Мъгливият марш (20 януари 1863 г. - 23 януари 1863 г.) е опит на генерал-майор Амброуз Бърнсайд от армията на Съюза да атакува армията на Конфедерация Лий в Северна Вирджиния. След катастрофалното поражение на армията на Потомак в битката при Фредериксбърг Бърнсайд иска да изкупи вината си. Той планира армията му да извърши зимен поход през река Рапаханок на 30 декември 1862 г. Но не е информирал президента Ейбрахам Линкълн за плана си. Линкълн му се обажда. Минаха три седмици и този път, с подразбиращото се одобрение на Линкълн, армията потегли на юг. Зимните дъждове обаче направиха пътищата почти непроходими. След четири дни опитът завършва с неуспех.

Предистория

Поразителното поражение при Фредериксбърг през декември 1862 г. потопи командването на армията на Потомак в криза на доверие. Генерал-майор Амброуз Бърнсайд от търсеше начин да възстанови инициатива и обществено доверие, затова разработи нов план за зимен маньовър с цел да заобиколи позициите на Лий и да принуди противника към решителен сблъсък на по-благоприятен терен.

План и изпълнение

Планираното движение тръгва в средата на януари 1863 г. — началото на похода е 20 януари. Идеята бе да се премине на юг от текущите позиции, да се пресече отново река Рапаханок и да се атакува слабите участъци от отбраната на Конфедерацията. В плана обаче не бяха отчетени рисковете от сериозни зимни дъждове и състоянието на пътищата в района.

В хода на марша проливни дъждове и топене на сняг превърнаха пътищата в гъста кал, която буквално задържа артилерията, снабдителните каруци и резервните части. Много от колите и оръдията пропаднаха или бяха засадени в калта, а придвижването на пехотата се забави значително. Неспособността да се поддържа темпо и логистика обезсмисли самия замисъл на фланговия удар.

Провал и непосредствени последици

След само няколко дни, между 20 и 23 януари, командването бе принудено да прекрати похода и да се върне към зимните лагери. По време на „Калния поход“ не се състояха значителни сражения и човешките загуби бяха малки в сравнение с напредналите операции, но поражението бе сериозно по отношение на морала и доверието в ръководството на армията.

Немалка част от общественото и политическо недоволство бе насочено към Бърнсайд. Критиките към неговото командване и решение да предприеме рискован маньовър при неблагоприятни метеорологични условия доведоха до неговото отстраняване в края на януари 1863 г. — на 25 януари той бе заменен като командир на Армията на Потомак от генерал Джоузеф Хукър.

Значение

  • Военен аспект: „Калният поход“ показа колко критична може да бъде логистиката и влиянието на метеорологичните условия върху подвижността и ефективността на армията.
  • Политически и морален ефект: Неуспехът допълнително разклати доверието в командването на Съюза и ускори смяната на висшето ръководство на армията.
  • Дългосрочни последствия: Назначаването на Джоузеф Хукър доведе до реорганизация и временен подем в активността на Армията на Потомак, но промяната на командването не реши всички структурни и оперативни проблеми, които хронифицираха конфликтите през пролетта на 1863 г.

Калният поход остава пример за това как непредвидени природни условия и логистични пропуски могат да провалят военни операции, дори когато стратегията на хартия изглежда издържана.