Менхири (Стоящи камъни) — мегалити: дефиниция, история и разпространение

Стоящите камъни или менхирите са камъни, забити вертикално в земята. Поставени са от неолитните хора на Британските острови и Бретан, но се срещат и на други места по света.

Може да има единични стоящи камъни, кръгове, редици или групи от тях. Датировката им е предимно от 4000 г. пр. н. е. до 1500 г. пр. н. е. Тъй като неолитните народи не са имали писменост, ние знаем малко за тяхната употреба. Обикновено се смята, че те са имали както практическа (място за срещи), така и церемониална или религиозна употреба. Керамичните съдове, които са открити в близост до някои от тези камъни, предполагат, че някои от тях в Европа са принадлежали към така наречената "култура на бисерите".

Формата им обикновено е неравномерна и квадратна, като често се стеснява към върха. Менхирите се срещат в цяла Европа, Африка и Азия, но най-многобройни са в Западна Европа, по-специално на Британските острови (Великобритания и Ирландия) и в Бретан. В тези райони има около 50 000 мегалита. Стоящите камъни обикновено са трудни за датиране, но керамиката, намерена под някои от тях в Западна Европа, ги свързва с народа на бикарите. Те са издигнати като част от мегалитна култура, която процъфтява в Европа и извън нея.

Когато се появяват на групи, често в кръгла, овална, подковообразна формация, те понякога се наричат мегалитни паметници. Това са места на древни религиозни церемонии, понякога съдържащи погребални камери. Развитието на радиовъглеродното датиране и калибрирането на дървесните пръстени допринесе за по-доброто познаване на тяхното време. В някои археологически обекти могат да бъдат открити останки от дървени хенгели. Уудхендж е монумент от типа хендж и дървен кръг в обекта на световното наследство Стоунхендж в Уилтшър, Англия. Намира се на 2 мили (3,2 km) североизточно от Стоунхендж.

Произход, време и датиране

Повечето менхири в Северозападна Европа са датирани в периода от късния неолит до ранната бронзова епоха (приблизително 4000–1500 г. пр. н. е.), но съществуват и по-ранни или по-късни примери в отделни региони. Датирането често е проблематично, защото самите камъни не дават директен органичен материал за радиовъглеродното датиране. Затова археолозите използват контекстни находки (погребения, керамика, кремъчни инструменти), стратиграфия и дървесни сечения (дендрохронология) за по-точна хронология.

Възможни функции и значения

Употребата на менхирите вероятно е многостранна и се е различавала в зависимост от мястото и времето. Сред най-често предлаганите функции са:

• ритуални и религиозни места за ритуали и събрания;
• погребални или паметни сооружения, свързани с култа към предците;
• териториални маркери или гранични знаци;
• астрономически ориентири — някои подреждания изглежда са съотнесени към слънцестоения или лунни цикли;
• символични или обществени индикации за мощ и организираност на общността, способна да мобилизира работна сила за издигане на тежки камъни.

Техника на строеж и размери

Поставянето на менхири е свързано с добив, обработка, транспорт и вдигане на камъка. Използвали са се примитивни, но ефективни методи: раздробяване и полиране с каменни инструменти, дървени валяци, въжета и рампи, както и системи от ливери. Някои менхири са малки (до около половин метър), но има и монолити, достигащи няколко метра височина; в Бретан и на островите има примери на изключително големи камъни — някои са били над 10–20 м преди счупване или падане (напр. „Счупеният менхир“ на Ер Гра в Бретан).

Разпространение и известни примери

Най-големи концентрации има в Западна Европа: големи полета с редици и подредби (alignment) в Бретан — считани за едни от най-импозантните примери; големи каменни кръгове и редици в Англия и Ирландия; единични и групови менхири в Шотландия. Сред по-известните обекти са Carnac (Бретан) с дълги редици от стоящи камъни, Avebury и други структури в Уилтшър, Callanish на остров Льюис (Шотландия) — каменен кръг с допълнителни редици, както и множество по-малки локални примери. В различни части на Европа има и антропоморфни менхири — камъни със стилизирани човешки черти или гравюри.

Менхири не са ограничени само до Европа — има примери и в части от Северна Африка, Мала Азия и други области на Азия. В някои региони съществуват локални традиции на издигане и използване на стоящи камъни, които са независими или са резултат от културни влияния.

Археология, интерпретация и опазване

Археологическите разкопки около менхири често разкриват керамика, кремъчни инструменти, погребални находки и органични остатъци, които помагат при датирането и интерпретацията. Както вече е споменато, находки от керамични съдове в близост до някои камъни са свързани с различни културни групи — например с така наречената култура на бисерите, известна и като Beaker (от англ. „beaker“) — термин, използван за обозначаване на археологична хомогенна традиция, разпространена през късния неолит и ранната бронзова епоха.

Много менхири са пострадали през вековете: разрушавани за строителни материали, преоритирани в нови контексти или повредени от селскостопанска дейност. Днес те са обект на археологични изследвания и законова защита на много места, включително като част от световното културно наследство. Работата на археолози, консерватори и местни общности е ключова за опазване и популяризиране на тези паметници.

Бележки и уточнения

В текста по-горе се споменават няколко термина и имена в оригиналната форма (например Уудхендж); правилният английски еквивалент е Woodhenge и на български често се среща като Вудхендж или Уудхендж — това е дървен кръг, разположен близо до Стоунхендж и също част от комплекс от неолитни структури в Уилтшър.

Менхирите остават важен източник за разбиране на социалните и религиозните практики на праисторическите общества. Въпреки че известни аспекти остават предмет на дебат, комбинирането на полеви изследвания, лабораторни анализи и сравнителни изследвания продължава да разкрива все повече за тяхното време, строеж и значение.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват стоящите камъни?

В: Кога са били поставени там?

В: Какво е тяхното предназначение?

В: Къде могат да бъдат открити?

Въпрос: Откъде знаем кога са били издигнати?

Въпрос: Дали стоящите камъни винаги са единични?

В: Уудхендж ли е пример за формация хендж?

Търсене по буква