът на Зевс е важен дорийски храм в голямото религиозно светилище в Олимпия, Гърция — мястото, където се провеждали древните олимпийски игри. Храмът бил посветен на Зевс, върховния бог в пантеона на древните гърци, и в древността е считан за най-впечатляващата сграда в светилището. Днес храмът е в руини, но основите и многобройните археологически находки свидетелстват за неговото величие.
Строителство и размери
Храмът е изграден в периода между около 470 и 456 г. пр.н.е. Основният строителен материал е местният варовик, а покривните плочи, гаргойлите и някои от скулптурите са изпълнени от мрамор. Характерните за дорийския ордер пропорции и масивните колони правят сградата класически пример за гръцката архитектура от ранно-класическия период.
Размерите на храма са: 64,12 м дължина и 27,66 м ширина, с височина около 20,25 м. Той е периптерален — с колони обикалящи целата — със схема 6 колони отпред (хекзастил) и 13 по дългите страни; височината на всяка външна колона е била приблизително 10,45 м. Вътрешното пространство (целата) било подкрепяно от допълнителни колони, които носели покривната конструкция и създали необходимото пространство за величествената статуя на бога.
Архитектурни детайли и достъп
Рампа в източния край водела към преддверието (продомите), откъдето се осъществявал достъпът до храма. Вдясно от входа се намирала масата, където се съхранявали олимпийските венци; коронясването на победителите в игрите традиционно се извършвало в последния ден на това място. Свещената маслина, от чиито клонки се плели венците на олимпийските шампиони, стояла от западната страна на храма.
Декор и скулптури
Фронтоните и метопите на храма били богато украсени с мраморни композиции. Скулптурите на източния фронтон изобразявали историята на Пелопс и Хиподамея — мит свързан с ранните състезания с колесници. На западния фронтон били сюжетите с кентаври и лапити, символизиращи борбата между варварството и цивилизацията. Над предната и задната веранда имало по шест метопа — общо дванадесет — които представяли трудовете на Херакъл.
Покривните елементи и скулптурните акценти (включително акротериите и отводните елементи, понякога наричани гаргойли) били изработени от мрамор и допринасяли за живописния силует на храма.
Статуята на Зевс на Фидий
В центъра на целата се намирала прочутата статуята на Зевс на Фидий — богато облицована хрисоелефантинова изображение (злато и слонова кост), висока приблизително 12 метра. Тази статуя е била една от седемте чудеса на древния свят и привличала поклонници и посетители от цялата античност. Съдбата ѝ остава неясна: възможно е да е била отнесена в Константинопол и да е изчезнала при пожари или конфликти (един от предполагаемите пожари е от 475 г.), или пък да е била унищожена при пожара в Олимпия през 426 г. Работилницата на Фидий е открита при разкопки в Олимпия през 1954 г., което е допринесло значително за разбирането на техниката и процеса на създаване на такива монументални статуи.
Функция, предложения и посвещения
В района около храма са открити основите и постаменти на множество статуи. В тези бази били поставяни изображения на богове, герои и паметни статуи на олимпийски победители — дарове, посветени от отделни лица, града-държави и благодетели. Тези посвещения оформяли своеобразен паметник на славата и религиозното значение на Олимпия.
Унищожение, земетресения и археологически разкопки
С течение на вековете храмът бил засегнат от религиозните промени в Римската империя и природни бедствия. През 426 г. император Теодосий II нарежда прекратяване на езическите култове и по същество храмът бил оставен и частично разрушен; по-късно огън и природни сили довели до допълнителни щети. Земетресения през 522 и 551 г. нанасят сериозни разрушения и оставят много от сградата в руини.
Системните археологически разкопки в Олимпия започват през 19. век (водени от германски експедиции под ръководството на Е. Курциус и др.) и продължават през 20. век. Намерени са фрагменти от мраморните пластики, архитектурни детайли, инструментариум от работилницата на Фидий и множество посвещения. Много от откритите произведения се съхраняват в Археологическия музей на Олимпия и в други музеи.
Значимост и наследство
Храмът на Зевс в Олимпия е класически образец на дорийската архитектура и културно средище, свързано със спортни състезания, религиозни ритуали и политически изяви в древността. Днес той е важен археологически паметник и туристическа атракция, която ни дава непосредствена представа за религиозния, художествения и обществения живот в древна Гърция.
Храмът на Зевс в руини
Списък за четене
- Милър, Стивън Г. (2004 г.), Древногръцка атлетика, Ню Хейвън: Yale University Press, стр. 90-91
- Photinos, Spiros (1982), Olympia, Olympic Publications, Athens: Пан. и Тео. Agridiotis, стр. 37
Въпроси и отговори
В: Какво представлява храмът на Зевс?
О: Храмът на Зевс е дорийски храм, разположен в светилището в Олимпия, Гърция. Посветен е на Зевс, главния бог на древните гърци, и е бил важна и впечатляваща постройка в Олимпия.
Въпрос: Кога е построен?
О: Храмът на Зевс е построен между 470 г. пр.н.е. и 456 г. пр.н.е.
В: Какви материали са били използвани за построяването му?
О: Като основен материал за построяването на храма е използван местен варовик, а покривните плочи, гаргойлите и скулптурите са изработени от мрамор.
В: Колко голям е бил храмът?
О: Храмът на Зевс е бил с размери 64,12 на 27,66 метра и височина 20,25 метра, с шест колони във всеки край и тринадесет колони от двете страни, като всяка колона е била висока 10,45 метра.
Въпрос: Какви истории са били изобразени в скулптурите му?
О: Скулптурите на източния фронтон са изобразявали историята на Пелопс и Хиподамея, която е свързана с първите състезания с колесници, а тези на западния фронтон са изобразявали историята на кентаврите и лапитите, която символизира варварството срещу цивилизацията.
Въпрос: Какво се е случило със статуята на Зевс на Фидий, която някога се е намирала в този храм?
О: Съдбата на статуята на Зевс на Фидий не е известна, но е възможно тя да е била отнесена в Константинопол, където вероятно е била унищожена през 475 г. от н.е. или разрушена през 426 г. от н.е., когато император Теодосий II нарежда този храм да бъде изгорен до основи поради земетресения, които го разрушават отново съответно през 522 г. и 551 г. от н.е. след това
обискирам