Общ преглед

Храмът на Зевс е важен дорийски храм в голямото религиозно светилище в Олимпия, Гърция — мястото, където се провеждали древните олимпийски игри. Храмът бил посветен на Зевс, върховния бог в пантеона на древните гърци, и в древността е считан за най-впечатляващата сграда в светилището. Днес храмът е в руини, но основите и многобройните археологически находки свидетелстват за неговото величие.

Строителство и размери

Храмът е изграден в периода между около 470 и 456 г. пр.н.е. Основният строителен материал е местният варовик, а покривните плочи, гаргойлите и някои от скулптурите са изпълнени от мрамор. Характерните за дорийския ордер пропорции и масивните колони правят сградата класически пример за гръцката архитектура от ранно-класическия период.

Размерите на храма са: 64,12 м дължина и 27,66 м ширина, с височина около 20,25 м. Той е периптерален — с колони обикалящи целата — със схема 6 колони отпред (хекзастил) и 13 по дългите страни; височината на всяка външна колона е била приблизително 10,45 м. Вътрешното пространство (целата) било подкрепяно от допълнителни колони, които носели покривната конструкция и създали необходимото пространство за величествената статуя на бога.

Архитектурни детайли и достъп

Рампа в източния край водела към преддверието (продомите), откъдето се осъществявал достъпът до храма. Вдясно от входа се намирала масата, където се съхранявали олимпийските венци; коронясването на победителите в игрите традиционно се извършвало в последния ден на това място. Свещената маслина, от чиито клонки се плели венците на олимпийските шампиони, стояла от западната страна на храма.

Декор и скулптури

Фронтоните и метопите на храма били богато украсени с мраморни композиции. Скулптурите на източния фронтон изобразявали историята на Пелопс и Хиподамея — мит свързан с ранните състезания с колесници. На западния фронтон били сюжетите с кентаври и лапити, символизиращи борбата между варварството и цивилизацията. Над предната и задната веранда имало по шест метопа — общо дванадесет — които представяли трудовете на Херакъл.

Покривните елементи и скулптурните акценти (включително акротериите и отводните елементи, понякога наричани гаргойли) били изработени от мрамор и допринасяли за живописния силует на храма.

Статуята на Зевс на Фидий

В центъра на целата се намирала прочутата статуята на Зевс на Фидий — богато облицована хрисоелефантинова изображение (злато и слонова кост), висока приблизително 12 метра. Тази статуя е била една от седемте чудеса на древния свят и привличала поклонници и посетители от цялата античност. Съдбата ѝ остава неясна: възможно е да е била отнесена в Константинопол и да е изчезнала при пожари или конфликти (един от предполагаемите пожари е от 475 г.), или пък да е била унищожена при пожара в Олимпия през 426 г. Работилницата на Фидий е открита при разкопки в Олимпия през 1954 г., което е допринесло значително за разбирането на техниката и процеса на създаване на такива монументални статуи.

Функция, предложения и посвещения

В района около храма са открити основите и постаменти на множество статуи. В тези бази били поставяни изображения на богове, герои и паметни статуи на олимпийски победители — дарове, посветени от отделни лица, града-държави и благодетели. Тези посвещения оформяли своеобразен паметник на славата и религиозното значение на Олимпия.

Унищожение, земетресения и археологически разкопки

С течение на вековете храмът бил засегнат от религиозните промени в Римската империя и природни бедствия. През 426 г. император Теодосий II нарежда прекратяване на езическите култове и по същество храмът бил оставен и частично разрушен; по-късно огън и природни сили довели до допълнителни щети. Земетресения през 522 и 551 г. нанасят сериозни разрушения и оставят много от сградата в руини.

Системните археологически разкопки в Олимпия започват през 19. век (водени от германски експедиции под ръководството на Е. Курциус и др.) и продължават през 20. век. Намерени са фрагменти от мраморните пластики, архитектурни детайли, инструментариум от работилницата на Фидий и множество посвещения. Много от откритите произведения се съхраняват в Археологическия музей на Олимпия и в други музеи.

Значимост и наследство

Храмът на Зевс в Олимпия е класически образец на дорийската архитектура и културно средище, свързано със спортни състезания, религиозни ритуали и политически изяви в древността. Днес той е важен археологически паметник и туристическа атракция, която ни дава непосредствена представа за религиозния, художествения и обществения живот в древна Гърция.