Дърингтън Уолс е мястото на голямо неолитно селище и по-късен затвор Хендж в обекта на световното наследство Стоунхендж. Намира се на 2 мили североизточно от Стоунхендж в енорията Дърингтън, северно от Еймсбъри. Мястото е едно от ключовите за разбирането на пейзажа и ритуалите от късния неолит в Южна Англия.

Открития и разкопки

При разкопките през 2013 г. екип разкрива огромно селище; открити са около 1 000 жилища, в които по едно и също време са могли да живеят приблизително 4 000 души. Селището е датирано с въглеродни емисии около 2600 г. пр. Хр., което го поставя в същия период или непосредствено след построяването на някои структури при Стоунхендж.

Археологическите проучвания разкриват постройки, ями, пещи и отпадни наслоения, свидетелстващи за продължително обитаване и периодични големи събирания — вероятно кулинарни празненства, свързани със социални и ритуални дейности. Намерени са фрагменти от керамика, костни останки и следи от дългогодишна експлоатация на мястото.

Описание на хенджа и структурата

Това, което видимо е останало от Дърингтън Уолс днес, са "стените" на монумента Хенге. Днешният релеф представлява насип, обграждащ централен басейн; първоначално ровът е бил дълбок около 5,5 м, широк 7 м в долната си част и 18 м в горната. На някои места брегът е бил широк до 30 м. По брега на рова са съществували поне два входа — в северозападния и югоизточния край.

Вътре в хенджовия контур археолозите откриват няколко дървени кръга и по-малки заграждения. Не всички от тези структури са напълно разкопани, но ясно е, че хенджът не е бил само преграда — той е организирал пространството за ритуали и обществен живот. В близост до и под източния бряг са разкрити няколко неолитни къщи; тяхната гъстота показва, че на наклонения бряг към реката от тази страна е имало голямо селище.

Геофизични проучвания и откриване на каменна подредба

Екипът на "Скритите пейзажи на Стоунхендж" създава детайлна подземна карта на района в рамките на петгодишен проект, използвайки техники за дистанционно наблюдение и геофизични методи (магнитометрия, резистивитет, радар за проникване в земята и др.). Тези методи разкриват доказателства за близо 100 камъка и други структури, без необходимостта от обширни разкопки.

На около три метра под стените на Дърингтън са открити останки от около 90 стоящи камъка, подредени в "леко извита редица". Тези камъни са установени през 2015 г. с помощта на геофизика; все още не е ясно дали са съвременни с ранния Стоунхендж или представляват по-късна или по-ранна фаза на монументалната активност в района.

Значение и интерпретации

Мястото често се описва като "изключително мащабно" и уникално — някои изследователи го определят като "най-голямото неолитно селище в цяла Северна Европа". С радиус, достигащ около 500 м, то е един от най-големите известни хенджове във Великобритания и вероятно е функционирало като ключов елемент от по-широк ритуален и социален ландшафт, свързан със Стоунхендж.

Има различни интерпретации за ролята на Дърингтън Уолс: някои учени предполагат, че това е било място на живите — жилища и места за празненства и сезонни събирания — докато Стоунхендж е бил по-свързан с погребални и анимистични практики. Тази идея за "ландшафт на живите" срещу "ландшафт на мъртвите" помага да се обясни функционалната връзка между двата монумента, но остава предмет на дебат и допълнителни изследвания.

Методи и бъдещи изследвания

Комбинацията от геофизични техники и целенасочени разкопки показва как модерните методи могат да разкрият големи археологични структури без разрушително разкопаване. Предстоят още проучвания за уточняване на хронологията на каменните подредби, за извършване на по-детайлни радиовъглеродни датировки и за изследване на материалната култура от селището.

Дърингтън Уолс продължава да предоставя ключова информация за социалната организация, ритуалите и дневния живот на неолитните общности в района на Стоунхендж, като свързва археологическите находки с по-широките въпроси за паметта, пътуването и свещеното пространство през късния неолит.