Медуза — горгоната от гръцката митология: мит, история и изкуство

Медуза е персонаж от гръцката митология. Нейната история е разказвана и преразказвана от древни и съвременни разказвачи, писатели и художници.

Латинският поет Овидий пише в четвърта книга на своите "Метаморфози", че Посейдон е изнасилил Медуза в храма на Атина. Богинята се разгневила и превърнала Медуза в чудовище със змии вместо коса. За хората по времето на Овидий Медуза, а не Посейдон, е тази, която е извършила нещо нередно.

Художниците създават статуи и картини на Медуза от хиляди години. Древните гърци и други древни хора са рисували лицето на Медуза върху гърнета, врати и други неща. В гръцкото изкуство от това време художниците обикновено рисуват или извайват хора, които гледат настрани. Почти винаги Медуза е била извайвана с поглед от картината към зрителя. Така Медуза е можела да плаши злите неща. Тези изображения на Медуза се наричат Горгонеони. Те са пример за използване на едно зло, за да накара други зли неща да си тръгнат, по същия начин, по който Персей използвал Медуза срещу другите си врагове.

Произход и различни версии на мита

В класическата митология Медуза е една от трите Горгони — Медуза, Стено (Stheno) и Евриала (Euryale). Докато сестрите ѝ са безсмъртни, Медуза често е представяна като смъртна. Ранните гръцки автори като Хезиод описват Горгоните като чудовищни същества, родени с огнени погледи и змии вместо коса. По-късно, и особено в римската литература (примерно при Овидий), се появяват по-сложни и човешки интерпретации на нейния произход и съдба — включително елементите на нападение и наказание, които променят моралната перспектива на историята.

Персей, смъртта и последствията

Най-известната история, свързана с Медуза, е тази за героя Персей. По разказа, той успява да отсече главата ѝ, използвайки огледален щит, за да избегне погледа ѝ, който превръща хората в камък. От кръвта ѝ се раждат крилатият кон Пегас и великанът Хрисаор. Главата на Медуза след това бива използвана като оръжие и защитен талисман — най-често прикрепена към емблеми, щитове и броня. Според някои версии богинята Атина поставя главата на Медуза върху своя щит (айгис), за да защити воините си.

Медуза в изкуството и в материалната култура

Изображенията на Медуза са били едни от най-разпространените апотропайни (защитни) мотиви в античността. Горгонеонът се появява върху:

• потири и гърнета (керамика);
• скулптурни декорации на храмове и фронтони;
• броня, щитове и войнишки украшения;
• архитектурни детайли като кернатури и врати.

В по-късни епохи Медуза вдъхновява множество творци — от римски копия на гръцки статуи до ренесансови и барокови майстори като Караваджо и Корадело. Особено известни са скулптурите и бронзовите групи, в които Персей държи обезглавената Медуза, както и многобройните варианти на нейния портрет в живописта и илюстрацията.

Символика и съвременни тълкувания

Апотропеично значение: В древността изображението на Медуза служи преди всичко като защита срещу злото — идеята е, че страшният ѝ образ ще отблъсне лоши сили.

Женска сила и жертва: По-новите интерпретации виждат в митa за Медуза теми като насилието, вината и общественото наказание. Преразказите, които подчертават, че Медуза е била жертва на Посейдон, придават на разказа социален и етичен аспект — съществува и съвременна феминистка реторика, която често разглежда Медуза като символ на наказание, наложено на жените, или като образ на женския гняв и устойчивост.

Културно влияние: Медуза присъства в литературата, киното, модата и рекламата — понякога като митологичен персонаж, друг път като визуален мотив (логота, бижута, дрехи) или като символ на опасност и привлекателност едновременно.

Защо митът продължава да вълнува

Митът за Медуза съчетава елементи на ужаса и състраданието, на наказание и защита, което го прави сложен и многопластов. В зависимост от времето и културните нагласи, образът ѝ може да бъде чутовен монстр, защитен талисман, трагична жертва или емблема на власт и съпротива. Това многообразие на значения обяснява защо Медуза остава важен и често използван образ в изкуството и мисълта и до днес.

Мит

Медуза е една от трите сестри - Горгоните. Сестрите на Медуза били Стено и Евриала. Медуза била смъртна, но сестрите ѝ били безсмъртни. Всички те били деца на морските богове Форкис и сестра му Кето. Преди да се превърнат в чудовища, и трите сестри били красиви млади жени, а Медуза - най-много; тя обаче била жрица в храма на Атина и била обвързана с обет за безбрачие.

Всеки човек или животно, което я погледнеше директно, се превръщаше в камък.

Героят Персей отрязва главата на Медуза. Той се промъква към нея, като използва лъскавия си щит като огледало. Той сложил главата на Медуза в специална торба и след това я показал на враговете си. Те се превърнали в камък. След това той подарил главата на Медуза на боговете. Или Зевс, или Атина поставили главата ѝ върху щита, наречен егида.

По време на смъртта си Медуза е бременна от Посейдон. От нейната кръв произлезли Пегас, крилат кон, и Хрисаор, златен великан.

 
Горгона върху чернофигурна амфора от Гърция (520-510 г. пр. Хр.)  


Персей убива Медуза, картина за "Метаморфози" на Овидий от Антонио Темпеста (1630)  

Медуза в изкуството

Медуза е била обект на внимание на древните художници на вази, мозайки и скулптори. Тя се появява върху нагръдника на Александър Велики в мозайката "Александър" в Дома на фавна в Помпей, Италия (около 200 г. пр. Хр.).

Римско копие на "Медуза" на Фидий (вляво) се съхранява в Глиптотеката в Мюнхен, Германия.

Сред ренесансовите изображения са скулптурата "Персей с главата на Медуза" на Бенвенуто Челини (1554 г.) и маслената картина "Медуза" на Караваджо (1597 г.).

Сред бароковите изображения са "Главата на Медуза" от Петер Паул Рубенс (1618 г.), мраморният бюст на Медуза от Бернини (1630-те години) и "Персей превръща Финей и неговите последователи в камък" - маслена картина на Лука Джордано от началото на 80-те години на ХІХ век.

Сред романтичните и модерните изображения са Персей с главата на Медуза на Антонио Канова (1801 г.) и Персей, скулптура на Салвадор Дали. Сред художниците от ХХ век, които са се занимавали с темата за Медуза, са Пол Клее, Джон Сингър Сарджънт, Пабло Пикасо, Пиер и Жил и Огюст Роден. Скулптурата от ХХI век "Медуза с главата на Персей" на Лучано Гарбати става част от движението #MeToo.

 
Медуза, римско копие на гръцкия оригинал на Фидий  


Персей се бори с Финей и неговите спътници, Лука Джордано (около 1670 г.)  

Въпроси и отговори

В: Кой е писал за Медуза в древността?

В: Какво направил Посейдон на Медуза?

В: Как Атина наказва Медуза за това престъпление?

В: Как художниците са изобразявали Медуза с течение на времето?

Въпрос: Каква е целта на изобразяването на Медуза по този начин?

В: За какво се разказва в четвърта книга на "Метаморфози" на Овидий?

Търсене по буква