Франсоа Митеран френски президент 1981–1995 и лидер на Социалистическата партия
Франсоа Морис Адриан Мари Митеран (26 октомври 1916 – 8 януари 1996) е френски политик, президент на Френската република от 21 май 1981 г. до 17 май 1995 г. Роден е в Жарнак, департамент Шарант. Член е и дълго време играе ключова роля в ръководството на Социалистическата партия, като става неин основен национален лидер и многократно неин кандидат за държавен връх. Преди да бъде избран за президент, Митеран заема множество длъжности във френската държавна администрация и в различни кабинети, откъдето натрупва опит във вътрешната и външната политика. Като президент на Франция той е и един от съпринцовете на Андора. След него Жак Ширак става президент на Франция и по право съпринц на Андора.
Ранни години и политическа кариера
Митеран има дълга и сложна биография: следвоенните години го свързват с различни политически течения и държавни постове. През 1940–те и 1950–те години той участва в няколко правителства на Четвъртата република, заема административни и министерски роли и се утвърждава като влиятелен политически деятел. От 1959 г. до 1981 г. Митеран е кмет на Шато-Шинон (Ville), община в департамента Ниевр.
Президентство (1981–1995)
Избраният през 1981 г., Митеран е първият президент от социалистическата левица след дълъг период на доминация от десните сили. Неговото управление се характеризира с редица важни вътрешнополитически реформи и промени в социалната политика, както и с активна външна политика.
- Социални и икономически реформи: В първия му мандат бяха предприети мерки като национализации на големи банки и промишлени предприятия, увеличаване на социалните помощи и пенсиите, въвеждане на социални политики в подкрепа на заетостта. В същото време от средата на 1980-те правителството прави завой към по-строга икономическа политика (т.нар. "tournant de la rigueur").
- Отмяна на смъртното наказание: През 1981 г. Франция премахва смъртното наказание — законодателна промяна, свързвана с министъра на правосъдието Робер Баден и подкрепена от президентската администрация.
- Децентрализация: Подкрепа за серия от закони за децентрализация (законите на Жак Дефер и други) през 1982–1983 г., които разширяват правомощията на регионите, департаментите и общините.
- Културни и инфраструктурни проекти: Митеран е известен с инициаторството на големи публични проекти ("Grands Projets") — сред тях са обновяването и модернизацията на Лувъра (пирамидата), Строежът на Операта на Бастилията, изграждането на Grande Arche в Ла Дефанс и новата Национална библиотека на Франция.
- Външна политика: Подкрепя европейската интеграция и играе активна роля в преговорите за редица европейски инициативи, включително по време на подготовката и подписването на Договора от Маастрихт (1992). В същото време Франция запазва независима външна политика и влияе в отношенията с Африка и страните от бившата империя ("Françafrique").
Периоди на "кохабитация" и политически предизвикателства
По време на мандата на Митеран във възникват два периода на т.нар. коабитация — когато президентът отляво трябва да работи с правителство, ръководено от десен премиер, след парламентарни избори, в резултат на които мнозинството в Народното събрание се променя. Първата коабитация е през 1986–1988 г. с премиер Жак Ширак, втората — през 1993–1995 г. с премиер Едуар Баладюр. Тези периоди налагат компромиси и ограничават възможностите за провеждане на чисто президентска програма.
Скандали и критики
Мандатът на Митеран е белязан и от редица противоречиви моменти: обвинения и разследвания за корупция и незаконно финансиране, тайни банкови сметки и спорове около френската политика в Африка. Събития като атентата над корабa "Rainbow Warrior" (1985) и други операции, свързвани с френските служби, предизвикват международни критики. Личният му живот също бе обект на обществен интерес — откриването на наличието на извънбрачна дъщеря в края на кариерата му доведе до обществен резонанс.
Личен живот и края на живота
Митеран е женен за Даниел (Даниел Митеран), която е известна с ангажираността си към човешките права и благотворителността. В края на живота си той страда от прогресивно заболяване и умира от рак на простатата на 8 януари 1996 г. в Париж. Погребан е в родния си град Жарнак.
Наследство
Франсоа Митеран остава една от най-спорните и едновременно влиятелни фигури в съвременната френска история. Неговото управление бележи трансформации в социалната политика, културата и международната позиция на Франция, но и оставя неотговорени въпроси за прозрачността и практиките в политиката. Митеран е най-дълго служилият президент на Петата република до този момент и личността му продължава да предизвиква изследвания, анализи и обществени дебати.
Въпроси и отговори
В: Кой е Франсоа Митеран?
О: Франсоа Митеран е френски политик, който е президент на Франция от 1981 до 1995 г.
В: Кога и къде е роден Франсоа Митеран?
О: Франсоа Митеран е роден на 26 октомври 1916 г. в Жарнак, в департамента Шарант във Франция.
В: Към коя политическа партия принадлежи Митеран?
О: Митеран е бил член на Социалистическата партия.
В: Какви други държавни постове е заемал Митеран, преди да стане президент на Франция?
О: Преди да стане президент, Митеран е заемал няколко длъжности в кабинета на Франция.
В: Какво направи Митеран през 1981 г., което оказа значително влияние върху правосъдната система във Франция?
О: През 1981 г. Митеран отмени смъртното наказание във Франция.
В: Каква беше връзката на Митеран с Андора по време на неговото президентство?
О: По време на своето президентство Митеран беше един от съпринцовете на Андора.
В: Кога умира Франсоа Митеран и къде е погребан?
О: Франсоа Митеран умира на 8 януари 1996 г. в Париж, Франция, и е погребан в родния си град Жарнак.