Полевата артилерия в Гражданската война в САЩ — видове, екипажи и тактика

Преди избухването на Гражданската война в САЩ правителството на САЩ не насърчава никакви нови разработки в областта на боеприпасите. Повечето експерти по боеприпаси в американския департамент по боеприпасите бяха по-възрастни военни, които вярваха, че това, което е работило по време на Мексиканско-американската война, ще работи и сега и не се нуждае от усъвършенстване. Изобретателите трябвало да преминат през години на полеви експерименти и политическа бюрокрация, само за да въведат идеите си. Повечето от тях използвали собствените си средства и можели да загубят всичките си пари, опитвайки се да въведат нова идея.

Ранните оръдия се обозначават с термина "pounder" (съкратено "pdr"). Това се отнасяло до теглото на оръдейната топка, която оръдието изстрелвало. Например 12 pounder е изстрелвало кръгло 12-фунтово (5,4 kg) твърдо парче стомана. През XVII в., когато са разработени гаубиците, терминът "pounder" започва да се използва все по-рядко, въпреки че е използван през Гражданската война. Гладките дула включвали както оръдия, така и гаубици. И двете са имали по-къси цеви и са използвали по-висока траектория. И двете са били по-малко точни от нарезните оръдия.

12-фунтовите оръдия "Наполеон", модел 1857 г., със зелена цев съставляват 40% от оръдията на двете страни. То е най-често използваното оръдие. Те са били тежки - 2600 фунта (1200 кг), което ги е правело трудни за теглене от екипа от шест коня. Екипажът на оръдията на Наполеон се е състоял от шестима мъже. То можело да изстрелва куршум, снаряд или канистра на разстояние до 1400 ярда (1300 м) със скорост 1440 фута в секунда (или 439 метра в секунда). Използвал е заряд от 2,5 фунта (1,1 кг) черен прах. Съюзът произвежда 1156 единици, а Конфедерацията - 501. Тъй като не разполагат с производствения капацитет на Севера, Конфедерацията се опитва да залови колкото се може повече 12-фунтови оръдия "Наполеон", произведени в Съюза. Модел 1857 е направен, за да замени 6-фунтовия модел 1841, но и двата са използвани по време на Гражданската война поради необходимост.

За дистанции от 400 ярда (370 м) или по-малко най-ефективното полево оръдие е 12-фунтовата гаубица модел 1842. Тя тежала само 800 фунта (360 кг) и можела лесно да се премести на позиция с ръка. Големите му снаряди му осигуряват много добра огнева мощ, но малкият му обсег (малко над 1000 ярда (910 м)) е по-малък от този на 6-фунтовото оръдие. Те са били лесни цели за вражеската артилерия, която обикновено е имала по-голям обсег. Били са популярни за близка поддръжка на пехотата. В битката при Гетисбърг девет от тях е трябвало да придружават зарята на Пикет. Поради известно объркване в редиците на Конфедерацията по отношение на заповедите и много точния артилерийски огън на Съюза всичките девет са извадени от битката, преди хората на Пикет да прекосят полето. Гладкоцевните оръдия остават най-предпочитаната технология по време на войната.

"Разликата в точността е, че гладкоцевното оръжие може да уцели плевнята на разстояние една миля, а нарезното - вратата на плевнята".

Макар че се използват предимно от армията на Съюза, нарезните оръдия все още са нова идея и не са много популярни сред офицерите от артилерията и полевите командири. Нарезните оръдия се обозначават с диаметъра на отвора на цевта в инчове. През 1860 г. Съветът по оръжията препоръчва половината от съществуващите бронзови гладкоцевни оръдия да бъдат нарезни. Това обаче отслабва оръдията до степен да не издържат на натоварването при стрелба. Затова експериментът бързо приключва. Обикновено цевите на гладкоцевните оръдия издържат само около 500 изстрела, преди да се наложи да бъдат заменени. При полева употреба се оказва, че цевите с нарезни тръби издържат много по-дълго. Произведените в Обединеното кралство оръдия "Армстронг" и "Уайтуърт" били добри оръжия, но нямало достатъчно количество от тях, за да окажат съществено влияние върху войната. Проблемът с нарезните оръдия бил, че те стреляли твърде далеч, за да могат стрелците да виждат точно и да отдалечават целите си. Когато артилерийските наблюдатели и балоните били използвани за наблюдение на артилерията, това увеличило точността на нарезните оръдия. Обучението на артилерийските екипажи за използване на нарезните оръдия отнема повече време и е по-трудно. Генерал Джордж Макклелан е сред офицерите на Съюза, които смятат, че американският терен не е подходящ за много голям обсег на действие на тези оръжия. Джеферсън Дейвис, президентът на Конфедерацията, беше на същото мнение. Всички тези фактори допринесли за бавното приемане на нарезните оръдия.

Триинчовото оръдие Ordnance Rifle (наричано още 3-инчово оръдие от ковано желязо) е било ранно предпочитано от Съвета по оръжията заради своята точност. Тези и други нарезни оръдия се отличават с черните си цеви. По време на войната са закупени около 1000 броя. Те са произведени от Phoenix Iron Works във Финиксвил, Пенсилвания. Те са изработени от ленти от ковано желязо, огънати на дорник и след това заварени заедно. След това са обработени в окончателната им форма. Ранните прототипи са били изстрелвани 500 пъти без признаци на износване. Той е бил точен и надежден в битка. Конфедерацията произвежда и 3-инчова оръдейна пушка. Но използването на нискокачествена желязна руда и по-лоши машини за нарезба направили тези оръжия по-малко надеждни.

Друг популярен тип нарезни пушки са пушките Parrott. Оригиналният 10-килограмов модел е имал отвор от 2,9 инча (74 мм). Той е променен на 3 инча (76 mm), за да се стандартизира патронът. Те са имали чугунени цеви с укрепваща лента от ковано желязо, заварена около затвора (задната част на оръдието).

По време на Гражданската война се използват основно четири вида артилерийски снаряди:

• Твърда кръгла топка - това е твърда желязна топка, която може да измине няколко мили. Те са били предназначени да смажат целта.
• Експлозивен снаряд - това е куха кръгла желязна топка, напълнена с черен прах. Имаше взривател, който караше желязната топка да се взриви, когато достигне целта. Днес хората понякога намират такива снаряди, заровени в нивите и задните дворове. Те все още могат да се взривят със смъртоносни последици.
• Сферичен корпус - той също е напълнен с пушек и използва взривател. Кухата част също е запълнена с малки железни топчета. Използва се срещу войници, като обикновено се определя времето на избухване на нивото на гърдите. Изстрелът с корпус е бил предназначен да убива или ранява вражески войници на максимално разстояние, на което оръдието е можело да стреля.
• Canister Shot - Подобно на сферичния корпус това е шрапнелен снаряд, използван срещу вражески войскови формирования. Обикновено той съдържа между 20 и 30 големи твърди кръгли сачми. При изстрел се разпространява във формата на конус от дулото като голям взрив от пушка. Когато топките за канистра са били недостатъчни, са се използвали пирони, отпадъчно желязо или други материали. Канистрите са били оръжие с малък обсег на действие, обикновено ефективни на разстояние до 250 ярда (230 м). Някои артилерийски командири са използвали техника на изстрелване на канистри в земята пред настъпващите войски. Ефектът е бил отразяване на изстреляния канистър в строя и причиняване на повече жертви.

За сформирането на артилерийски екипаж на средна артилерийска установка са били необходими осем висококвалифицирани артилеристи. Всеки член на екипажа е бил обучен да изпълнява всички задачи, необходими за експлоатацията на оръдието. Ако член на екипажа бъде убит или ранен, друг член на екипажа може да заеме неговото място. Оръдейните екипажи бяха сред най-добре обучените войници в армиите на Конфедерацията и Съюза. Те бяха и уязвими. Трябваше да виждат целта си, за да я уцелят. Ако можеха да видят целта си, вражеските войници, към които бяха насочени, можеха да ги видят.

За да може оръжейният екипаж да произведе максимален брой точни изстрели в минута, се използва система, при която всеки човек има номер. Номерът му показвал основната му задача:

• Номер 1 - Измийте с гъба цевта, за да намокрите всички горещи точки или искри. След това вкарва патрона (пушечно топче и прах или снаряд) в цевта.
• Номер 2 - Използва "червей" (голяма коркова тапа на пръчка), за да се увери, че в цевта няма нищо попаднало. След това зарежда патрона и заряда в цевта, готов за тараш.
• Номер 3 - закрива вентилационния отвор с палец, носейки специална ръкавица. След това пробива заредената торбичка с прах с шип.
• Номер 4 - Поставя фрикционния грунд в отвора за вентилация, подготвен от номер 3. При командата "огън" той издърпва ремъка, прикрепен към праймера, който изстрелва пистолета.
• Номер 5 - Пренася патрона от лимбера до артилерийската установка.
• Номер 6 - отговаря за кутията с боеприпаси на лимбера и подготвя фрикционните праймери.
• Номер 7 - предава кръга всеки път на номер 5.
• Артилерист - Подрежда и насочва артилерийската установка.

Всяко оръдие или артилерийска установка има сержант, който командва оръдието.

• Командир на секция - лейтенант командва "секция" от две оръдия.
• Командир на батарея - капитанът обикновено командва батарея от шест оръдия (четири оръдия в батарея на Конфедерацията).
• Първи сержант - Наричан още сержант на реда, той помага на командира на батареята при изпълнението на административни задължения. Бил е вторият по ред командир на своя капитан.
• сержант-квартирант - отговаря за снабдяването и логистиката.
• Ковач - ковач, който поправя оръдия.
• Коняр - Поддържаше подковите на конете.
• Трубадур - Един или двама на батарея. Обикновено тръбачът е бил до командира на батареята и е можел да бъде чут на значително разстояние. Артилерийските тъпани са били почти идентични с кавалерийските тъпани.
• Гидон - носеше цветовете на батареята. Често е бил най-довереният човек в подразделението.

• Екипажи и каруцари - за управление на всички конни екипи и вагони, необходими за придвижването на батареята.