Стоящите камъни
Стоящите камъни или менхирите са камъни, забити вертикално в земята. Поставени са от неолитните хора на Британските острови и Бретан, но се срещат и на други места по света.
Може да има единични стоящи камъни, кръгове, редици или групи от тях. Датировката им е предимно от 4000 г. пр. н. е. до 1500 г. пр. н. е. Тъй като неолитните народи не са имали писменост, ние знаем малко за тяхната употреба. Обикновено се смята, че те са имали както практическа (място за срещи), така и церемониална или религиозна употреба. Керамичните съдове, които са открити в близост до някои от тези камъни, предполагат, че някои от тях в Европа са принадлежали към така наречената "култура на бисерите".
Формата им обикновено е неравномерна и квадратна, като често се стеснява към върха. Менхирите се срещат в цяла Европа, Африка и Азия, но най-многобройни са в Западна Европа, по-специално на Британските острови (Великобритания и Ирландия) и в Бретан. В тези райони има около 50 000 мегалита. Стоящите камъни обикновено са трудни за датиране, но керамиката, намерена под някои от тях в Западна Европа, ги свързва с народа на бикарите. Те са издигнати като част от мегалитна култура, която процъфтява в Европа и извън нея.
Когато се появяват на групи, често в кръгла, овална, подковообразна формация, те понякога се наричат мегалитни паметници. Това са места на древни религиозни церемонии, понякога съдържащи погребални камери. Развитието на радиовъглеродното датиране и калибрирането на дървесните пръстени допринесе за по-доброто познаване на тяхното време. В някои археологически обекти могат да бъдат открити останки от дървени хенгели. Уудхендж е монумент от типа хендж и дървен кръг в обекта на световното наследство Стоунхендж в Уилтшър, Англия. Намира се на 2 мили (3,2 km) североизточно от Стоунхендж.
Стоящите камъни на Каланиш във Външните Хебриди
Каменен кръг в Ардгрум, Ирландия
Пиктски камък, Абърлемно, Шотландия
Геант дю Манио - 6,5-метров менхир в Карнак, Бретан.
История
Практически нищо не се знае за социалната организация или религиозните вярвания на хората, които са издигнали менхирите. Няма дори следи от техния език. Знаем, че те са погребвали мъртвите си и са имали умения да отглеждат зърнени култури, да се занимават със земеделие и да изработват керамика, каменни инструменти и бижута. Някои скорошни изследвания на мегалитите в Бретан показват, че произходът им е много по-древен, може би отпреди шест-седем хиляди години. Понастоящем това не е общоприето.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представляват стоящите камъни?
О: Стоящите камъни, известни също като менхири, са големи камъни, които са вкопани вертикално в земята.
В: Кога са били поставени там?
О: Поставени са от неолитните хора на Британските острови и Бретан между 4000 г. пр.н.е. и 1500 г. пр.н.е.
В: Какво е тяхното предназначение?
О: Обикновено се смята, че те са имали както практическо (място за срещи), така и церемониално или религиозно предназначение.
В: Къде могат да бъдат открити?
О: Менхири могат да бъдат открити в цяла Европа, Африка и Азия, но най-многобройни са в Западна Европа, по-специално на Британските острови (Великобритания и Ирландия) и в Бретан. В тези райони има около 50 000 мегалита.
Въпрос: Откъде знаем кога са били издигнати?
О: Стоящите камъни обикновено са трудни за датиране, но керамиката, намерена под някои от тях в Западна Европа, ги свързва с народа на бикарите. Радиовъглеродното датиране и калибрирането на дървесните пръстени също допринесоха за познанията ни за времето на тяхното изграждане.
Въпрос: Дали стоящите камъни винаги са единични?
О: Не, понякога те се появяват на групи, образуващи кръгове, линии или подковообразни формации, които се наричат мегалитни паметници. Тези обекти често съдържат погребални камери, използвани за древни религиозни церемонии.
В: Уудхендж ли е пример за формация хендж?
О: Да, Уудхендж е паметник от типа "хендж" и "дървен кръг", разположен на 2 мили (3,2 км) североизточно от Стоунхендж в рамките на обекта на световното наследство Стоунхендж в Уилтшър, Англия.
