Селена — древногръцка богиня на Луната: митология и символика
Селена е и друго име на Луната
Селена (на старогръцки: Σελήνη) е богиня на Луната в гръцката митология. Тя е дъщеря на титаните Хиперион и Тея. Тя е сестра на Хелиос, бога на Слънцето, и на Еос, богинята на зората. Често е изобразявана как кара колесницата си през нощното небе, теглена от отбор крилати коне. Много други богини, като Артемида и Хеката, са били свързани с Луната, но само Селена е била смятана за олицетворение на самата Луна. Нейният римски еквивалент е Луна.
Произход на името и място в пантеона
Името Селена произлиза от древногръцката дума Σελήνη, която означава „Луна“. Произходът на самия корен е предмет на филологически изследвания; някои изследователи свързват името с представи за светлина или блясък, но точната етимология остава дискусионна. В митологичната й родословна Селена заема място сред боговете на небесните тела като сестра на Хелиос (слънцето) и на Еос (зорницата), което подчертава космическия й характер.
Главни митове и легенди
Най-известният мит, свързан със Селена, е легендата за нейното любовно укрепване с красивия пастир или цар Ендимион (Endymion). Според различни версии Ендимион бил безсмъртен или бил дарен с вечен сън, за да може Селена да го посещава всяка нощ без той да се променя. В други варианти тя има деца — в някои източници дъщеря на Селена и Ендимион е наричана Мага; според древни поети като Хезиод, от връзката на Селена с Зевс произлиза и дъщерята ɸPandia (Пандия), чието име означава „всеблясък“ или „пълна луна“.
Селена често се появява и в поетични описания на нощта и лунната светлина при автори като Омир, Хезиод, Сафо и по-късни римски поети (например Овидий), което свидетелства за устойчивата й роля като олицетворение на Луната в литературата.
Иконография и символика
В изкуството Селена е изобразявана по няколко типични начина: като жена, возеща се в колесница, теглена от бели или крилати коне; с полумесец върху главата или държаща факел/фенер; понякога с крила. Полумесецът става нейният основен символ и по-късно масово се използва като символ на Луната и лунните божества.
Символиката на Селена включва цикличността, промяната, женствеността и връзката между лунните фази и природните ритми (включително приливите и отливите в моретата, както и традиционните връзки между Луната и менструалните цикли). В по-широк митологичен смисъл тя представлява нощното светло начало, противопоставящо се и допълващо дневното начало, представено от Хелиос.
Култ и поклонение
Въпреки че Селена е важна митологична персона, нейният организиран култ и храмова практика са по-рядко документирани в сравнение с култовете към по-активно почитаните олимпийски богини като Артемида. Тя се появява често в релефи, монети и гробни надписи като символична фигура, а в някои регионални центрове на Пелопонес и в Малка Азия са познати локални форми на поклонение или нощни празненства, свързани с лунните цикли.
Разграничение от Артемида и Хеката
В гръцката митология има припокриване между Селена, Артемида и Хеката: всички те имат връзка с нощта и луната. Въпреки това е важно да се прави разграничение: Селена е персонализирана Луна — самото небесно тяло; Артемида е богиня на лова и покровителка на дивите животни и младостта, която в по-късните традиции е свързана и с лунния образ; Хеката е богиня на магиите, кръстопътите и нощните сили. Тези богини могат да съжителстват в митологичните представи, като изпълняват допълващи и понякога припокриващи се роли.
Наследство в културата и науката
Името и образът на Селена остават живи в културата: имена като Селена/Selene се срещат в литературата, изобразителното изкуство и съвременната попкултура. В науката името се използва за обозначаване на лунни проучвания — например японската автоматична лунна мисия SELENE (също известна като Kaguya) носи акроним, който препраща към името на богинята. В астрономически контекст Selene е едно от традиционните имена за Земния спътник и вдъхновява наименования на обекти и инициативи, свързани с Луната.
Кратко казано, Селена е най-пряката персонификация на Луната в древногръцката митология — богиня с богата символика, свързана с нощта, цикличността и женското начало, присъстваща както в митове и религиозни представи, така и в литературата и изкуството през вековете.
Селена, Хесперос, Фосфорос (Лувър, Париж)
Селена, Pergamonmuseum, Берлин
Етимология
Етимологията на Селена не е известна, но ако думата е от гръцки, вероятно е свързана с думата selas, която означава "светлина". Boreion Selas е гръцкото име на Aurora Borealis. От нейното име произлиза и думата селенология - изучаването на геологията на Луната. Химичният елемент селен също е наречен на името на Селена.
Изображения
В изкуството след Ренесанса Селена е изобразена като красива жена с бледо лице. Понякога тя язди сребърна колесница (каруца), теглена от волове или двойка коне. Често е изобразявана, яхнала кон или бик, облечена в одежди и с полумесец на главата и носеща факла.
Митология
Генеалогия
В старата предолимпийска генеалогия на боговете Хелиос, слънцето, е брат на Селена: след като брат ѝ Хелиос завършва пътуването си по небето, Селена, току-що измита във водите на окръжаващия Земята океан, започва своето собствено пътуване, когато на Земята настъпва нощта и тя се озарява от светлината на главата и златната ѝ корона. Когато тя расте след средата на месеца, това е "сигурен знак и знамение за смъртните хора". Нейната сестра, Еос, е богиня на зората. Еос също така отвлича човешки любовник, Кефал, което е като в мита за Селена и Ендимион.
В резултат на сливането на Селена с Артемида по-късните автори понякога твърдят, че Селена е дъщеря на Зевс, както Артемида, или на титанката Палас. В Омировия химн към Хермес, в който има списък на бащите на хората, тя е "светлата Селена, дъщеря на владетеля Палас, син на Мегамед".
Влюбени
Аполоний от Родос разказва как Селена обичала смъртен, красив ловец или пастир - или, според версията на Паусаний, цар - от Елис, на име Ендимион, от Мала Азия. Той бил толкова красив, че Селена помолила Зевс да му даде вечен сън, научила се от сестра си никога да не иска вечен живот или да остане със скакалец в ръце, за да не я напусне никога: нейното искане на разрешение от Зевс е като олимпийска промяна на по-стар мит: Цицерон Tusculanae Disputationes признава, че богинята на луната го е направила сама. В друга история се казва, че Ендимион е взел решението да живее вечно в съня. Всяка нощ Селена се спускала зад планината Латмус край МилетПаузаний географПаузаний . От Ендимион Селена имала петдесет дъщери - Мени, включително Наксос, нимфата на остров Наксос. Защитеното място на Ендимион в Хераклея при Латмус|Хераклея на южния склон на Латмус представлява помещение с форма на подкова, с входно антре и преден двор с пилони.
Въпреки че историята за Ендимион е най-известната днес, Омировият химн за Селена разказва, че Селена също имала дъщеря от Зевс - Пандия, "напълно сияйната" пълна луна. Според някои източници Немейският лъв също е нейно дете. Имала е и кратка връзка с Пан, който я съблазнил, като се увил в овча кожа и ѝ дал ярема от бели волове, които теглели колесницата, в която тя е изобразявана на скулптурите, с развято от вятъра покривало над главата ѝ като сводест небесен балдахин. В Омировия химн колесницата ѝ е теглена от дългокосмести коне.
Луна
Римската богиня на луната Луна имала храм на Авентинския хълм. Той е построен през VI в. пр.н.е., но е разрушен при Големия пожар в Рим, когато цар е Нерон. Имало е и храм на Луна Ноктилука ("Луна, която свети през нощта") на хълма Палатин. В чест на Луна се организирали тържества на 31 март, 24 август и 29 август.
Римска скулптура на лунната богиня Луна, носеща факел, или Диана Луцифера ("Диана, носителка на светлина"), за която се смята, че е същата като гръцката Селена (Ватикански музеи)
Любопитни факти
- Главният герой в Underworld и Underworld: Еволюция е жена на име Селин, която е вампир. Тя е изиграна от Кейт Бекинсейл.
- Selene е таен кораб в играта за Playstation Einhänder.
- Селена е името, което Ланфеар използва, когато се приближава до Мат, Перин и Ранд, за да говори за слава, в поредицата "Колелото на времето" на Робърт Джордан.
