Кален март

Фон

На 15 декември 1862 г. армията на Съюза на Бърнсайд се изтегля от битката при Фредериксбърг обратно към Фалмут, Вирджиния. Това е поражение за Бърнсайд и победа за Лий. Лий претърпява 5300 жертви при отбраната на Фредериксбърг. Загубите на Съюза са повече от два пъти по-големи. Общо Бърнсайд губи около 12 600 войници на Съюза - убити, ранени или изчезнали. Моралът в армията на Съюза е много нисък през тази зима. От Вашингтон имало политически натиск да се продължи офанзивата "Напред към Ричмънд", която до този момент се провалила. Северните вестници съобщават, че 75 000 войници на Конфедерацията от армията на Лий са изпратени да подсилят крайбрежието на Северна Каролина. Бърнсайд искаше да тръгне срещу Лий, докато армията на Северна Вирджиния е отслабена. Той лично разузнава района над Фалмут за най-доброто място, където армията му да премине през Рапаханок. Още на 15 януари той продължава да търси места за пресичане. Снайперистите на Конфедерацията съобщават, че са видели Бърнсайд близо до брода на Банкс и се чудят какво е замислил генералът. Накрая Бърнсайд се спира на брода на Банкс и американския брод. Той изпрати войски до брода Мъди, за да отвлече вниманието от планираните от него места за преминаване. Сутринта на 20 януари армията започна да се придвижва.

Походът

Бърнсайд издаде заповед, която гласеше отчасти: "настъпи великият и благоприятен момент да се нанесе голям и смъртоносен удар на бунта и да се спечели решителната победа, която се полага на страната." На разсъмване на 21 януари планът предвиждаше на брега на реката да бъдат монтирани пет понтонни моста, които да позволят на две "големи дивизии" (по два корпуса) да преминат реката за четири часа. Предишната нощ започва да вали. До сутринта на 21-ви пътищата бързо стават твърде кални, за да се използват. Петте понтона и 150-те поддържащи артилерийски оръдия, които трябваше да бъдат на място, не бяха пристигнали. Понтоните, които все пак успяха да пристигнат, не бяха достатъчни, за да се направи дори един мост. На всеки понтонен вагон бяха закачени двойни и тройни екипажи от коне. В някои случаи 150 войници се опитвали да помогнат на конете да преместят една лодка. Те можели да се придвижат само на няколко метра, преди конете и хората да се изтощят.

Дъждът се оказва североизточен, който предизвиква много силни валежи в продължение на два дни. Хора и каруци затъваха в кал до колене. Бърнсайд продължаваше да подтиква войските си да се придвижват напред, но дори войниците, носещи само раницата и пушката си, скоро се изтощиха. По това време Бърнсайд е загубил предимството на изненадата. Това дава време на Лий да укрепи линиите си. Той също така разположил снайперисти, за да тормозят войниците на Съюза, които успели да пристигнат от другата страна на реката. Освен това войниците на Конфедерацията се подигравали с неуспеха на Бърнсайд. Те издигали табели с надписи "Този път към Ричмънд" и "Армията на Бърнсайд затънала в калта"!

Пътят надолу към реката беше в пълен хаос. Вагони, артилерия и хора бяха задръстили пътя и не можеха да се движат. Някои мулета и коне паднаха мъртви на пътя, напълно изтощени, след като бяха принудени да теглят товар, който не можеха да преместят. След три дни на това Бърнсайд решава да повдигне морала, като раздава уиски на войниците си. Това се оказва още една лоша идея. Войниците се напили и започнали да се бият помежду си. На моменти цели полкове се биели с юмруци. На четвъртия ден, 23 януари, Бърнсайд разбира, че не може да премине през Рапаханок. Накрая отменя заповедта.

Последици

Точно преди да премести армията си на юг през януари, Бърнсайд предлага оставката си на Линкълн. Президентът Линкълн отказва и Бърнсайд, очевидно доволен, че е получил одобрението на Линкълн, се връща към командването си. След неуспеха на Мъд Марш някои от висшите офицери на Бърнсайд са подложени на сериозни критики. Тогава Бърнсайд нарежда да се изготви заповед номер 8 заедно с оставката му. След това той заминава за Вашингтон. На среща на 24 януари Бърнсайд казва на Линкълн, че или трябва да одобри заповедта, или да приеме оставката му. Президентът не приема заповедта и вместо да накара Бърнсайд да подаде оставка, той го кара да вземе отпуск.

Заповед № 8 на Бърнсайд разпорежда уволнението на генералите Джоузеф Хукър, Джон Нютън, Уилям Т. Х. Брукс и Джон Кокрън. Тя освобождава от длъжност и генералите Уилям Б. Франклин, Уилям Фарар Смит, Самюъл Д. Стърджис и други.

На 25 януари 1863 г. президентът Линкълн издава обща заповед № 20. Тя освобождава генерал Бърнсайд от командването на армията на Потомак. Тя освобождава генерал Едуин Воуз Съмнър от командването му; по негова молба. След това освобождава генерал Франклин от командването му. И накрая, назначи генерал Джоузеф Хукър за командир на армията на Потомак. Същата вечер на събрание в Белия дом един приятел на Бърнсайд, Хенри Джей Реймънд, политик от Ню Йорк, привлича вниманието на Линкълн и казва на президента, че Джоузеф Хукър е негоден да командва армията. Той казал на Линкълн, че в армията на Потомак се случват много неща, за които президентът не знае. След това разказа за почти разумните коментари на генерал Хукър. Линкълн се наведе и като постави ръка на рамото на Реймънд, каза тихо: "Всичко това е вярно, Хукър наистина говори лошо, но проблемите на страната днес са по-силни от всеки друг човек". Тогава Реймънд попита какво би си помислила страната за това, ако знаеше. Линкълн каза: "Страната няма да повярва; ще каже, че всичко това е лъжа". Армията на Потомак, сега под командването на Хукър, ще се срещне с армията на Северна Вирджиния отново през пролетта в битката при Чанселърсвил.