Картечницата е оръжие, което може да изстрелва куршум след куршум, стига спусъкът да е натиснат и да има готови куршуми за изстрелване. Това се нарича автоматичен огън. По-общото наименование за подобни оръжия е автоматично оръжие. Картечниците получават боеприпаси по две основни схеми: от дълга верига от патрони, често наричана колан за боеприпаси, или от сменяеми кутии с пружини, наричани пълнители (магазини) — посочени в текста като пружинни кутии. Картечниците могат да бъдат конструирани за различни калибри и приложения; обикновено те се разделят на тежки, леки и подцевни картечници (пистолети автомати).

Как работят и за какво се използват

Основната роля на картечницата е да осигури продължителна стрелба с висок темп, което позволява подаване на непрекъснат огън за потискане на противника, защита на позиция, поддържане на атака или унищожаване на уязвими цели. Механизмът за подаване на патрони, охлаждането (в някои стари модели — водно охлаждане), темпът на стрелба и начинът на монтаж (на пехота, на трипод, върху превозно средство) определят конкретното приложение. Някои картечници имат висока точност и обстрелват далечни цели, други са оптимизирани за мобилност и използване в отряд.

Тежки картечници (HMG)

Тежките картечници (HMG) обикновено се поставят на земята, на триножник или на превозно средство. На превозното средство оръдието обикновено се монтира върху въртяща се опора или в кула. Тези картечници често изискват екип от двама или повече души — един за прицелване и стрелба и един (или повече) за подаване и поддръжка на боеприпасите; също така са нужни няколко души за пренасянето им. Тежките картечници работят с по-големи калибри (например .50 BMG) и имат дълъг обхват и силна пробивна способност. Известни примери са картечницата M2 Browning, MG42, M1919 Browning, минипушката M134, тежката картечница Type 92 и пистолетът Maxim.

Тежките картечници могат да служат и в ролята на противовъздушно оръжие, за зонично покриване на открити пространства или за фиксирана защита на позиции. При необходимост се използват специални монтажи, дистанционни спусъци и електрическо задвижване, за да се увеличи устойчивостта и ефективността при подаване на огън.

Леки картечници (LMG)

Леките картечници (LMG) са проектирани да бъдат носени и оперирани от един-единствен войник в рамките на отряда. Въпреки наименованието, при стрелба от стационарна позиция почти винаги се използва двунога или статив, защото оръжието може да бъде трудно за задържане при продължителен автоматичен огън. Някои LMG модели (например Bren LMG и BAR) са направени достатъчно леки, за да бъдат използвани и без опора в определени ситуации. Ролята на LMG в пехотен отдел е да осигури огнева поддръжка при движение и в контакт с противника — често се нарича и "отделна картечница" или Squad Automatic Weapon. Известни примери са Bren, BAR, SAW M249, M240, RPD, RPK, PK и M-60.

Пистолети автомати (SMG)

Пистолетите автомати (SMG) са по-компактни и по-леки оръжия, които изстрелват по-малко мощни куршуми (обикновено пистолетни). Благодарение на малкия си размер и ниската мощност на боеприпаса те са по-лесни за скриване, маневриране в закрити пространства и бързо преместване, което ги прави предпочитани за специални части, полиция и охрана. SMG често имат приклад и се използват от единични военнослужещи или полицаи. Известни примери са Uzi, Heckler & Koch MP5, Thompson (известен още като Tommy gun), MAC-10, PPSh и MP-40.

Щурмови пушки и разликите

Щурмовите пушки (автоматичните карабини/автоматични пушки) също могат да имат автоматични режими, но обикновено не се смятат за картечници. Те са предназначени да комбинират мобилността на карабината с възможността за автоматична стрелба и често използват патрони със среден калибър (по-слаби от тежките картечни патрони, но по-силни от пистолетните), което ги прави подходящи за универсална употреба в пехотата. В съвременните тактики ролята на картечницата и щурмовата пушка се допълват: картечницата осигурява постоянна огнева мощ, а щурмовата пушка дава гъвкавост и прецизност при движение.

Технически характеристики и тактически бележки

  • Темп на стрелба: варира в широки граници — от няколко стотици до над хиляда изстрела в минута, в зависимост от конструкцията и предназначението.
  • Охлаждане: някои класически модели са с водно охлаждане (за непрекъснат огън), докато повечето съвременни са с въздушно охлаждане и сменяеми цеви за продължителна стрелба.
  • Подаване на боеприпаси: колани (неразделящи се или разграждащи се), кутии с пружина (пълнители/магазини) — изборът влияе върху удобството при боеприпасоподаване и оперативната поддръжка.
  • Монтиране: на трипод, върху превозни средства, на кули или в коаксиално изпълнение за вграждане в бойни машини.
  • Роля в екип: картечницата често е централна за тактическата схема на отряда — осигурява поддържащ огън, покритие и зонално доминиране.

Много тежки картечници, като например картечницата Browning M2, калибър 50, са достатъчно точни и имат обхват, позволяващ поразяване на далечни цели. По време на войната във Виетнам Карлос Хаткок регистрира изстрел на разстояние 7382 фута (2250 м), използвайки тежка картечница калибър .50 с телескопичен мерник — показател за възможностите на правилно настроено и стабилно монтирано оръжие.

В съвременните регулации и въоръжение картечниците са строго контролирани и тяхното притежание и употреба от цивилни подлежи на строги ограничения в повечето държави. За военни и правоохранителни органи картечниците остават ключов инструмент за управление на огневата мощ и тактическото превъзходство.