Горгони в гръцката митология — Медуза, Стено и Евриала

В гръцката митология горгоните са женски чудовища с ужасяващ вид: вместо обикновена коса те имат змии, носели са остри зъби и често са изобразявани с бронзови нокти. Според най-разпространените версии те са дъщери на титаните Форкис и Кето. Най-страшната им сила е погледът: змиите в косите и самият им взискателен поглед могат да превърнат всеки, който ги срещне, в камък. В класическия канон има три Горгони: Стено, Евриала и Медуза, като от тях единствено Медуза е смъртна. Тя е обезглавена от героя Персей, който използва отразяващ щит, даден му от Атина, за да не гледа директно в нея. След обезглавяването главата на Медуза била предадена на Атина, която я поставя на своята егида като защитен знак.

Източници и различни версии

В ранните източници митът за горгоните варира. В Омир се говори за една Горгона, докато Хезиод дава имената на трите сестри: Стено — „мощната“, Евриала — със способност да скача или да сразява на голямо разстояние, и Медуза — „царицата“, която е най-известна от тях. Според Хезиод те обитавали пределите на познатия тогава свят, около Атласките планини, а в по-късни традиции като тяхна родина се посочва и Либия.

Медуза: от красива дева до Горгона

В някои по-късни и популярни версии Медуза първоначално е представяна като красива и смъртна жена. Според една широко разпространена хесоидова/постхесоидова традиция тя била изнасилвана от Посейдон в храма на Атина, а богинята, разгневена от оскверняването на светилището, я превръща в Горгона. При обезглавяването на Медуза от Персей от нейната кръв се появяват крилатият кон Пегас и великанът Хрисавор (Chrysaor) — символи на трансформацията и нарастващата митологична наследственост. Главата на Медуза става оръжие в ръцете на Персей — с нея той обръща в камък врагове и чудовища, а впоследствие я дарява на Атина, която я използва като апотропеен (защитен) знак.

Персей и екипировката му

• В популярните варианти на мита Персей получава помощ от боговете: Атина му дава отразяващ щит (често наричан „зеркален“ или „огледален“), а Хезиод и по-късни автори описват дарове и от други божества — крилати сандали от Хермес, шлем на невидимост и т.н. (версиите се различават в подробностите).
• След победата Персей използва главата и в други сцени на мита — например за да превърне Атлас в планината Атлас, в някои варианти помага за освобождаване на Андромеда и т.н.

Иконография и апотропейна употреба

Главите на горгоните (гorgonеион) често се срещат върху щитове, наметала, амулети, архитектурни детайли и съдове. Те имали преди всичко апотропейна функция — считало се е, че изображението на Горгона прогонва злото и нещастията. Тази „магия, която се използва срещу лоши духове и лош късмет“, е известна като апотропейна магия. Изобразяването на горгонско лице върху броня, керамика или входове е широко разпространено в архаична и класическа Гърция, а символът просъществува в римската и по-късните художествени традиции.

Хеленистични и по-късни вариации

В елинистически и по-късни локални традиции митът за Горгоните се смесва с други легенди и локални духове. В някои източници се появяват народни варианти и нови персонажи, свързани с морето и с локални cult-образи. Например в по-късни народни предания има митологеми, свързани с име, подобно на „Горго“, които функционират като водни духове или пазителки на преминаващи кораби: моряците питали за съдбата на владетеля при преминаване, а спасителната формула трябвало да потвърди, че той още живее. В някои такива версии фразата, която спасява живота на моряците, е дадена на гръцки и се цитира така: Ζεί και βασιλέβει). Тези локални и хеленистически трансформации показват как митът се адаптира и влиза в нови исторически и културни контексти.

Културно значение и наследство

Образът на Горгона е мощен символ на страховитото и защитното едновременно — тя парира заплахата чрез ужаса, но същевременно се използва като талисман против самата заплаха. Тази двойнственост прави Горгона устойчив и приспособим мотив в изкуството, литературата и религиозната практика от архаичния период до модерната епоха. Думата „горгон“ (gorgós) в гръцкия език носи значението „ужасяващ“, а митът оказва влияние върху европейската художествена традиция, иконографията на богини и герои и наративите за границата между човешкото и чудовищното.

Въпроси и отговори

В: Кои са Горгоните в гръцката митология?

Въпрос: Какво се случваше с всеки, който погледнеше към Горгоните?

В: Медуза смъртна или безсмъртна беше?

В: Какво направи Атина с главата на Медуза?

В: Колко Горгони са споменати от Омир?

В: Къде са живели те според Хезиод ?

В: Какво представлява апотропейната магия?

Търсене по буква