Няма определена последователност на работите. В повечето случаи обаче редът е следният: Немейският лъв, Лернейската хидра, Керинейската хрътка, Еримантийският глиган, Авгиевите обори, Симфалийските птици, Критският бик, Диомедовите кобили, Гипполитовата препаска, Герионският добитък, Ябълките на Хесперидите и Керберос. Подредбата тук е като на скулптурите, наречени метопи, в храма на Зевс в Олимпия. Тези скулптури (изработени около 460-450 г. пр. н. е.) са поставени високо от външната страна на храма във фриз. Редът им е описан от древногръцкия географ Паусаний. Някои от тези метопи са използвани в тази статия, за да илюстрират Трудовете. Първата група от шест метопа е от западния край на храма. Втората група от шест метра е от източния край. Някои от илюстрациите тук са взети от гръцки вазови рисунки. Трудовете на Херакъл стават обект на много древни и съвременни произведения на изкуството и дори на филми като "Херкулес" (1958 г.) с участието на Стив Рийвс и анимационния филм на Уолт Дисни "Херкулес" (1997 г.).
Лъвът на Немея
Голям и опасен лъв тероризираше хората и животните край град Немея. Оръжията от желязо, бронз или камък не можеха да пробият дебелата кожа на лъва. Евристей заповядал на Херакъл да убие този лъв и да му одере кожата.
Херакъл отиде в областта Немея и отседна при един бедняк на име Молорхос в Клеонай. Синът на Молорхос беше убит от този лъв. Молорхос искал да принесе в жертва на Херакъл единствения си овен, но Херакъл го помолил да изчака тридесет дни. Ако не се върнел в рамките на тридесет дни, овенът трябвало да му бъде принесен в жертва като герой. Ако се върнел в рамките на тридесет дни, овенът щял да бъде принесен в жертва на Зевс Избавителя.
Херакъл намира лъва пред леговището му на планината Третос. Стрелите и мечът му бяха безполезни срещу звяра. Той удари лъва с тоягата си и животното се прибра в леговището си. Херакъл прегради с мрежи единия от двата отвора към пещерата, след което влезе в нея. Той се пребори с лъва и го удуши до смърт. Лъвът отхапал един от пръстите му. Той се върнал в колибата на Молорхос с трупа на лъва на гърба си. Двамата мъже принесли жертва на Зевс.
Когато Херакъл представил мъртвото животно на Евристей, царят бил отвратен. Той заповядал на Херакъл в бъдеще да оставя такива неща пред портите на Тирин. Тогава Евристей поставил под земята голям бронзов съд. Това било мястото, където той се криел всеки път, когато Херакъл се връщал в града с някакъв трофей от труда си. Зевс поставил лъва сред звездите като съзвездието Лъв.
В бъдеще Евристей общува с Херакъл само чрез Копрей, неговия тъмничар. Херакъл одрал кожата на лъва с един от собствените му нокти. Той носел кожата като броня, а черепа на лъва - като шлем. Еврипид пише в пиесата си "Херакъл": "Първо изчисти Зевсовата горичка от един лъв и сложи кожата му на гърба си, скривайки жълтата си коса в страшните му зейнали челюсти."
Произходът на Немейския лъв не е сигурен. Някои твърдят, че той е син на Тифон или Химера и кучето Ортрос. Според други богинята на луната Селена родила лъва и го пуснала на земята близо до пещера с две усти в Немея. Тя го насъскала срещу хората, защото те не спазвали правилно нейното поклонение. Някои казват, че Хера накарала Селена да създаде лъва от морска пяна, а Ирис, богинята на дъгата, го отнесла в Немея. Други казват, че лъвът бил син на богинята на змиите Ехидна и нейния син, кучето Ортос. Това би направило лъва брат на тевския сфинкс. Твърди се, че Хера донесла лъва от източната земя на Аримои и го пуснала на свобода близо до Немея.
Хидра от Лерна
Хидрата ("водна змия") е чудовище с много глави. Живеела под един платанов храст близо до извора, наречен Амимон. Този извор се намирал близо до крайморския град Лерна. Тя била потомък на Тифон и Ехидна и сестра на Керебос. Хера отгледала хидрата, за да измъчва Херакъл. Хидрата имала тяло, подобно на куче. Дъхът ѝ бил отровен. Главата в средата на чудовището била безсмъртна - тя не можела да умре. Евристей заповядал на Херакъл да убие това чудовище. Херакъл и племенникът му Йолайос (син на брат му Ификъл) потеглили към блатото край Лерна с военната колесница на Херакъл. Йолаос бил колесничар на Херакъл и негов любовник.
Атина казала на Херакъл да изтласка чудовището от блатото с огнени стрели. Той го направил, но чудовището се усукало около краката му. Той удари главите с тоягата си, но смазването на една глава само предизвика изригването на други. Един голям рак изпълзял от блатото, за да помогне на хидрата. Той ухапа Херакъл по крака. Той смачка черупката му. Херакъл повика на помощ Йолайос и отсече с меча си главите на хидрата. Йолаос запечата пъновете на шиите с факли, за да не могат на тяхно място да израснат други глави.
Хидрата най-сетне е убита. Херакъл отрязал безсмъртната глава и я заровил под тежък камък на пътя. Той натопи върховете на стрелите си в отровната кръв на хидрата. Те станали смъртоносни. Обратно в Тирин Евристей нямало да брои това приключение за Труд, защото Херакъл имал помощта на племенника си. Той добави още един труд към списъка. Хера поставила рака на небето като съзвездие. Река Анигрус в Елис воняла, защото отровата на хидрата се измила от стрелите, с които Херакъл убил кентавъра Нес във водите ѝ.
Птици от род Stymphalian
Птиците-стимфалианци са птици-човекоядци, живеещи на брега на езерото Стимфалос в Североизточна Аркадия. Птиците били свещени за Арес, бога на войната. Изпражненията им отравяли земята и посевите не растяли. Птиците нападали хората с бронзовите си човки и нокти. Те можели да пускат дъжд от острите си бронзови пера, за да убиват хората и техните животни.
Херакъл не успява да ги прогони със стрелите си. Атина му дава комплект метални кастанети (или дрънкалки), изработени от ковача на боговете Хефест. Херакъл се изкачил на едно скалисто място над езерото и вдигнал толкова много шум с кастанетите, че птиците отлетели чак до остров Арес в Черно море. Херакъл успял да убие много от тях със стрелите си, докато те отлитали.
Някои казват, че птиците са били жени. Артемида Стимфалия управлявала блатата около езерото. В храма ѝ имало изображения на млади момичета с крака на птици. Тези момичета примамвали мъжете към смъртта им в блатата. Смятало се, че те са дъщери на Стимфалия и Орнис. Тези двамата били убити от Херакъл, когато не му дали храна, питие и място за почивка.
Критски бик
Критският бик изплува от морето. Посейдон, богът на морето, възнамерявал да принесе бика в жертва на цар Минос, но той бил толкова красив, че Минос го запазил за себе си. Изпратил го да се чифтоса с кравите му, а след това принесъл в жертва на Посейдон друг бик. Богът се разгневил и накарал съпругата на Минос, царица Пасифа, да развие сексуално желание към животното.
Тя се чифтосала с него и му родила син. Този син бил Минотавърът - чудовище с глава на бик и тяло на човек. Критският бик полудял. Херакъл го заловил, като хвърлил въже за главата и за един крак. Някои казват, че се е борил с него или го е зашеметил с тоягата си.
Минос позволява на Херакъл да отведе бика в Гърция. Евристей искал да даде бика на Хера, но тя не го взела, защото Херакъл го бил заловил. Тя го пуснала и той се скитал из Гърция. Накрая Тезей от Атина го заловил и го принесъл в жертва на Атина, а според някои - на Аполон. Бикът прекарал дните си в Крит, където унищожавал реколтата и бълвал огън.
Задникът на Артемида
Когато Артемида, богинята на лова, била дете, тя видяла пет лани (женски елени) да пасат край река Анаурус в Тесалия. Всяко от тях било голямо колкото бик, всяко имало копита от бронз и всички имали рога от злато. Тя хванала четири от тях и ги използвала, за да тегли колесницата си. Петият избягал от богинята и заживял на хълма Керинея в Аркадия. Хера планирала някой ден да използва този хълбок срещу Херакъл.
Евристей заповядал на Херакъл да хване този заек и да го донесе жив в Тирин. Опасността в този труд се криела в преследването на кошутата през диви земи, от които никой ловец не се връщал. Херакъл преследвал кошутата в продължение на една година, като я преследвал през Истрия и Хиперборейската земя. Конят намерил убежище на планината Артемисион. Херакъл пуснал стрела, която притиснала предните крака на кошутата, без да й причини кръвозагуба. Той качил ламята на раменете си и я отнесъл в Тирин.
Артемида и Аполон спират Херакъл по пътя му към Тирин. На някои вази се вижда как Аполон се опитва да отнеме насила хълбока от Херакъл. Херакъл обаче хвърля вината за кражбата върху Евристей. Артемида приела тази молба и му позволила да премине. Някои твърдят, че Херакъл използвал мрежа, за да улови ламята, или я хванал, когато тя спяла под едно дърво.
Препаска на Иполит
Дъщерята на Евристей - Адмета, е жрица на Хера. Тя искала златната ризница (колан) на Иполита, царицата на амазонките. Този пояс бил подарен на Иполита от баща ѝ Арес, бога на войната. Всички амазонки били свързани с Арес. Те мразели мъжете и се чифтосвали само за да създадат повече жени-воини. Малките момчета били убивани или осакатявани. Животът на тези жени бил посветен на войната.
Херакъл и приятелите му отплавали към своята земя Понтос на Черно море. Амазонките живеели в устието на река Термодон. Иполит посрещна Херакъл. Тя се влюбила в мускулите му и в голямата му слава. Обещала му пояса в знак на любов. Хера се маскирала като амазонка. Тя прошепнала сред другите, че Херакъл ще отвлече царицата. Амазонките нападнали кораба на Херакъл на коне. Херакъл убива Иполит и взема пояса. Много амазонки бяха убити.
Някои казват, че Иполита не искала да се раздели с пояса. Херакъл я свалил от коня и я заплашил с тоягата си. Тя не искала да поиска милост. Херакъл я убива. Някои казват, че сестрата на Иполит - Меланипа, била пленена. Тя била откупена с пояса. Според някои самата Иполита била пленена и откупена с пояса. Други казват, че Тезей взел в плен Иполита и дал пояса на Херакъл. Херакъл дал пояса на Евристей, който го дал на Адмет.
Еримантски глиган
На планината Еримантос живееше голям и опасен глиган. Евристей заповяда на Херакъл да хване този глиган. На планината Еримант Херакъл изтласкал с викове глигана от гората. След това забил прасето в дълбокия сняг и скочил на гърба му. Той окова глигана във вериги, сложи го на раменете си и го отнесе при Евристей. Царят толкова се изплашил, че се скрил в бронзовата си стомна. Херакъл оставил глигана на пазарния площад в Тирин. След това се присъединява към аргонавтите в търсене на златното руно.
Планината Еримантос носи името си от син на Аполон. Афродита го ослепила, защото я видял да се къпе. Аполон се разгневил. Превърнал се в глиган и убил приятеля ѝ Адонис.
Конете на Диомед
Евристей заповяда на Херакъл да му донесе конете на тракийския цар Диомед. Конете на цар Диомед били диви човекоядци и се хранели с месото на невинните гости на Диомед. Херакъл и приятелите му отплавали към бреговете на Тракия. След като открили конюшните на Диомед, те убили слугите на царя. След това поставили Диомед пред конете. Животните го разкъсали на парчета и го изяли. След като се нахранили, конете се успокоили и били отведени на кораба. Херакъл ги изпрати при Евристей.
Диомед е син на бога на войната Арес и цар на бистоните - тракийско войнствено племе. Докато пътува във връзка с този труд, Херакъл посещава цар Адмет. Съпругата му Алкестида току-що била починала. Херакъл се бори със Смъртта за Алцестида и печели. Алкестида била върната към живота. Това събитие е в основата на пиесата на Еврипид "Алкестида". Евристей посвещава дивите коне на Хера. Твърди се, че те се размножавали до епохата на Александър Велики.
Друга история разказва, че Херакъл хванал конете и ги откарал на кораба си. Диомед и хората му преследват крадците. Херакъл и приятелите му напуснали кораба, за да се бият с царя и хората му. Конете на Диомед били оставени на грижите на Абдерос, мъжкия любовник на Херакъл. Конете го изядоха. Херакъл построил град Абдера в негова памет. Именно след този труд Херакъл се включва в търсенето на златното руно. Той се отказал от търсенето, когато любовникът му Хилас се изгубил на странен остров. Някои твърдят, че Херакъл отишъл в Колхида и отново се присъединил към търсенето. Други казват, че се е върнал в Тиринт и при Трудовете.
Говеда на Герион
Герион бил много силен гигант с три тела, шест ръце и три глави. Той бил цар на Тартес в Испания. Имал крила, а на щита му бил изобразен орел. Живеел на остров, наречен Еритей. Този остров се намирал далеч на запад в Океанос - реката, която обикаля Земята. През нощта Слънцето плавало по тази река в златна чаша.
Герион имал големи стада добитък. За тях се грижели Евритион, слугата на Герион, и огромно двуглаво куче на име Ортрус, потомък на Тифон и Ехидна. Цар Евристей заповядал на Херакъл да залови добитъка на Герион.
Херакъл прекосява Либийската пустиня. На тесния проток, който разделя Европа и Африка, той построява Херакловите стълбове. Слънцето било горещо и Херакъл заплашил, че ще го застреля с лъка и стрелите си. Слънцето го помолило да не го прави. Херакъл се съгласил. Той взел назаем златната чаша на Слънцето и отплавал с нея. Титанът Океан изпитал мореплаването на Херакъл, като предизвикал силни вълни. Херакъл заплашил, че ще застреля и Океан. Океан успокоил вълните. Някои казват, че Херакъл плавал в урна и използвал лъвската си кожа като платно.
На острова на Герион Херакъл убива двуглавото куче Ортос и слугата Евритион, който се опитва да помогне на кучето. Херакъл водел добитъка към Златната чаша, когато се появил Герион, готов да се бие. Херакъл го застрелял и отплавал с добитъка. При завръщането си в Гърция Херакъл преживява много приключения. На гръцкия бряг Хера изпратила гадини, които да прогонят стадото добитък надалеч и надалеч. Херакъл успял да събере няколко от тях и ги подарил на Евристей. Той ги принася в жертва на Хера.
Ябълки от Хесперидите
Когато се омъжва, Хера получава златни ябълки като подарък. Тя ги засадила в градината си далеч на запад, близо до планината Атлас. На тази планина титанът Атлас държал небето на раменете си. Той бил наказан за това, че се присъединил към другите титани, които воювали срещу Зевс. Когато Хера чула, че дъщерите му крадат от градината, тя изпратила в градината стоглав дракон на име Ладон, за да пази ябълките. Три нимфи, наречени Хесперидите, също пазели ябълките.
Евристей иска Херакъл да му донесе три златни ябълки. Херакъл тръгва. Речният бог Нерей отказал да му даде указания и отново и отново променял формата си. Херакъл го завързал за едно дърво, докато не му посочил пътя. В Кавказ Херакъл освободил титана Прометей, носителя на огъня, от веригите му. Прометей предупредил Херакъл да не бере сам ябълките, а да помоли някой друг да го направи.
Херакъл помоли Атлас да събере ябълките. Титанът се съгласил, но само ако Херакъл убие дракона и след това вземе небето на раменете си. Херакъл убил дракона и взел небето на раменете си. Атлас събрал ябълките, но отказал да вземе отново небето. Харесвало му да бъде свободен. Херакъл го измамил. Той помолил Атлас да вземе небето - само за миг - докато той сложи възглавница на раменете му. Атлас взел небето. Херакъл взел ябълките и се отправил към Тирин. Евристей не знаел какво да прави с ябълките. Той ги даде на Херакъл. Атина върнала ябълките в градината, защото те все пак принадлежали на боговете.
Kerberos
Евристей заповядва на Херакъл да му доведе Керберос - триглаво кучешко чудовище с драконова опашка и грива от отровни змии. То пазело входа на подземното царство. Трите глави можели да виждат миналото, настоящето и бъдещето. Според някои те представлявали раждането, младостта и старостта. Керберос позволявал на мъртвите да влизат в Подземното царство, но всеки, който се опитвал да го напусне, бил изяждан. Керберос е потомък на Ехидна - чудовище, което е отчасти жена, отчасти змия, и Тифон - огнедишащ гигант. Братът на Керберос бил двуглавото куче Ортрус.
Първата стъпка на Херакъл е да премине през мистериите в Елевзина. Тези ритуали щели да го защитят в страната на мъртвите. Те също така щели да го очистят от клането на кентаврите. Атина и Хермес отвеждат Херакъл в подземното царство. Той бил прехвърлен през река Стикс с лодката на Харон. На отсрещния бряг той срещнал Медуза, Горгона. Тя била безобидно привидение и той я преминал без проблеми. Срещнал Мелеагрос и му предложил да се ожени за сестра му Деянира. В крайна сметка той го направил. Когато Херакъл поискал от Хадес Керберос, Хадес му разрешил да вземе чудовището, но само ако може да го направи, без да използва оръжията си. Херакъл се преборил с чудовището и го удушил. След като чудовището се подчинило, той го отвел.
Когато наближиха повърхността на Земята, Керберос хвърли трите си глави, защото мразеше слънчевата светлина. Слюнката му се разлетя във всички посоки. От тази плюнка израснало отровното растение аконит. Когато Херакъл пристигнал в Тирин, Евристей извършвал жертвоприношение. Царят дал най-добрите парчета месо на роднините си, а на Херакъл - само една робска порция месо. Херакъл се разгневил от тази обида и убил тримата синове на Евристей. Евристей се изплашил, когато му представили Керберос, и се скрил в бронзовата му стомна. Херакъл отнесъл Керберос обратно в подземното царство. Според друг разказ чудовището избягало. В някои разкази този Труд е дванадесетият и последен Труд.
Авгиеви обори
Цар Огеяс от Елис живее на западния бряг на Пелопонес. Той бил син на Хелиос, бога на слънцето. Казвали, че слънчевите лъчи греели в очите му. Огеяс имал много добитък. Животните му били винаги здрави и раждали много малки. Конюшните му не били почиствани от години и били пълни с животински отпадъци. Долините също били пълни с отпадъци. Миризмата на тези отпадъци тровеше земята. Евристей наредил на Херакъл да почисти оборите за един ден. Хареса му мисълта, че Херакъл върши такава мръсна работа.
Херакъл отиде в Елис. Той не каза на Огея, че Евристей му е наредил да почисти конюшните.Вместо това сключи сделка с Огея. Обеща да почисти конюшните, ако Огеяс му даде част от добитъка си. Сделката беше сключена. Синът на Огеяс - Филеос - беше свидетел. Херакъл се захваща за работа. Първо направи две дупки в каменните основи на конюшнята. След това промени пътя на реките Алфей и Пеней. Реките протичали през едната дупка и излизали от другата. Така конюшните били измити.
Огеяс научи от слугата на Евристей Копрей, че Евристей е наредил на Херакъл да почисти конюшните. Той не пожела да спази уговорката, която беше сключил с Херакъл. Херакъл заведе дело в съда. Филеос беше призован в съда и каза истината за сделката. Огеяс толкова се разгневил, че изгонил сина си и Херакъл от земята. В Тирин Евристей казал, че трудът не се брои, защото Херакъл бил сключил сделка с Авгий. Евристей също така смятал, че речните богове наистина са свършили работата.
Този труд е последният, представен във фриза на храма на Зевс в Олимпия. Той бил важен за гърците, защото един ден Херакъл воювал с Огея и го победил. След това Херакъл разположил олимпийското светилище в земята на цар Авгий и поставил началото на Олимпийските игри. Говори се, че Менедем от Елис дал съвет на Херакъл за този труд и че героят имал помощта на племенника си Йолайос. Докато Авгий и Херакъл сключвали сделката си, Фаетон, един от дванадесетте бели бика на Авгий, нападнал Херакъл. Тези бели бикове пазеха целия добитък от диви животни. Фаетон помислил, че героят е лъв. Херакъл принудил бика да падне на земята, като извил рогата му. Херакъл щял да получи дъщерята на Огея като част от сделката, но не го направил. Това било посочено като една от причините за по-късната война с Огея. Освен това щял да стане роб на Огея, ако работата не бъде свършена за един ден.
