Мемнон — атиопски полубог и воин от Троянската война, съперник на Ахил
Мемнон — атиопски полубог и легендарен воин от Троянската война, съперник на Ахил; епична история за храброст, съдба и трагична чест.
Мемнон (на гръцки: Μέμνων) е атиопски цар и съюзник на троянците по време на Троянската война. Той е полубог, син на Титон и Еос, богинята на зората. Като воин е смятан за почти равен на Ахил по храброст и умения. По време на Троянската война Мемнон убива Антилох в разгара на ожесточена битка, а по-късно самият той е убит от Ахил. Смъртта на Мемнон сякаш повтаря тази на Хектор, друг защитник на Троя, когото Ахил също убива.
Произход и митологичен образ
В митологията Мемнон е роден от връзката между смъртен (Титон) и безсмъртна (Еос). Като син на богинята на зората, той често се свързва с далечните източни или африкански земи, които древните гърци наричали „Атиопия“ (Αἰθιοπία). В гръцката епическа традиция той се появява като благороден и велик войн — победоносен командир на многонационални войски, които пристигат да помагат на Троя.
Роля в епическия цикъл и смърт
Въпреки че в запазената част от Илиадата на Омир Мемнон не участва пряко, неговият епизод е част от по-широкия троянски цикъл, възстановен от по-късни произведения като загубената «Aethiopis» от Арктин от Милет и от по-нови епически продължения (например у Квинт Смирнейски). Според тези разкази Мемнон пристига в помощ на троянците, водейки свои бойци, и в сражение убива Антилох — синът на Нестор. Възмездието за Антилох е бързо: Ахил излиза срещу Мемнон и го убива в двубой. Смъртта на Мемнон е описвана с голяма тържественост, а образът ѝ често се паралелизира с гибелта на Хектор.
Следсмъртна съдба, ритуал и почит
В различни варианти на мита след гибелта му боговете и неговата майка Еос изразяват скръб; в някои версии Еос моли боговете да почетат сина ѝ и дори да го направят безсмъртен, в други — нейните сълзи стават символ на зората и утринната роса. Някои източници разказват за тържествени погребални игри в чест на Мемнон, подобни на игрите, които Ахил организира за Патрокъл.
Образ в изкуството и по-късна традиция
Мемнон е популярен мотив в гръцкото и римското изкуство: сцени от неговия двубой с Ахил фигурирали на вази, скулптури и рельефи. В по-късната античност и в римската литература той се превръща в символ на героичната, но трагична противостояща сила на Ахил.
В египетската местност около Фивите се намират прочутите Колоси на Мемнон — две огромни статуи от римско и гръцко време, които древните гърци и римляни свързвали с героя, макар че архитектурният им контекст е различен. Наративът за «пеещия Мемнон» (статуята, която издавала звуци при изгрев) допълнително затвърждава името му в паметта на поколенията.
Културно значение
- Символ на „другото“: Мемнон представя образа на благородния чужденец — смел и достоен враг, който идва от далечни земи, но заслужава почит.
- Поетическа функция: Неговият епизод служи като огледален образ за Хектор и като средство да се подчертае величието и човешката трагедия от войната.
- Рецепция: Истории за Мемнон са използвани и преосмисляни в поезията, драмата и визуалните изкуства в продължение на векове.
Поради разрушаването или загубата на много от оригиналните епически текстове (например «Aethiopis»), детайлите за Мемнон варират в зависимост от източника; съвременните реконструкции се базират на разпръснати свидетелства — епиграми, римски поети и по-късни епически преразкази.

Мемнон, Бернар Пикар (1673-1733)
обискирам